Д-р Съби Хаджиев в “Зодия Професионалист”

Хирургът д-р Съби Хаджиев е председател на управителния съвет на Районната лекарска колегия в Благоевградска област. Д-р Хаджиев е специалист по обща и коремна хирургия в Благоевград. Приема пациенти в Хирургичен кабинет на Специализирана болница по Онкология Св.Мина – Благоевград, oсвен коремна хирургия, д-р Хаджиев, е специалист по лечение на доброкачествени и злокачествени образувания на гърдата – диагноза рак може да се постави само след т. нар тройна диагностика – клиничен преглед от хирурга, мамография от квалифициран рентгенолог и взимане на ТАБ – тънкоиглена аспирационна биопсия. Профилактика за рак на гърдата. Диагностика и лечение на кожни образувания.

Специалистът по коремна хирургия участва в научни конференции в областта на медицината и хирургията като:

*Националната конференция по колопроктология, Варна, чийто акцент е заболяването на дебелото черво до ануса (колоректалният рак в момента е на първо място в храносмилателния тракт, със сериозна и продължаваща да нараства заболеваемост).

*Ежегодната среща на Балканския клуб по ендокринна хирургия в Одрин – Карциномът на щитовидната жлеза се среща рядко и представлява 1% от всички злокачествени образувания. При повечето карциноми (в зависимост от вида на тъканта) на щитовидната жлеза, ако своевременно са открити, шансовете за излекуване са много добри.

 д-р Хаджиев, кога се налага отстраняване на крайник и случвало ли се е да направите ампутация на дете?
Разбира се, това са случайте когато ти трябва да се вземеш преценката, че трябва този крака да се ампутира. Което е едно много трудно решение. Но тогава, когато се налага да спасим живота на пациента, по добре ампутация от колкото пациента да си “замине”.
Най-често това се получава при гангрена, диабетната гангрена с инфекция. Другият вариант е емболия, тромбоза когато има запушване на артерията. Когато има такова запушване в зависимоcт на какво ниво е останалата тъкан под нивото на запушването не се храни и тогава започва да некротизира, тоест става гангрена. При едно запушвате на артерията, при една емболия болката е жестока, исхемичната болка и няма оросяване. И тогава ако не се направи навреме операцията, да се премахне тромба. Се получава исхемичната гангрена и се налага ампутация. Което е и едно много трудно решение да оставиш един човек без крайник.

Как се чувства пациента като чуе тази диагноза?
– В първия момент хората са шокирани, но зависи и каква е причината. Ако причината е една инфекция на базата на диабетна гангрена, тя е влажна гангрена, тече мирише и ако не се ампутира крака за да спре инфекцията има опасност организма да се интоксикира и пациента да си отиде. Затова ние препоръчваме на пациента, че е по добре да е без крак, но да е жив. Решението е трудно, но трябва да му кажеш всичко ясно и категорично. Пациента взима решението, не можеш да ампутираш нечии крак без съгласието му.

А ако откаже?
– Това е много трудно решение, но ако не желае подписва се отказ.

Всъщност как се отрязва човешки крайник?
– Първо кожа, подкожа, мускули когато се стигне до костта си има специални триони, има изисквания как да го направиш за да може да се сложи протеза

Свиква ли се с вашата работа?
-Трудно се свиква. Това е до тип нервна система. Аз съм си изградил навик, като си тръгна от работа, работата си остава тук, не трябва да го мислиш.

