Серафим: Роженският манастир е вековен крепител на българщината

„Роженският манастир е един от онези светилници и твърдини, които са давали сила, които са вдъхвали надежда и които са укрепявали нашия народ за устояване на национална идентичност, и най-вече за живот в духа на православната вяра и традиции, и отстояването им при всички трудности и изпитания, които различните исторически времена са поднасяли на народа и населението в този край.“ Това каза пред репортер на БТА Негово високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим.

Предводителят на Неврокопската епархия познава в детайли Роженския манастир

Той е бил негов игумен от септември 2008 г., т. е. шест години преди да бъде избран за Неврокопски митрополит на мястото на покойния негов предшественик – владиката Натанаил, чийто викарий бе преди това Серафим като Мелнишки епископ.

Манастирът „Св. Рождество Богородично“ се е утвърдил през вековете като един от най-интересните религиозни и културни центрове не само в Югозападна България. Намира се само на шест километра от най-малкия град в България – Мелник, сред красива природа. Тя впечатлява през всички сезони с поляните, горите и най-вече с екзотиката на причудливите и неповторими, уникални Мелнишки пирамиди. Това са скални образувания, които са едни от най-посещаваните от туристи скални пирамиди на територията на България. На височина достигат до 100 м. Характерно за външния им вид е, че склоновете им са пясъчни и на места почти напълно отвесни. На върховете им растат широколистни растения и треви. От високото се виждат очертанията на крайграничната южна планина Славянка. На запад хълмовете се спускат към долината на Струма, очертана на изток от върхарите на гордата Пирин планина.

Точни данни за основаването на манастира според изследователите липсват. Счита се, че той е съществувал още през 13 век, когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян /1197-1207/.

Уникално е съчетанието на храмовото и на манастирското строителство

„Роженският манастир е един от манастирите в България, който има доста дълъг период на непрекъснато съществуване, разказва митрополит Серафим. През този период в него са се насложили по много интересен начин различните характерни особености на архитектурата и на храмовото строителство, на строителството на манастирските сгради, на иконописта, на манастирското устройство. Така че това, което днес виждаме, е едно уникално съчетание на храмовото и на манастирското строителство, като се започне от 13-и век, когато по всяка вероятност е основан Роженският манастир, та до началото на 18-и век, когато са последните етапи на неговото преустройство и ремонтиране.“

Роженският манастир, продължава митрополитът, всъщност е един от многото манастири и храмове, които са съществували до началото на 20-и век, в доста добро състояние, със своите функции в Мелник и в околността. „В момента знаем, че Мелник има пет или шест храма, запазили своята цялост, и един-единствен манастир от тези, които са били в региона на Мелник, казва ръководителят на епархията. Така че манастирът ни говори много за значимостта на Мелник като културно средище, като духовно средище.“

Откриват се много връзки, както със Света гора, с Константинопол, с Йерсулим, с Европа, с историческото време, когато нашият народ е бил под чуждо и политическо, и духовно робство. Категоричната оценка на митрополита е, че Роженският манастир е един от онези светилници и твърдини, които са давали сила, които са вдъхвали надежда и които са укрепявали нашия народ за устояване и национална идентичност, и най-вече за живот в духа на православната вяра и традиции. Той, по думите му, допринася много за отстояването им при всички трудности и изпитания, които различните исторически времена са поднасяли на народа и населението в този край.

Зад тежките порти на светата обител калдъръм води към трикорабната сграда на манастирската черква  „Св. Рождество Богородично“

Излъсканият през вековете от безброй човешки стъпки калдъръм зад тежките порти на светата обител води към трикорабната сграда на манастирската черква. Тя е посветена на Света Богородица и, както манастирът, се нарича „Св. Рождество Богородично“. Според специалистите особеностите на градежа в долната част на стените и на стенописите в притвора дават основание да се счита, че се датира от 16 век. Над входа на западната фасада може да се види запазен образът на Христос на трон, заобиколен от апостолите, с изписана 1597 година. При по-късното възстановяване на сградата първоначалният цилиндричен свод е бил заменен с втори покрив. Той е свален по-ниско, така че днес закрива горната част на някои изписани върху стените изображения. Възможно е тази реконструкция да е била осъществена в началото на 17 век. За това свидетелствува и изписаната 1715 година, запазена върху стъклописите на един от прозорците в източната част на северната стена на църквата.

