Банков охранител разговаря със светии, по тяхна заръка гради манастир в с. Смочево

Ангел Рафаилов видял в съня си Св. Николай и Св. Бого­родица след смъртта на дъщеря си « Ванга му предрекла, че ще построи църква и манастир и ще бъде щастлив

 Банков охранител разго­варя със светии и гради ма­настир по тяхна заръка. Това не е сюжет за фентъзи филм, а истинската история на Ан­гел Рафаилов. Бившият вое­нен и настоящ пазач на бла­гоевградска банка направи параклис в рилското село Смочево на името на Св. Ни­колай Летний, а сега строи и манастирски комплекс.

Първият му контакт с от­въдното бил след смъртта на 17-годишната му дъщеря, която загинала при катастро­фа. Жестоката загуба го спо­летяла на 7 септември 1995 г. и била толкова непоноси­ма, че той решил да се самоубие. Тогава в съня му се явил Св. Николай и му казал, че не бива да слага край на живо­та си, тъй като тъй като имал да изпълнява важна мисия – да строи църква.

Военният с ангелско име бил атеист и забравил за съня. На 8 септември, Рож­дество Богородично, погре­бал дъщеря си, а след поло­вин година отишъл при Ван- га. „Дъщеря ти е до Богоро­дица. Ти след 3 години ще строиш черква, манастир ще градиш и ще бъдеш цял жи­вот щастлив“. Всичко стана­ло, както казала петричката пророчица.

„Мина се време и Св. Ни­колай пак ми се яви насън. Говорихме и ми заръча да заградя място в село Смочево за църква, и ми го посо­чи“, разказва Ангел Рафаилов. Този път изобщо не се поколебал и тръгнал да тър­си мястото от съня си. Когато го намерил, с изненада от­крил сред пущинака стара черква, която била превърна­та в овчарник.

„За 3 месеца заградих мястото. Една нощ ми се яви Св. Богородица и ми каза: „Не се плаши, Ангеле. Ние всич­ки ще ти помагаме. Ще нап­равиш параклис и манастир. И други неща ще направиш. Ще пратя баща ти да го ви­диш“. Дойде и баща ми, го­ворихме си. Оттогава започ­нах да си говоря насън със светиите. Те ми дават указа­ния как да строя. Отначало не вярвах, но всичко, което са ми казали, се сбъдна“, добавя Ангел Рафаилов.

С помощта на дарители, повечето от Благоевград, бил построен параклисът на Св. Николай Летний. Вдясно от входната врата е плочата от старата църква, а вляво са изписани имената на ктито­рите. В параклиса, изографи­сан от благоевградски зогра­фи, са двете уникални метал­ни чудотворни икони на Св. Богородица и Св. Николай Летний.

Ангел припомня смразява­щата история за пияните лов­ци от Кочериново, които през 1959 г. превърнали иконата на светеца в мишена. Десе­тината пияни авджии извади­ли иконата, а двама от тях за­почнали да стрелят, като се целили в образа на Св. Ни­колай. На 10-ия ден от скверното дело „първият стрелец почувствал адско главобо­лие, очите му се затворили и умрял. След половин година същото се случило и с другия.

„Иконата е реставрирана. По нея имало 13 дупки, кои­то още си личат“, казва Ан­гел, прекръства се и обръща металната икона, за да пока­же белезите от куршумите.

Параклисът е отворен де­нонощно и всеки, който ис­ка, може да запали свещичка за здраве. Металните ико­ни на Св. Николай и Божията майка са чудотворни и върху тях са оставени много лис­тчета с желания на вярващи миряни. Много хора са полу­чили изцерение от нелечими болести след страстни мо­литви.

„Дете се излекува от тумор в главата. Оперирало се при немски професор, който ка­зал, че усещал как невидима сила движи ръката му. Без­детни жени зачеват. Много хора идват с вяра и надежда, че Св. Николай ще им помог­не. Даряват пари за строежа на манастира, икони. Имаме цяла стая, пълна с икони. Последната, на Богородица, я донесе преди няколко дни жена от Благоевград, благо­дарна, че молитвите й са чу­ти. Мястото е заредено с много силна енергия, като та­зи в Кръстова гора. Тук идва професор, който прави за­мервания, и беше изумен от това, което отчетоха уреди­те“, обяснява Ангел.

