Николай Пиргов се завърна с амбиция да върне старата хандбална слава на Гоце Делчев

Николай Пиргов се завърна в Гоце Делчев и застана на длъжността изпъл­нителен директор в хандбалния „Пи­рин“. Специалис­тът се присъедини към тима след ня­колко години в Ан­гола, където дори бе начело на национал­ния тим на страна­та, с който на два пъти участва на све­товни първенства — в Тунис и Германия, а така също и два пъти бронзов меда- лист на Африка. Пет пъти бе шампион и пет пъти бе носи­тел на национална­та купа на бившата португалска колония с „Примеро агощо“. Отботът записа и финал за суперкупа- та на Африка. За по­следно Николай Пир­гов бе начело на друг анголски тим „Кабуш“ от столицата Луанда, който двапъти бе вицешампион през 2011/2012 и 2012/2013, а веднъж стана втори в тур­нира за Купата на Ангола.

Връщане на ста­рата хандбална сла­ва на Гоце Делчев е целта на Николай Пиргов със завръща­нето му в клуба. За престоя си в Ангола и очакванията му за бъдещата работа, той споделя с чита­телите на в-к Хро­ника.

Г-н Пиргов, защо напуснахте Ангола, където сте приеман за безспорен автори­тет?

Това не е нещо ненормално. Хора­та идват и си отиват. Просто усетих, че нямам физическия и психическия заряд да бъда далеч от семей­ството, а така също напрежението в тимо­вете, където съм рабо­тил никак не е малко. Просто реших, че е време да се завърна в България.

Това означава ли, че вече няма да пред­приемате нови аван­тюри зад граница?

Хората са казали — никога не казвай никога. За момента обаче мога да кажа, че нямам намерения за нова задгранична работа. Радвам се, че съм си в Гоце Делчев, предприех ново начи­нание.

В Ангола опреде­лено сте име в ханд­бала, което е имало своите морални и материални измере­ния. Не съжалявате ли, че се завърна­хте?

Да съм в България винаги е било голя­мо удоволствие за мен. Определено не съжалявам, но съм удовлетворен от това, което постигнах в Ан­гола. Сега е време за ново предизвикател­ство и то е да възро­дим хандбала в Гоце Делчев и той да заемедостойното си и по­лагащо му се място в спортния живот на града. За мен Ангола си остава едно изклю­чително място, в което съм прекарал едни ог най-хубавите мигове от живота си. Не знам дали няма да прозвучи неестествено, но това е втората ми родина. Така го чувствам.

Защо се захващате отново е „Пирин“? Нямате ли други ал­тернативи?

Захванах се, защо­то обичам родния си град. Защото искам да върнем хандбала в Гоце Делчев на подо­баващото място, тъй като видно е, че не­щата не се развиват и школата не е онова, което бе преди. Резул­татите от последните 4 години го показват. Иска ми се отново да бъдем онова страши­лище за нашите съ­перници и да радваме привържениците ни. Нека не забравяме, че „Пирин“ има мно­гобройни купи, шампионски титли, мно­го медали. За онези, които са забравили, нашият отбор е бил носител на Купата на България за мъже, иг­рал е в евротурнирите.

Не са ли твърде го­леми амбициите Ви и какви са плановете Ви, за да постигнете намеренията си?

Човек винаги тряб­ва да си поставя ви­соки цели, а тук, в на­шия отбор винаги сме имали големи амби­ции. Смятам, че няма нищо неестествено в това, което искаме да се случи в бъдещето.

Що се отнася до плановете, на пър­во място да създадем една солидна основа на пирамида в клуба, съставена от децата, за да се създадат след това в отделните въз­растови групи отдел­ни формации. Идеята ни е да ангажираме подрастващите, но ида им позволим да се развиват като спортни личности. Желанието ни е да създадем един силен екип, който да работи с тях.

Какво сте напра­вили до момента, за да постигнете това за което говорите?

Сформрани са вече 2 групи – едната 10-11 годишни, а другата от 12- 13-годишни мом­чета. Полагаме доста труд с тях и смятам, че резултатите са на­лице. За първи път от доста време насам стигаме държавните финали. Това се случи с отбора на по-голямите – 12-13 г., които се класираха втори в крайното класира­не на зона „Витоша“ след „Мастер“ (Со­фия). Във финална­та фаза за определя­не на окончателното класиране победихме ЦСКА с 13:7 и напра­вихме равен 15:15 с „Мастер“, като отбо­рът показа израстване. Смятам, че заслужено ще играем на финалите в Шумен след 4-годишно отсъствие от подобни форуми. Според мен, отборът, ръководен от треньо­ра Стоян Пендичев може да постигне едно повече от добро представяне там.

Какво друго пред­стои?

Предстои ни още работа. Имаме жела­нието да ангажираме повече деца за каузата на хандбалния клуб и да възстановим учи­лищните секции, кои­то имаше нашия отбор и от там да вземаме деца за представи­телния отбор. Имаме намерение най-късно през септември да ор­ганизираме секция в СОУ-Брезница. Вече имаме групи в Пър­во основно училище „Св. Св. Кирил и Ме­тодий“, гр. Гоце Дел­чев с ръководител Ди­митър Агов, работи се и с учениците от Тре­то основно училище„Братя Мйладинови“ .

Говорите за подра­стващите, но каква е вероятността да има­ме и мъжки отбор в Гоце Делчев, както бе преди време?

За това трябва вре­ме. Сега нямаме кад­рови потенциал за такъв отбор, а и база. Никой не се е отказал от това и смятам, че сегашните момчета съвсем спокойно мо­гат да бъдат основата на един бъдещ отбор при мъжете. Просто има неща, които тряб­ва да се наваксат и да се случат.

Фантазия ли е в Гоце Делчев да има и дамска формация?

Надяваме се да има, но това е въпрос на малко по-далечно бъ­деще. Винаги в клуба е имало подобна идея, но все нещо сее случ­вало. За момента ще залагаме на момчета и юноши. Тепърва ще мислим и за дамска формация.

Имате ли съмиш­леници, които ще са  Николай ПирговВи нужни за начина­ние като вашето?

В лицето на общи­на Гоце Делчев имаме един голям съмиш­леник. Тук искам да благодаря на местна­та власт и на кмета Владимир Москов за доверието и подкре­пата. Без тях едва ли щеше да се осъщест­ви нашето заминаване до Шумен за участие. Много разчитаме об­щината да завърши така дълго мечтания проект за изграждане на спортна зала. Нас­коро се заговори, че ще бъде размразено нейното строителство и ще бъде завършена възможно най-скоро. Ако разполагаме с такава база, това ще помогне за развитие­то на спорта въобще, не само на хандбала. Към момента е доста трудно за една нор­мална и пълноценна подготовка. Водим занимания на различ­ни спортни площад­ки, които не могат да удовлетворят изис­кванията за качествен учебно-тренировъчен процес. Наличието на зала ще ни позволи да мислим по-спокойно и за създаването на мъжки отбор, за на­личието на който за­лата е основно изис­кване. Едно закрито спортно съоръжение ще помогне да дома­кинстваме мачовете си в Гоце Делчев, ко­ето ще бъде добре за играчите, но и за пуб­ликата, която също ще има възможност да наблюдава наши мачове, а спортните запалянковци откро­вено обичат хандба­ла и всичко, което прославя името на нашия град.