Банков охранител разговаря със светии, по тяхна заръка гради манастир в с. Смочево
-
- юни 2, 2014
Ангел Рафаилов видял в съня си Св. Николай и Св. Богородица след смъртта на дъщеря си « Ванга му предрекла, че ще построи църква и манастир и ще бъде щастлив
Банков охранител разговаря със светии и гради манастир по тяхна заръка. Това не е сюжет за фентъзи филм, а истинската история на Ангел Рафаилов. Бившият военен и настоящ пазач на благоевградска банка направи параклис в рилското село Смочево на името на Св. Николай Летний, а сега строи и манастирски комплекс.
Първият му контакт с отвъдното бил след смъртта на 17-годишната му дъщеря, която загинала при катастрофа. Жестоката загуба го сполетяла на 7 септември 1995 г. и била толкова непоносима, че той решил да се самоубие. Тогава в съня му се явил Св. Николай и му казал, че не бива да слага край на живота си, тъй като тъй като имал да изпълнява важна мисия – да строи църква.
Военният с ангелско име бил атеист и забравил за съня. На 8 септември, Рождество Богородично, погребал дъщеря си, а след половин година отишъл при Ван- га. „Дъщеря ти е до Богородица. Ти след 3 години ще строиш черква, манастир ще градиш и ще бъдеш цял живот щастлив“. Всичко станало, както казала петричката пророчица.
„Мина се време и Св. Николай пак ми се яви насън. Говорихме и ми заръча да заградя място в село Смочево за църква, и ми го посочи“, разказва Ангел Рафаилов. Този път изобщо не се поколебал и тръгнал да търси мястото от съня си. Когато го намерил, с изненада открил сред пущинака стара черква, която била превърната в овчарник.
„За 3 месеца заградих мястото. Една нощ ми се яви Св. Богородица и ми каза: „Не се плаши, Ангеле. Ние всички ще ти помагаме. Ще направиш параклис и манастир. И други неща ще направиш. Ще пратя баща ти да го видиш“. Дойде и баща ми, говорихме си. Оттогава започнах да си говоря насън със светиите. Те ми дават указания как да строя. Отначало не вярвах, но всичко, което са ми казали, се сбъдна“, добавя Ангел Рафаилов.
С помощта на дарители, повечето от Благоевград, бил построен параклисът на Св. Николай Летний. Вдясно от входната врата е плочата от старата църква, а вляво са изписани имената на ктиторите. В параклиса, изографисан от благоевградски зографи, са двете уникални метални чудотворни икони на Св. Богородица и Св. Николай Летний.
Ангел припомня смразяващата история за пияните ловци от Кочериново, които през 1959 г. превърнали иконата на светеца в мишена. Десетината пияни авджии извадили иконата, а двама от тях започнали да стрелят, като се целили в образа на Св. Николай. На 10-ия ден от скверното дело „първият стрелец почувствал адско главоболие, очите му се затворили и умрял. След половин година същото се случило и с другия.
„Иконата е реставрирана. По нея имало 13 дупки, които още си личат“, казва Ангел, прекръства се и обръща металната икона, за да покаже белезите от куршумите.
Параклисът е отворен денонощно и всеки, който иска, може да запали свещичка за здраве. Металните икони на Св. Николай и Божията майка са чудотворни и върху тях са оставени много листчета с желания на вярващи миряни. Много хора са получили изцерение от нелечими болести след страстни молитви.
„Дете се излекува от тумор в главата. Оперирало се при немски професор, който казал, че усещал как невидима сила движи ръката му. Бездетни жени зачеват. Много хора идват с вяра и надежда, че Св. Николай ще им помогне. Даряват пари за строежа на манастира, икони. Имаме цяла стая, пълна с икони. Последната, на Богородица, я донесе преди няколко дни жена от Благоевград, благодарна, че молитвите й са чути. Мястото е заредено с много силна енергия, като тази в Кръстова гора. Тук идва професор, който прави замервания, и беше изумен от това, което отчетоха уредите“, обяснява Ангел.