Имали ли сте такива тежки случай с дечица?
– С дечица когато работех в хирургия тогава когато се наложеше да се взима решения за остър корем в детска възраст най често това е спукан апендицит с перитонит, тогава е много важно решението на хирурга, че трябва да отвориш детето трябва да прецениш. И другия случай е така наречената инвагинация се среща от 1 год. това е когато се получи влизане на черво в черво. когато детето премине от кърмене към смесено хранене тогава се получава влизане черво в черво и ако не знаеш клиниката на това заболявания болката е жестока защото има исхимия червото не се оросява и хирурга трябва да мисли за това тежко заболяване и ако се открие в ранен стадии може да се справи и без операция

Трудно ли е да бъдеш лекар в България?
Може ли човек да вдигне гордо глава и да каже: – Аз съм лекар в България ?
– Разбира се, че може, но трябва да се абстрахира от няколко неща; Първото нещо е, че щом като си лекар ти трябва да изпълняваш задълженията си и да мислиш само за пациента, но за да го направиш това трябва да се абстрахираш от много неща. През цялото време аз от както съм започнал, съм се опитвал да бъда лекар, в началото системата така е устроена, че да те кара да си апатичен към системата, апатията започва с това, че трябва много прегледи за кратко време, второ малко е заплащането на 165 -170 лв. основна заплата съм започнал аз като млад лекар. Благодарността на пациента се вижда в очите му когато свършиш работа това стига, на мене това ми стига да каже „Благодаря”, но системата така е направена,че ако ти нямаш воля и не полагаш усилия тази апатия да не те надделее и да не си безразличен към пациента. Аз винаги съм се стремял да не допускам аз да съм безразличен към пациента, когато пациент идва при мене той идва с проблем и той идва този проблем да се разреши. Аз се опитвам колкото се може по бързо да разреша този проблем, а не да го размотавам. Трябва да направиш така, че пациента да не ти е безразличен, а в България са така устроени нещата, че това чувство те обзема много бързо да гледаш на пациента като на никой си, ако един лекар допусне това той не е никакъв лекар. Според мен Българският лекар е един от най- способните в света, той се опитва с най- елементарни средства да постави диагноза и да лекува пациентите. В България лекарите- моето поколение боравят с най- елементарните, но най точни неща, анамнезата (разпита на пациентите) трябва много да си чел и много да знаеш за да можеш само от свалянето на анамнезата да заключиш за какво става въпрос дали се касае за рак, за остър апендицит или друго заболяване.

Вие толкова ли обичате България, та останахте тук, а не потърсихте по добри условия навън?
-Разбира се, че обичам България тука са близките ми, тука е семейството ми, тука се чувствам добре. Смятам, че това което давам на пациентите ми не е малко и смятам, че съм полезен за тях. Да замислял съм се, преди време и аз бях готов да замина, но така се случи, че имах малко дете, но бариерата която има нашето поколение е езиковата бариера, по наше време без език беше трудно да заминеш в чужбина. Това сега кара младите да заминат в чужбина тази езикова бариера я няма. Студентите които завършват медицина се реализират много по добре в чужбина, започват с една нормална заплата, осигуряват им жилище живеят добре и се чувстват добре. Докато в България не е така с младите лекари, един млад лекар получава 450лв заплата и те затова не искат да започват работа тук, а търсят реализация навън.

Ще кажете ли нещо за личният си живот семейство, жена, деца?
– Личният живот е много важен за един лекар, поне така смятам аз, защото семейството е крепостта, където ти намираш начин да се възстановяваш, да разпускаш и да си способен на следващият ден да отидеш пак на работа.

Хипократовата клетва за вас е…..
– Много се спекулира с Хипократовата клетва. Аз я разбирам така Хипократ е казал; – Лекарят трябва да мисли единствено и само за пациента, за болния той не трябва да мисли за нищо друго. Обществото трябва да му даде всичко на готово жилище, храна изобилие да е задоволен с всичко, за да може той да не мисли за тези неща, а да мисли и да се грижи само за пациента, но нашето общество не е дорасло за това.

Какво ще пожелаете нашите читатели?
– На читателите пожелавам да бъдат по търпеливи, да уважават лекарите, да имат вяра в българският лекар, защото българският лекар е един от най-добрите лекари в света.

Д-р Съби Хаджиев – хирург
Адрес: гр. Благоевград, ул. Васил Левски 61 /срещу Онкодиспансер/
Моб. тел.: 0885 838 606