ОПОЖАРЯВАНЕТО НА СЕЛО ЛИБЯХОВО
-
- юли 27, 2019
106 ГОДИНИ ОТ МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА.
В многовековната история на неврокопското село Либяхово /днес Илинден/ най-злополучна е 1913 г.,когато по време на Междусъюзническата война цялото население напуска селото в началото на юли и само ден след това е изгоряно почти изцяло от настъпващите противникови войски.Броят на жителите му тогава е около 1350,а къщите около 300.
‘’Бях на 10 години,вече втора година говедарче – разказваше дядо Петър Ив.Чехлев,с говедата сме на Моянско поляне и гледаме върволици хора се придвижват с багаж от Драмско към Неврокоп.Вечерта на другия ден казвам на баща ми за тези хора,а той ми казва,че ако се наложи и ние ще бягаме.Някои попитали за това в общината,откъдето им отговорили,че няма никакво съобщение от Неврокоп за бягане и трябва да се чака.След няколко дена изглежда дошло такова съобщение,та тримата пъдари излязоха из синурите и с все сила викат на хората да се прибират,защото ще се бяга.Доста хора по това време имаше по мандрите,кашлаците и нивите,където по цели седмици спяха и не знаеха какво става.Много от овчарите още вечерта потеглиха към Неврокоп,тъй като на другия ден се очакваше пътищата да бъдат задръстени от бежанци.Цяла нощ /на 3-ти срещу 4-ти юли/ хората не спаха.Жените месят и пекат хляб,мъжете подготвят чували с багаж.В този тежък миг на бързина и страх от неизвестното,всички подготвят най-важното за из път – хляб,храна,завивки,живата стока.На следващия ден до към осем-девет часа всичките 350 семейства се отправиха панически на север.Останали в селото едва пет-шест немошни старци ‘’- завършва разказа си дядо Петър.
И само ден след това нахлуват в селото противниковите войски,първо плячкосвали из къщите,а след това го подпалили от всички страни.Часове преди да побегне Никола Додунчев напълнил един сандък с ценни вещи и предмети и старателно го замаскирал в дълбоката си изба.Голяма била изненадата му,когато се върнал след войната и видял на двора едно бакърче – то било в сандъка,който открили и ограбили.
Съществуват сведения,че в опожаряването на Либяхово освен гръцките войски,
участвали също и турци от Възем и жители на село Лялево /те били помохамеданчени гърци/. Десетилетия наред те не поддържали приятелски връзки
с населението на Либяхово.Много спорове и разправии имало помежду им,особено с турците от Възем.Те нападали и ограбвали либяховските кираджии и търговци на път за Беломорието/имало и убийства/,вършели и кражби от стадата на либяховци и.т.н.Но и на тях не им прощавали.Непокорните мъже на селото отмъщавали за произволите на османлиите,като наказвали и със смърт.
Бежанският поток от Либяхово се понесъл в три посоки; през Брезница и Харамибунар за Разложко,и от там към Чепино и Пазарджишко; през Циропол и
Купена по долината на река Места към Разложко и пак към Пазарджишко; и през Горно Дряново и Шабанли/Сърница/ – за Батак и Пещера.Съвсем малко семейства избягали наблизо и останали в Неврокопско под покровителството на местни хора.
Тежки дни преживели бежанците.Добре че било лято,което улеснявало пътуването и настаняването във вътрешността на България.Спали на открито,а някои в изоставени къщи.Най-много бежанци от Либяхово отишли в Белово / на ливадите/ и над Батак.По-малко в пазарджишките села Момина клисура,Варвара,
Стамболово,Ямурджево/Мокрище/,Ели дере,още в София,Пещера и другаде.
Няколко мъже от семействата,които се настанили в Белово и недалеч от София,
прескочили до столицата да се видят с изселилите се отдавна тук авторитетни и заможни либяховци като дядо Петър Сарафов,учителите Петър Коемджиев и Атанас Поппетров,Екатерина Арнаудова и др.Търсели съчувствие и подкрепа от тях в сполетялото ги нещастие и гладуването.И наистина тези родолюбиви либяховци помагали на своите съселяни да се снабдят с безплатни купони,с които получавали хляб и храна за семействата си.Нещо повече,предложили им да се настанят в София,където да ги подпомагат с каквото могат.От всички с най-голям авторитет бил дядо Петър Сарафов,който имал връзки дори в правителството.
Неговият сват Иван Гюзелев бил бивш министър на просвещението,та чрез него и други влиятелни личности Сарафов искал да уреди парцели на всички бежанци от Либяхово в района на Подуене.Това предложение дядо Петър направил на групата мъже от Либяхово,когато отишли да го видят.Последните се съгласили,но с уговорка,че е необходимо да искат съгласието и на другите мъже,пък и на жените си.Независимо от това,междувременно дядо Петър уреждал въпроса.Следващото отиване на мъжете в София съвпаднало с прекратяване на войната с Гърция,
сключеното примирие и подготовката на бежанците от другите села за завръщане в
Неврокопско.В този радостен момент носталгията към родния край надделява у либяховските бежанци и те предпочели да се върнат в родното село вместо да отидат и да се заселят в столицата.
След подписването на Букурешкия мирен договор на 28 юли бежанците започнали да се завръщат.Незначителен брой либяховци останали в Пазарджишко и София.Доста от завърналите се остават в Копривлен,Садово,Мосомище и Неврокоп.Привлича ги по-плодородната земя и изоставените къщи от избягали турци,докато къщите в Либяхово били изгорени,а селото вече е на границата с Гърция,което създавало допълнителни трудности за живота и поминъка в него.
Най-голямата част от бежанците обаче се връщат в Либяхово.Пепелища,опушени и срутени кирпичени дувари,жалки останки от каменни зидове.От около 300 къщи едва около 30 останали незасегнати от огнената стихия.Не били изгорени едва 20 плевни.От петимата старци,останали в селото трима били убити.
В опожареното Либяхово първоначално било крайно трудно да се живее.
Семействата едва успели да се приютяват – по няколко в неизгорените къщи,в плевните,в обора на общината,други под набързо сложените примитивни покриви над опушените дувари.Добре че житните култури по нивите били общо взето запазени,и след като ги прибрали през август поне осигурили хляба за зимата.
При такива тежки условия населението на Либяхово изкарало зимата на 1913-1914 година,която никои не забравил до края на живота си.Било време на глад,студ,мизерия и нищета.
Основна грижа на мъжкото население било снабдяването със строителни материали за възстановяване на къщите.Дървеният материал се добивал от собствените дървета по нивите и от местността Бука,към която непрекъснато се движили върволици от мъже с добитък.Мнозина дори нощували там.
В разгара на този съзидателен труд за възстановяване на селото започнала Първата световна война.Почти цялото работоспособно мъжко население на Либяхово, от 20 до 40 години /близо 180 души/било мобилизирано за участие във войната.Мобилизирана била и част от работния добитък.Отново настъпили тежки дни за жителите на селото Цялата селскостопанска дейност останала да се извършва от жените и старците.Спрял и строежът на повечето къщи.Едва след войните продължило възстановяването на селото и този процес продължил чак до 1925-1928 година.
Текст и снимка; АТАНАС ПАНЧЕЛИЕВ.
Be the first to leave a review.
