За напускането на още един работодател от Благоевград
Преди седем години всичко звучеше като индустриална приказка: чужд инвеститор откри фабрика, която да прави кожените тапицерии за седалките в новите коли на BMW и Audi. През годините предприятията станаха три, а работещите 1400. Но историята е без хепиенд – фабриките затвориха. Причината за тъжния край е, че цената на труда в България, поне в този случай, е над поносимото ниво от купуващите продуктите автокомпании. А когато собственик на заводите е многомилионна глобална компания, с много производства, решението да зачеркнеш губещото е бързо и окончателно.
Затварянето на бизнес не е прецедент, но засега не е и тенденция, тъй като все още инвеститорите, строящи фабрики за авточасти тук, са десетки. И повечето вече дошли са на печалба.
СМЕТКАТА Е НА МИНУС
Конкретната новина е, че от началото на седмицата вече не работят фабриките на компанията „АЛС България“ в Ихтиман и село Мусачево край София, които произвеждаха тапицерии за автомобилни седалки за BMW и Audi. Третото и най-ново предприятие – в Благоевград, където се обличат волани за Volkswagen и където работят около 260 души, засега продължава работа. За решението на канадския собственик Exco Technologies работниците научиха в края на миналата седмица. Справка показва, че пак тогава компанията е подала и молба в съда за обявяване в несъстоятелност.
Официалното обяснение за решението на Exco са „продължаващите оперативни загуби на АЛС в резултат на невъзможността да се постигне споразумение с основния клиент за продължаване на ценовата подкрепа“. „Като се имат предвид увеличението на местните оперативни разходи и промяната в трудовите условия през последните няколко години, дейността на АЛС стана икономически неизгодна без повишаване на цените“, посочват от там. Топ Преса не успя да се свърже за повече информация и коментар, тъй като компанията няма обявени мейли за връзка.
ТРУДНИТЕ ГОДИНИ
Канадската компания стана собственик на АЛС, след като през 2014 г. придоби южноафриканската Automotive Leather Company (ALC), която беше първоначалният инвеститор в страната. Тъй като сделката целеше да й осигури най-вече достъп до Източна Европа, две години по-късно Exco закри производството в Африка (в Лесото) и на практика целият бизнес на ALC се концентрира в българската компания. Като част от европейската си дейност обаче Exco запази предприятието в Мароко Polydesign.
Влошаването на финансовите резултати на АЛС не е изненада. През 2017 г. приходите се свиха с близо една четвърт до 122.7 млн. лв., а нетната загуба се увеличи шест пъти до 8.4 млн. лв. Понижаването на продажбите се дължи на приключването на една от големите програми за клиент – тапицерии за пета и седма серия BMW. В същото време компанията увеличи продажбите на тапицерии за Mini (също собственост на BMW), но те са с по-ниски цени при практически същите разходи за производство, което се отрази на рентабилността й. Същата година АЛС направи и допълнителни разходи, за да оборудва новото производство в Благоевград (фабриката е в помещение под наем).
КРАЙ!
За борсовата компания Exco времето за толеранс явно е изчерпано. „През последните години изразходихме значителни финансови и оперативни ресурси, за да подобрим резултатите на АЛС, само за да се сблъскаме с нови предизвикателства по пътя“, пише в отчета за последната финансова година, приключила в края на септември 2018 г.
Според дружеството ситуацията допълнително се е влошила от свиването на безработицата в България до най-ниското й ниво от десетилетие насам, което е засилило натиска върху заплатите и е повишило текучеството, а прогнозите не показват, че това ще се промени в обозримо бъдеще. Подобна ситуация наистина е проблем за производство като това на АЛС, където трудът е основно ръчен и практически няма възможност за автоматизация, а маржовете като цяло са малки и под постоянен натиск от клиентите в автомобилната индустрия, които агресивно се опитват да ограничават разходите си.
