Д-р Атанас Камбитов: Дотук съм свършил повече, отколкото съм обещал! Градът е нов!

 – Г-н Камбитов, посрещнах­ме празника на Благоевград 5 октомври с повсеместни ремонти, които трябва да признаем, че създават се­риозно неудобство на жите­лите на града вече няколко месеца. Има ли светлина в тунела, кога ще приключат ремонтите?

– За неудобството съм съ­гласен. Но няма как да из­градиш нещо, без да минеш през всичките етапи. Още повече когато градиш върху старо. За да направиш нещо ново, трябва да разрушиш старото и да градиш съвсем нови проекти. Това не важи като обща философия, не е свързана с надграждането.

В случая, повечето про­екти, са напълно нови или касаят цялостни ремонти и обновяване. Ако влезем в конкретика; и социалните жилища, които изграждаме- 172 на брой са ново строи­телство, и ул. „Марица“ реал­но е нова, защото се подменя нещо, което не е пипано над 50 години- канализация, во­допровод. Няма такава тех­нология, все още измислена, така че да го направим за 2 дни. Дето се казва, и вкъщи да си смените водопровода, водата трябва да се спре. Има си технологично време за всичко. Има неудобство, има несгоди, но съм сигурен, че след време, всички ще оценят направеното.

Площадът по същия на­чин. 30 години без ремонт, и се оказа, че този ремонт е повече от наложителен-спе­шен !. Това което видях от­долу ме изплаши. От друга страна се почувствах и къс­метлия, защото от много го­дини правим концерти с 30, 40 хиляди човека, и можеше да има и лоши последствия.

Прави ми впечатление друго- пак се връщам на неу­добствата. Нормално е, раз­бирам реакцията на хората, прави са в някои случаи, в други се преекспонирана. Но категорично мога да кажа следното- всички проекти са в срок. Това, което комен­тираме от време на време, едни срокове в информа­ционните табели, но те не са били разчетени правилно. Там сроковете са посочени поетапно. Крайните сроко­ве са категорични. Депото: 18/12/2018- огромен обем от работа. „Марица“- края на Октомври- 12 Ноември е крайният срок, защото в тех­нологията има прекъсвания. Площадът приключва на 13 ноември. Велоалеите в мо­мента приключват. Така че в края на годината всички ремонти ще са приключили.

– С какви проблеми се сблъскахте по време на ре­монтите и кое наложи смя­ната на плочките на целия площад нещо, за което не­прекъснато ви питат и кри­тикуват някои жителите на Благоевград?

– Всичко! Ремонтът беше спешен, наложителен и не­отложен. Всичко беше ком­прометирано. Това е самата истина, обикновено хората казваха, че плочките са счу­пени. После казваха- има и здрави. Между другото, здравите плочки са отделе­ни при нас и въобще не са толкова много, колкото из­глеждат. Пример- над 40 см имаше хлътване на плочата на площада. Затова казвам пълно компрометиране. Не е имало ремонт от 30 годи­ни…. Колкото и здраво да е било, идва момент, в който ремонтът е наложителен. Ние правим абсолютно всичко по оперативните програми с минимална част съфинансиране от Община Благоевград. Общият сбор, към днешна дата, са 44 ми­лиона лева, пари които тряб­ва да реализираме, защото са обвързани със срок. Ка­зано по-просто, ако сега не ги направим- губим пари­те и след това трябва да ги правим със собствени сред­ства.

– Намирате ли пропуски при изграждането на вело­алеите, питам заради исте­рията около велоалеите на ул. „Даме Груев“, тези, които минават покрай гаражите на хората? Приемате ли крити­ката, че са изградени без ин­женерна мисъл?!

