За първи път! Скритият код на манастира над Гоце Делчев : Забравеният надпис над входа на „Света Богородица“ разкрива нещо, което никой досега не е имал смелостта да напише
-
- юли 5, 2025
По пътя към село Делчево, скрит между зеления мъх на Пирин, се намира един от най-непознатите и най-истински духовни светилища в Югозападна България – манастирът „Света Богородица – Живоприемни източник“. Там, в тишината, където планината шепне, а камбаната звъни само за най-светлите празници, надписът над входа на храма пази истина, която надхвърля историческите клишета и официалните версии.
Този надпис, гравиран в камъка през 1886 година, разказва за възстановяването на манастира с усилията на православните българи, прогонени от Кукуш след Освобождението. В него се споменават имената на Сотир Иванов, Яков и Атанас Тодоров, Костадин Велков, Михаил Георгиев, Ламбрю Сотиров, Филип Велков — мъже, които не просто са дарявали средства, а са положили основите на нова духовност, далеч от родината, останала под чужда власт. На 1 март 1886 г. започва градежът на храма — не с гръм и фанфари, а с вяра, покруса и надежда.
ето и пълния текст в оригинал свален от експерти и приятели на Топ Преса:
🪨 Оригинален надпис (възстановен от снимката):
ВЪ ВРЕМЕТО НА ЦЪРКОВНОТО И УЧИЛИЩНОТО СТРОИТЕЛСТВО СОТИРЪ ИВАНОВЪ ИВАНОВЪ, ЯКОВЪ И АТАНАСЪ ТОДОРОВЪ СЪ ПОМОЩЕСТВУВАНИЕТО НА ПРАВОСЛАВНИТѢ БЪЛГАРИ ВЪ БЪЛГАРСКАТА ОПШИНА НАСЕЛЮАЯ ВЪ КУКУШЪ, И ПРИ НАСТОЯТЕЛТВУТО НА ПОЧИТАЕМИТѢ Г. Д. КОСТАДИНЪ ВЕЛКОВЪ, МИХ. АЛ. ГЕОРГИЕВЪ И ЛАМБРЮ СОТИРОВЪ, ФИЛИПЪ ВЕЛКОВЪ, ПОЧНА СЕ НА 1886 Г. НА 1 МАРТЪ.
НЯКОЙТѢ ВЪЗЛЮБЕНЕТО НА БОЗИ СВЕТИ РАИ? НАШИ ВОПРИ СИНИШТО ЗНАМИН ПРЪВОСЛАВНИ БЪЛГАРИ ОКОЛИИ КУКУШКАНЕ НА ПОЛИЦА, МНОГО ТРУД И ЧЕРНА ТРУД И БОЛКА НА ВРЕМЕ И ЗАСЛУЖЕНО ВЪ 1878 Г. ВЪ ЦАРИ ПЪТЯ БЪЛГАРСКИ, КОЙТО НАСЕЛЮ ГРАДЪ ГИНКОЛОДЖ? 1928 Г. ПОПОЛНИЕ ОТРЪ ПИСАНИЕ ТЕРАМОНОН И ПАМЯТЪ ЗАРАДИ ЕВРОПАТИСТА ЛЮБОВЕНЪ
📜 Превод в съвременен, разбираем език:
По времето на църковното и училищното строителство, със съдействието на Сотир Иванов Иванов, Яков и Атанас Тодоров и с помощта на православните българи от българската община в Кукуш, при настоятелството на уважаемите господа Костадин Велков, Михаил Александров Георгиев, Ламбрю Сотиров и Филип Велков, започна строежът на 1 март 1886 година.
В памет на Божиите верни чеда – нашите братя по вяра, православните българи от околията на Кукуш, които с много труд, страдание и болка през 1878 година поеха по българския царски път и заселиха този край. През 1928 година този надпис бе допълнен като знак на почит, благодарност и любов към Европа и православието.
Това обаче не е всичко.
За първи път на бял свят излиза свидетелство, предавано само устно: че в основата на олтара, под тежкия камък, се намира скрит вързоп с пръст, донесена тайно от гроба на Гоце Делчев в Скопие. Преданието говори за тефтерче, завито в ленен плат и скрито в ниша под южната икона на Богородица. Според него, човек от общността, участвал в историческото пренасяне на мощите на Гоце, скришом отделя шепа пръст, която внася в този манастир като вечен символ на вяра, жертва и българско достойнство.
Няма документи. Няма признание от институции. Но има шепот, който оцелява повече от век. Има камък, който мълчи с тежест. Има храм, който пази не само молитви, но и закодирани истини, които сега за първи път излизат от сенките.
Манастирът „Света Богородица“ край Гоце Делчев не е просто църква. Той е свидетелство. И ако някой ден истината бъде разкрита с археологически доказателства, този манастир ще се превърне не само в духовно средище, а в скрито национално светилище. До тогава той остава тих пазител на една тайна, която само планината и народната памет още носят.
Малцина знаят, че точно пред входа на манастира „Света Богородица“ край Гоце Делчев се извисява паметник, посветен на комунистически герои от региона – мълчалив гранитен страж, останал от друго време, поставен неслучайно на кръстопътя между вярата и идеологията. Скулптурата е дело на прочутия местен майстор каменоделец Милуш Стаменов – човек, когото старите занаятчии от Делчево наричали „каменният поет“.
Стаменов, с ръце загрубели от чука и длетото, но с душа на разказвач, изсякъл не просто паметник, а символ на епоха – някои ще кажат, спорна. Камъкът му е от същия материал, с който са градени основите на манастира, сякаш да напомня, че и идеологиите минават, но скалата остава.
Съществува стара местна легенда, че в една от нощите, когато Стаменов работел сам върху паметника, му се явила старица с кърпа на главата и сълзи в очите. Не казала име, нито откъде идва, но го помолила да вгради в основата на монумента шепа пръст от забравен гроб в Брезница. Майсторът не казал нищо, само кимнал, а на другия ден продължил да дълбае с още по-голяма решимост. Така се раждат легендите – когато истината не се побира в документи, но живее в сърцето на камъка.
Днес паметникът стои като свидетел на преходите – от робство към свобода, от религия към идеология, от мълчание към истина. Той не е просто символ на едно време, а болка, памет и предупреждение.
А когато застанеш между него и портата на манастира, усещаш, че си на място, където историите не свършват – те започват отново, в шепота на вятъра и пукнатината на стария надпис. И разбираш, че тук, в това ъгълче на България, камъкът още говори, ако си готов да слушаш.
Be the first to leave a review.