Украсените с многоцветни стъклописи прозорци на църквата са друга нейна забележителност

Украсените с многоцветни стъклописи прозорци на църквата са друга нейна забележителност. У нас те не се срещат другаде, освен в Мелник, където са украсявали някои къщи на заможни жители, като известната Кордопулова къща от 1756 г.

„Иконописта и стенописите в Роженския манастир са от различни периоди, посочва още митрополит Серафим. В притвора на храма можем да видим от външната страна около двата входа, както и между прозорците, стенописи, които са може би от първоначалното изографисване на храма – по всяка вероятност отпреди 15-и век. Стенописи от това време са запазени и в старата манастирска трапезария, разбира се, това са части от тях. Следват стенописи, които са от ремонта след пожар на манастирския храм. Ремонтът е направен в началото на 17-и век и завършен през 1773 г. Тези стенописи са във вътрешната, централната част на храма и в олтарното пространство, допълва владиката.

Има, разбира се, и икони, иконопис, която е от малко по-късно време – края на 18-и или началото на 19-и век. Но за по-късен период вече не е характерно, тъй като манастирът е бил завършен в този по-ранен етап, функционирал е, провеждали са се богослужения от монашеското братство, което в края на 18-и – началото на 19-и век е наближавало около 20 човека по исторически сведения, обяснява митрополит Серафим.

Прочутата чудотворна икона на Св. Богородица Вратарница е също част от църковната иконопис в Роженския манастир

Не са известни всички автори на иконописта, продължава разказа си той. Известни са майсторите на стенописите от 18-и век, които са представители на епирска иконописна школа. Техните имена също са записани. Останалите са запазили анонимността, която в по-голямата част от историческия период на църковната иконопис е една основна характеристика. Т. е. иконописците са правели всичко за божия слава и в израз и в проява на смирение са спестявали своите лични имена, а са изписвали имената на дарителите, които са подпомагали изографисването на храмовете или изписването на иконите в тях, отбелязва владиката.

Прочутата чудотворна икона на Св. Богородица Вратарница е също част от църковната иконопис в Роженския манастир. Панагия, Портариса, Портарница, Дверопазителка, Портаитиса – това са част от нейните имена. В патриаршеска грамота от 1761 г. се посочва, че по това време Роженският манастир бил подворие на Атонския светогорски манастир Иверон. През 1790 г. тогавашният игумен на Иверон и игумен на Роженския манастир Игнатий Родестим възлага на монаха-зограф Яков Иверски да направи копие на прочутата чудотворна икона от Светогорския Иверски манастир „Света Богородица Портариса“ за Роженската Света обител.

За разлика от останалите копия на светогорската светиня в целия православен свят, дарената на Роженския манастир икона на Св. Богородица Вратарница е обкръжена от десет малки композиции, затворени в овални рамки, представящи събитията от историята на светинята и нейните чудеса на излекуване.

По традиция всяка година на празника Рождество Богородично вярващи принасят дарове пред чудотворната икона на Божията майка и молят Пресвета Богородица за нейното застъпничество пред Бога. Мнозина пренощуват в Роженската света обител за здраве и Богородична закрила. Чудотворната икона помага за изцеление от болести и превъзмогване на скърби.

Сред забележителностите на Светата Роженска обител е и костницата, където са погребвани починалите от монашеското братство. Неслучайно манастирът е бил обект на научните проучвания и изследвания на много специалисти. Той е обявен през 1973 година за паметник на културата с национално значение.

Вестник “ Топ Преса “