Фермерът Димитър Димов от симитлийското село Крупник: И с малка козеферма може да се върже една домашна икономика, но не и без добри грижи
-
- март 15, 2019
Трудовата си реализация Димитър Димов от село Крупник, община Симитли, е вързал като военен и миньор, но животът му още от детско години е свързан с домашно животновъдство, на което сега като пенсионер му се отдава изцяло. Роден е 1964 г., има ферма от дългокосместа порода, типична за района на Малешевска планина. В това му начинание се включва и съпругата му Гроздена, а когато могат и двете му вече създали си свои семейства дъщери Лидия и Сандра.
Голямата му радост вече са пък внучетата Димитър и Никол. Димитър намерил трудовата си реализация като военен и миньор, професии различни от фермерството.
– Как се получи това?
– Ами не стана случайно. Гледането на домашна стока ми е така и по кръв. По време на моето детство и юношество все сме имали кози, някоя овца, прасе, кон, кокошки, а в по ранни години преди да имаме в Крупник кооперативно стопанство, тате и дядо и нататък още все сме били и със цяло стадо.
– Вече си пенсионер, си създал ферма, не ти ли идва нагорно?
– Ами не. Всичко е някак си по-лесно, ако се прави с мерак, а аз от това не съм лишен, че имам го и в излишък.
– В днешно време лесно ли се прави ферма?
– Ами както е при всяко начало, не е без трудности.
Трябва да се осигурят животно, да им се създаде база, а за тези неща са нужни и знаци, каквито са измислили преди много време финикийците.
– Ти на кой етап си с фермата?
– Моята ферма е вече устроена. Аз съм да го кажем по земеделски вече във времето не на саденето и копаенето, а на беритбите. Устроил съм се и с база и с нужните ми бройки животни.
– До колко животни са нужни за добра ферма?
– При нашите условия на планинско отглеждане мисля, че при доста грижи една ферма от 150 кози и пръчове може да осигури една добра икономика.
– От каква порода са ти козите?
– Е, това е основното, но не само аз, но и много като мене сме се хванали да възкресяваме дългокосместите кози тип Малешевски. Тези кози ги е имало преди години, но са били пред пълно изчезване. Малешевската коза е дивурка. По й е добре, когато се отглежда на свободно пашуване. Е, не може да стои при лошо време и в обори и друга база, нужно е подсилване с концентрирани фуражи, сухо-ливадно и друго сено.
– Защо си се хванал с такава порода?
– Причината не е една. Първо това е и малко патриотично, че се възкресява една автохтонна порода не само в България, но и в Европа. Другата важна причина е, че тази порода и най-вече пръчовете са много дългокосмести. Има животни, които са със косми до 70 см. И това ги прави много търсени. Всичко идва от голямата зараза в симитлийско, а че и из разложко , пернишко и други места по кукерските игри. Тези кожи са най-подходящи за карнавални костюми.
– И как върви примерно един добър пръч?
– Ами една прилича кожа на 7-8 годишен пръч никога няма да падне под 2 хил. лв., но имаме случаи на продажба на кожи и за по 5-6 хил. лв. и най-важното тука, че тези, които купуват, изобщо не ги интересува месото, а само кожата.
– Ти имаш ли такъв костюм?
– О, не само че си имам, но съм го и ползвал. Аз много години дори бях водач на кукерска група от близо 60 души в Крупник, с която на що празници сме били, на що прегледи и фестивали. Имаме си цяла колекция от грамоти и други отличия. Но позастаряваме вече, повече съм не участник, а наблюдател. Но къщата ми не е без представители. Заместват ме зет ми Михаил и внучетата Димитър и Никол. Нашата група е ставала и национален първенец.
– Имаш ли пръчове, така с които да се гордееш, да се по изфукаш?
– О, да ще кажа обаче за един Калипсо. Няколко пъти става национален първенец на изложението в Сливен, в м. Карандила в Стара планина. България нямаше друг като него. Сега имам синове и внуци от него. Като него са-рога до 70 см. Косми – още по-дълги.
– Напоследък много се говори за получаване на субсидии. При теб как е?
– Сполай му на Господа и аз съм в играта. Всичко ни идва от това, че във нашия край, включващ симитлийскоо, кресненско, сандански, петричко, разложко, гоцеделчевско си основахме сдружение. Казва се асоциация за отглеждане и развъждане на дългокосмести кози (АОРДК). Имаме си управителен съвет, председател ние видния фермер Тодор Тодоров. В асоциацията членуваме към 60 фермери. Ферма, която е напълно изчистена само с кози от автохтонната Малешевска порода, се субсидира с по 100 лв. на бройка от държавен фонд „Земеделие“ и това ни крепи всички. Ние сме доволни, но дано и тези, които плащат, да са доволни, че все пак изпълняваме и една патриотична задача – опазване на изчезващи животни.
Борислав Струмянов
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
