Методи Танчев: Животът на емигранта не е лесен…
-
- юни 13, 2014
Методи Танчев е роден в Благоевград на 26 г. Завършил е Професионална гимназия по електротехника и електроника Никола Йонков Вапцаров Благоевград. От 3,5 година живее в град Берген, Югозападна Норвегия, център на фюлке Хордалан. Разположен е на брега на Норвежко море.
Методи, защо напусна България?
– Напуснах страната, защото имах различни причини. Омръзна ми начина на мислене, непрекъснатото лошо настроение на хората, сутрин ги поздравяваш за добро утро, а те ти отвръщат с мрачен и сърдит поглед. Животът за младия човек се превърна в трудно постижима цел. Не можех да посрещна елементарните си нужди, с парите, които получавах не можех да отделя за собствено жилище. Много голяма част от моите приятели също напуснаха България, а повечето не искат да се връщат освен, ако не е само на гости, за да се видят с близките си.
С какво се занимаваше в Благоевград?
В Благоевград се занимавах с транспортна дейност. Когато завърших училище и започнах да работя в сферата на транспорта беше добре, но с годините работата намаляваше.Цените на горивата поскъпваха, което правеше предоставяната от мен услуга по-скъпа. Конкуренцията също беше фактор. Непрекъснато се появяваха много нови изисквания за извършване на транспортна дейност. Държавата те ограничава, не ти позволява да се развиваш, тъй като си „малък“. Всичко това направи живота ми по-труден. Невъзможността да плащаш сметките си ме накара да търся нови начини и когато тази възможност за работа в чужбина се появи, реших да я грабна и заминах.
Какво работиш там? Какви са правата и задълженията на един български работник в Норвегия?
– Работя във фирма за сметосъбиране. Шофьор съм на един от камионите, събиращи сметта. Работя сам, тъй като работата може да се извършва добре само от един човек. Но има и коли, които са с двама работника. Аз работя сам и така се чувствам добре, не се съобразявам с никого, докато си върша работата и си я върша добре и ръководството е доволно от мен.
Защо точно Норвегия? С какво те привлече?
– Преди години баща ми също работеше в Норвегия за няколко месеца. От него знам и някои приятели, че Норвегия е добре устроена държава. Заплащането е добро. По този начин се появи и възможността да замина. Баща ми разговаряше със свои приятел, Атанас Баталов, които работи тук, във въпросната фирма, за което съм му много благодарен. Той ми подаде ръка, за да започна.Уреди ме да отида на интервю, но от там нататък всичко зависеше от мен да се докажа, като добър работник. И така наеха ме и започнах да работя. Пращаха ме в различни градове, където имаше нужда от работна ръка, смених 2 града, бях на временен договор. След това ме преместиха в Берген, където беше истинското изпитание да се докажа, за да ми предложат постоянен договор и най-сетне да се установя на едно място и да разопаковам куфара си.
Какъв е живота на емигранта?
– Животът на емигранта не е лесен. Всеки, които е бил в чужбина го знае това. Далеч си от семейство, близки и роднини. Първите две години минаха неусетно. Запознавах се с нова култура, нови хора от различни националности, мога да кажа, че късметът беше с мен.
Какви са хората в Норвегия, какъв е начинът им на живот, различават ли се много от нас?
– Определено са различни от нас. Студени хора са. Няма я онази топлина и гостоприемство, с която ние сме израснали. Всички са вежливи, усмихнати, поздравяват те дори и да не те познават, което в последните години не е присъщо за българина. Норвежците живеят добре. Всичко си им е осигурено. Държавата работи и се грижи за тях. Общо взето живеят спокойно. Дори за мен това спокойствие е учудващо. Голяма част от тях карат нови автомобили, които взимат на лизинг, но тук нещата така са устроени, че те могат да си го позволят. Когато имаш кредит, държавата ти намалява от данъците. Другото, което ми направи впечатление е, че оставят колелата си където и падне и никои не ги пипа, където го е оставил, там си го намира. Не казвам, че няма кражби и престъпност, има, но процентът е много малък, което прави живота им спокоен.