ПЪРВИЯТ СИГНАЛ
Още миналата есен стана ясно, че канадският собственик променя стратегията си за България и се отказва от обявените по-рано планове за разширяване и разнообразяване на производството. Отпадна идеята за добавяне на още производство в Благоевград, а предприятието там се премести в по-малко помещение. Компанията предложи на автопроизводители да прекъсне договори, които смята за неизгодни, а част от производството се пренасочи от България към завода в Мароко. Целта на Exco беше да ограничи производството тук до шиене на тапицерии за седалки на BMW Mini и така да си осигури „по-надеждна и мотивирана“ работна ръка.
Компанията успя да договори с клиентите временно увеличение на цените, което веднага се отрази и върху резултатите. Отчетът на Exco показва, че макар за финансовата 2018 г. АЛС да остава на загуба, отрицателният резултат се свива от 6 млн. канадски долара на 1.2 млн. канадски долара. Нещо повече – за последното тримесечие на годината (юли – септември) българското поделение успява да излезе на печалба. Пак по данни на Exco за последните три месеца на миналата година (първото тримесечие на финансовата 2019 г.) АЛС е генерирала приходи за приблизително 20 млн. канадски долара.
БЕЗ BMW И РАБОТНИЦИ НЯМА ФАБРИКА
Ключово за запазване на бизнеса тук е било цените на автоклиентите да се предоговорят трайно. Именно не успехът да получи по-висока цена от основния си клиент – BMW, е в основата на крайното решение за закриване на производството. Няма информация къде германският автопроизводител ще произвежда тапицериите си сега, но очакванията са това да бъде някъде извън Европа, където цената ще е по-ниска от исканата от Exco.
Местната добавка към проблема с BMW е българският трудов пазар. Канадската компания има сериозни резерви дали ще може да се изпълняват договорите предвид липсата на работна ръка и отстъствията. По данни на АЛС всеки ден между 15 и 20% от работниците не идват на работа. Това означава, че за да спази сроковете, които са изключително строги в автомобилната индустрия, на компанията понякога й се налага да изпраща доставките със самолет, а това значително повишава разходите й и има съвсем конкретно отражение върху финансовите й резултати.
Разходите за труд също се покачват, като през 2017 г. достигат 20% от общите разходи. Брутната заплата в компанията е 900 лв. (около 700 лв. нето), като част от нея е под формата на бонус, който се плаща при редовно ходене на работа. Макар и сумата да не звучи впечатляващо, трябва да се има предвид, че масово работниците се наемат без никаква квалификация и се обучават вътре във фирмата. За много от хората обаче това не е мотивиращо заплащане и често те предпочитат да работят в сивия сектор, където брутните разходи на работодателя са същите, но те взимат повече чисто.
Exco не е искала да налива повече пари в губещо предприятие и затова не е разглеждан вариантът за продажба на бизнеса, който би отнел поне няколко месеца, обясняват източници на Топ Преса. А и това би доближило евентуална сделка до един от най-неблагоприятните периоди за компанията – между април и юни, когато отсъствията от работа зачестяват и оперативните показатели страдат.
Компанията вече е информирала инспекцията по труда и със съдействието на Агенцията по заетостта търси работа за освободените работници. „Правим всичко възможно да подкрепим хората си. Имаме много добри работници, които са при нас още от самото начало“, каза управителят на АЛС Шон Бош. Интересна подробност е, че около две трети от заетите са роми, включително и някои от най-добрите кадри на компанията. От дружеството се надяват, че част от специалистите ще могат да преминат и към завода за автомобилни тапицерии, който германската Bader наскоро обяви, че ще строи в Русе.
Случаят на АЛС показва, че България вероятно наближава лимита на заплатите, над който производството с неквалифицирана ръчна работа (като шиенето например) става нерентабилно. Кога минусите ще станат масови е трудно да се предскаже. Първият предвестник вече е тук.
КОЙ ВЗЕ РЕШЕНИЕТО
Канадската Exco Technologies има приходи от 576 млн. канадски долара (431 млн. щатски долара) за финансовата 2018 г. Около 65% от бизнеса й е в производството на компоненти за автомобилната индустрия, останалите 35% са в производството на метални отливки. Компанията има 18 завода в 8 държави и 6757 работници. Пазарната й капитализация е около 390 млн. канадски долара.
Be the first to leave a review.