Един дълъг и достоен живот
-
- февруари 7, 2019
На 25 януари т. г. роденият в с. Либяхово /дн. Илинден/, Гоцеделчевско, но живущ в Пловдив, дядо Борис Сим. Гърнев навърши 97 години. Но е все така жизнен, с бистър ум и постоянно ангажиран- той е в ръководството на Пловдивската областна организация на Съюза на ветераните от войните.
Остава сирак на 3 години и расте под грижите на майка си и баба си, откроява се като будно и трудолюбиво момче. През 1939 г. се жени за местното момиче Лина Полянова. Живели щастливо като съпрузи цели 65 години. За нея след смъртта и Борис написва специална книга.
Участва като доброволец във Втората световна война, в която за проявена храброст е награден с орден. Завръщайки се от фронта, се включва активно в обществено-политическия и културен живот в родното село, утвърждава се като един от най-изявените младежки ръководители. Ето защо през 1948 г., едва 26-годишен, е избран за кмет на селото. Кметува само 2 години, тъй като през 1950 г. е извикан на работа в гр. Неврокоп / дн. Гоце Делчев/като секретар на Околийския комитет на ДСНМ.
Най-интересният случай от кметуването му в Либяхово е, че той, изключително справедлив като кмет, глобява собствената си жена, защото си позволила да изпере черги в коритото на селската чешма, където пиели вода животните – мулета, магарета, волове, овце, кози.
В Неврокоп Борис Гърнев отново впечатлява с безупречност и голямо старание в работата си. През 1952 г. е изпратен на едномесечен курс във Военната академия и става офицер. Първо служи в Дупница, после в Кюстендил и Елхово, след което многолюдното му семейство с три дъщери и един син се установява в Пловдив. Тук Борис Гърнев се пенсионира със звание полковник.
Завършва икономика на съобщенията в София и от 1970 г. е началник на пощенската станция в родопското село Бойково, Пловдивско, където с Лина си построяват къщичка, която именуват ‘’Дом Илинден’’. Двамата заживяват с радостите и грижите на селото. Борис години наред е председател на местното читалище, а Лина работи усърдно в селскостопанския кооператив.
Дядо Борис споделя, че като пенсионер през половината от деня се труди в двора им по засятото – овошки, зеленчуци, картофи, цветя, а през другата половина от деня твори – пише разкази и статии за периодичния печат, автор е на няколко книги, други пък чакат отпечатване. И води обемиста кореспонденция – с родното село, в което всички го познават и уважават, с десетки личности от страната и чужбина, с редакции и печатни издания. Дядо Борис е главен инициатор на проведените досега 3 родови срещи на многолюдния Гърнев род.
Най-вълнуващ и забележителен момент от живота му е пътуването му през май 2015 г., когато е на 93 години, до Унгария с голяма група фронтоваци за поклонение в Харкани на загиналите български войници по време на Втората световна война.
По време на сражението тогава Гърнев бил командир на свързочно отделение в състава на 11-а пехотна дивизия о под град от куршуми едва не загинал на бойното поле. За храбростта му лично ген. Стойчев – командир на Първа армия – го похвалил и му окачил орден за храброст.
Изключително емоционално преживяване се случи с него през май 2018 г. когато заедно с председателя на Съюза на ветераните от войните в България бяха поканени от руските власти и присъстват на Парада на победата над хитлеристка Германия в Москва. Това преживяване той отразява в публикация, озаглавена ‘’Чувства и мисли на ветерана’’.
Дядо Борис е много щастлив със своите четири деца, осем внуци, четиринайсет правнуци и четирима праправнуци. Все още е голям оптимист, винаги положително настроен, приятен събеседник, с големи планове за бъдещето. Пожелаваме му здраве и сили, за да се радва още дълго време на многолюдното си потомство.
Атанаса Панчелиев
Вестник “ Топ Преса“
Be the first to leave a review.