Лековита била и водата от бунара, който е дълбок 30 м и се намира на метри от параклиса. Местните помнят, че през 1972 г. от кладенеца били извадени човешки кости. Според преданието прединяколко века село Смочево било много голямо – с 1500 къщи и над 6000 жители. През 1452 г. идвал турският спахия да събира данъците от раята и отседнал в поповата съща. Хвърлил око на младата попадия и почнал да я закача, опитал се да й посегне. Децата се разплакали, писъците чули мъжете от селото, скочили и затрили турчина, а трупа хвърлили в кладенеца. След 2-3 месеца в селото пристигнал башибузук да търси спахията. Дошли в понеделник, разпитвали за него, но никой нищо не издал. Седнали турците да ядат и пият, а в петък започнала касапницата. Селото било запалено, мнозина били избити, малцина успели да избягат и да се скрият в гората в местността Църквето. Няколко синджира млади мъже били оковани и подкарани към чуждите земи. Казват, че днес в един от големите градове на Турция имало „смочевски“ квартал на името на поробените мъже.
„Земята е пропита с кръвта на дедите ни. Мястото е свято и тук ще изникнат още църкви. Така ми казват светиите, които минават оттук. „Отгоре“ ми дадоха точно до сантиметър и плана за манастира. Трима архитекти го правиха и последният се хвана за главата, когато почнах да му казвам параметрите, които ми диктуваха свише. И сега, когато говорим, над нас са Св. Николай и Св. Иван Рилски“, казва Ангел.
Той с гордост показва големия манастирски комплекс с 23 стаи, предвиден за монахини. Започнал да го гради сам, със свои средства, след това дарителите сами започнали да идват и да помагат – с пари, строителни материали и труд. Всяка свободна минута Ангел е тук. Посреща хората, които идват в параклиса, или помага на строителите. През почивните дни са дошли негови колеги от банката, които са сменили деловите костюми с работни, и правят замазките.
Изкачваме се на кулата на манастира и пред нас се открива красива гледка.
Мястото е кръгло като тепсия, заградено от няколко планини. „Оттук се виждат Рила, Пирин, Мапешевската планина, Руен. Това е божествена пресечна точка, за която много ще се говори“, убеден е Ангел. На храмовия празник на 9 май тук имаше стотици миряни от цяла Югозападна България. През лятото тук е пълно с поклонници, някои остават за няколко дни. Макар и със скромна уредба, няколко стаи могат да се ползват за преспиване.
Василка Митрова е една от редовните посетителки, която през лятото идва всеки четвъртък от София в родното си село Смочево. Тя е силно вярваща, но е от църквата на „старостилците“ и даже е касиерка в софийския храм. Казва, че свещениците там били много ерудирани, истински духовници, безсребърници. Вярата и църквата са всичко за нея, след като загубила близките си.
„Моят син Илия почина на 33 години. Убиха го, защото не искаше да продава наркотици. Той беше завършил богословие. Отказа на негови приятели от училището, които се занимаваха с наркотици, и те го отровиха. Той като че ли предчувстваше, че повече няма да се видим, защото, когато тръгна, ми каза да го благословя и много да се моля за него, защото майчините молитви най-много се чуват. Бог дава и Бог взема“, казва смирено Василка. Материалните неща не я интересуват – парите и
имотите, които има, ще остави на църквата. В село Смочево идва да се помоли пред чудотворните икони в параклиса на Св. Николай Летний и да сготви за строителите. Този път е омесила баница, защото Ангел очаква гости – децата сираци от Дупница, които ще доведе австриецът Хари, един от основните спонсори на манастира, както и група бизнесмени.
„Хората научават един от друг и сами идват. С Божията помощ ще завършим манастирския комплекс и ще почнем друга черква“, убеден е Ангел. Лицето на говорещия със светии 62-годишен пазител на святото място се облива в светлина. Предсказанието на Ванга, че животът му ще бъде щастлив, се сбъдва. Наскоро другата му дъщеря родила и той станал дядо.
Вестник „Струма“
Be the first to leave a review.