Лековита била и водата от бунара, който е дълбок 30 м и се намира на метри от па­раклиса. Местните помнят, че през 1972 г. от кладенеца би­ли извадени човешки кости. Според преданието прединяколко века село Смочево било много голямо – с 1500 къщи и над 6000 жители. През 1452 г. идвал турският спахия да събира данъците от раята и отседнал в поповата съща. Хвърлил око на млада­та попадия и почнал да я за­кача, опитал се да й посегне. Децата се разплакали, писъ­ците чули мъжете от селото, скочили и затрили турчина, а трупа хвърлили в кладенеца. След 2-3 месеца в селото пристигнал башибузук да търси спахията. Дошли в по­неделник, разпитвали за не­го, но никой нищо не издал. Седнали турците да ядат и пият, а в петък започнала касапницата. Селото било запа­лено, мнозина били избити, малцина успели да избягат и да се скрият в гората в мес­тността Църквето. Няколко синджира млади мъже били оковани и подкарани към чуждите земи. Казват, че днес в един от големите градове на Турция имало „смочевски“ квартал на името на поробе­ните мъже.

„Земята е пропита с кръвта на дедите ни. Място­то е свято и тук ще изник­нат още църкви. Така ми казват светиите, които ми­нават оттук. „Отгоре“ ми да­доха точно до сантиметър и плана за манастира. Трима архитекти го правиха и пос­ледният се хвана за глава­та, когато почнах да му каз­вам параметрите, които ми диктуваха свише. И сега, ко­гато говорим, над нас са Св. Николай и Св. Иван Рилски“, казва Ангел.

Той с гордост показва го­лемия манастирски комплекс с 23 стаи, предвиден за мо­нахини. Започнал да го гради сам, със свои средства, след това дарителите сами започ­нали да идват и да помагат – с пари, строителни материа­ли и труд. Всяка свободна ми­нута Ангел е тук. Посреща хо­рата, които идват в паракли­са, или помага на строители­те. През почивните дни са дошли негови колеги от бан­ката, които са сменили дело­вите костюми с работни, и правят замазките.

Изкачваме се на кулата на манастира и пред нас се от­крива красива гледка.

Мястото е кръгло като тепсия, заградено от няколко плани­ни. „Оттук се виждат Рила, Пирин, Мапешевската плани­на, Руен. Това е божествена пресечна точка, за която много ще се говори“, убеден е Ангел. На храмовия праз­ник на 9 май тук имаше сто­тици миряни от цяла Югоза­падна България. През лятото тук е пълно с поклонници, някои остават за няколко дни. Макар и със скромна уредба, няколко стаи могат да се ползват за преспиване.

Василка Митрова е една от редовните посетителки, коя­то през лятото идва всеки четвъртък от София в родно­то си село Смочево. Тя е сил­но вярваща, но е от църквата на „старостилците“ и даже е касиерка в софийския храм. Казва, че свещениците там били много ерудирани, ис­тински духовници, безсребърници. Вярата и църквата са всичко за нея, след като загубила близките си.

„Моят син Илия почина на 33 години. Убиха го, защото не искаше да продава нар­котици. Той беше завършил богословие. Отказа на него­ви приятели от училището, които се занимаваха с нар­котици, и те го отровиха. Той като че ли предчувстваше, че повече няма да се видим, за­щото, когато тръгна, ми ка­за да го благословя и много да се моля за него, защото майчините молитви най-мно­го се чуват. Бог дава и Бог взема“, казва смирено Ва­силка. Материалните неща не я интересуват – парите и

имотите, които има, ще ос­тави на църквата. В село Смочево идва да се помоли пред чудотворните икони в параклиса на Св. Николай Летний и да сготви за строи­телите. Този път е омесила баница, защото Ангел очаква гости – децата сираци от Дуп­ница, които ще доведе ав­стриецът Хари, един от ос­новните спонсори на манас­тира, както и група бизнес­мени.

„Хората научават един от друг и сами идват. С Божията помощ ще завършим манас­тирския комплекс и ще поч­нем друга черква“, убеден е Ангел. Лицето на говорещия със светии 62-годишен пази­тел на святото място се об­лива в светлина. Предсказа­нието на Ванга, че животът му ще бъде щастлив, се сбъдва. Наскоро другата му дъщеря родила и той станал дядо.

Вестник „Струма“