Свикна ли с тяхната кухня?
– Относно кухнята им – не съм я пробвал много, много. Определено залагат на морската кухня, а аз не съм ѝ особен фен. Аз си приготвям типично български ястия.
Как е времето там, имат ли 4 сезона?
– В Норвегия има четири сезона: пролет, лято, есен и зима. Комбинацията от влажност, западни ветрове и топлото течение Гълфстрийм правят климата много по-мек, отколкото се очаква за страна, намираща се на север. Тук има изключителни температурни вариации; температурата може да падне до -20 -30 градуса по целзий през зимата и да достигне до +30 през лятото. На север през лятото се наблюдава т.нар. „среднощно слънце“, докато през зимата денят е изключително малък.
Берген, градът, в който живея, е известен с обилните си валежи, откъдето идва и прякорът му Градът на дъжда, Сиатъл на Европа. Но въпреки това тук е доста топло за северна държава, благодарение на течението Гългстрийм. Температури от 10 градуса, съчетани с дъжд може да има както през януари, така и през юли. От както съм тук най-ниската температура беше -16 градуса и то продължи само няколко дни. Средната температура е около -5 до +5 през зимата, като има и по-топли, всяка година е различна от другата. През пролетта и лятото температурата достига от +10 до +22-23 градуса. Но интересното, което може да се наблюдава тук е, че за един ден може да има както дъжд, слънце и сняг. Доста шантаво е от време на време.
Какво можеш да споделиш за културата, традициите и националните празници в Норвегия?
– Хах.. Това е въпрос с повишена трудност. Въпреки че вече 3 години съм тук не съм опознал достатъчно добре културата и традициите им. Това, което знам е, че те се гордеят с произхода си. На националния им празник 17 май, когато празнуват деня на конституцията в по голямата си част те са облечени в националните им носии, развяват знамена, организират си един хубав празник. Знам, че викингите са живели по тези земи. Тук също така са живеели и някои от най-известните композитори, драматурзи, спортисти и музиканти, като Хенрик Ибсен, Едвард Грейг, Оле-Гунар Солшар и много други. Има много музеи, църкви, но определено религията е едно от нещата, за които не е удачно да разговаряте с норвежците. Редовно се организират различни музикални фестивали.Има много арт галерии за модерно и традиционно изкуство и още много и много.
Знаем, че Норвегия има невероятна природа. Какво точно я прави така уникална? Кои са местата, които задължително трябва да се посетят?
– Норвегия определено има много красива природа. Няма как да пропусна на първо място да поставя фиордите. Това е едно от задължителните неща, които трябва да се видят, ако идвате тук. През пролетта и лятото фиордите са уникално красиви. Организират се различни туристически обиколки на фиордите, но ако искате можете и сами да си организирате пътуване. Има много вода, поточета текат навсякъде, има много водопади, скали и много растителност. Има много планини, общо взето за различните почитатели има различни атракциони. Круизи из фиордите, аквапаркове, ски курорти, каяк, хайкинк, има ледникови пещери. Освен задължителната разходка с корабче из фиордите, трябва да посетите и най-високата и плоска скала в Норвегия, казва се Preikestolen. Това е клиф висок 604 метра. Също така трябва да се посети и Trolltunga, което също е скала приличаща на изплезен език. Много можем да говорим за природата и това къде и какво може да се прави. Най-хубавото тук е, че всички тези места са достъпни за туристи и по безопасен начин можеш да достигнеш до тях.
Живеят ли много българи в Норвегия? Организирате ли си периодични срещи, на които да си припомняте за българското?
– В Берген живеят много българи, но не ги познавам всичките, даже познавам много малка част от тях и не мога да кажа със сигурност, колко точно са. Като цяло в страната има определен поток от българи, разпръснати по различните градове, най-много са в столицата Осло. Там се и събират, правят годишни сбирки, но до този момент аз не съм присъствал на тях и не мога да кажа какво точно правят, когато се събират.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