– Проектите са израбо­тени от правос­пособни проектан­ти, като говорим за инже­нерната мисъл. Хора, кои­то са спе­циали­сти. Само че ние се фоку­сираме върху 300-400 метра от велоа­леите, а те са един ринг, ця­лостен проект. В частта си ”Даме Груев”- нямаше друго тех­ническо решение. И аз пи­там тези, които ме питат- какво предла­гат те? Да бут­нем гаражите, или да бутнем блоковете и да няма ве­лоалея. Кое е по-хубаво – да има маркира­но място, къде­то да минават децата и вело­сипедистите, или да няма?! Като стане бе­лята- после почваме да го­ворим друго. И отиваме до прословутите гаражи- чисто технически, ако някой е бил в Западна Европа може да види как са там алеите и тротоарите. Как на тези хора не им пре­чи, че се разминават на 80 см.

Ние си пречим взаимно, защото няма чувство за то­лерантност. Големият про­блем на тези „гаражи” не е, че велоалеята минава от­там, а че хората ги ползват за складове и си паркират колите пред гаражите. Е, сега няма да ги паркират. Оттам минава велоалеята. Интересът на 50 човека, не е пред интереса на остана­лите хора от града, поне аз така го виждам. Много хора говорят и разбират от всич­ко. Слушах коментари, защо така се прави, защо иначе. ? Това е проект, който е така за цялата алея, хубаво е, че наред с критиката, се отчи­та, че „Даме Груев” е асфал­тирана. Общо взето много малко улици в Благоевград не са асфалтирани, а дого­дина няма да има нито една! Това го казвам много кате­горично!

– Вие управлявате града вече 2 мандата, кои според вас са основните проблеми на Благоевград?!

– Връщам се за проектите отново. Очертава се една тенденция, опреден кръг от

 хора тенденциозно се опит­ват да яхнат вълната на не­доволството около ремон­тите. Говори се, че плочките не били в една линия- това са три плочки, от 25 хиляди квадрата. Не се вижда об­новеният център, който ще остане 30 години напред, а се виждат трите плочки. Не се вижда велоалеята, а се вижда вратата на гаража. Не виждаш колоездача, а виждаш нещо си, някакъв дефект, за да се фокусираме върху малкото, а не върху голямото. Не се вижда, че се строи депо на стойност 23 милиона. Един много сложен проект. Не се вижда също, че няма тази криза с боклука, която се очакваше и която някои от този кръг пророкуваха. Вижда се оба­че някъде, нещо дребно, кое­то е останало.

Признавам – Да, имаме затруднения. Биострой съ­крати някои от дейностите, за да можем да пренасочим средства именно към извоз­ването и сметосъбирането, което е проблемно. Следя всяка критика и радостно­то е, че не ни критикуват, че работим, а ни критикуват за дреболии, допуснати в про­цеса на работа. Приемам критика, някои забележки са градивни, стремим се да изправяме всеки пропуск, всяка нередност, но нали знаете, казано е, че който не работи нищо, който не казва нищо, който е незабележим – никога няма да бъде крити­куван. Винаги оценявам, ко­гато някои отправи градив­на критика, но и не мога да мълча, когато се говори на халос от некомпететни хора, критикуващи като специали­сти по всичко.

– Извън ремонтите, нещо заради което хората търсят вина и е нормално кметът да им отговори : Кое наложи затварянето на Благоевград БТ?!

– Аз за двата мандата свикнах кметът да е вино­вен за всичко. От падането на фасадата на мола, до за­тварянето на Благоевград БТ. Водил съм много разго­вори по тази тема, но Булгар­табак е частна собственост, това са решения, които по никакъв начин не зависят от нас. Ако погледнете, поч­ти всички цигарени фабри­ки в Европа затварят. Това е глобален проблем на този бизнес. Би било много добре фабриката да работи, това е категорично, но това са въз­можностите на общината. Когато говорим и за инвес­тиции, обикновено се казва, че няма инвестиции. . Това не е така- няма стратегиче­ски инвеститор в Благоев­град. Това, което виждаме е 1000-2000-3000 работни места, такива няма. Но има много инвестиции на малки фирми, които се развиват и бизнесът си върви. Инвести­ционният климат си го има.

Няма да скрия, че съм го­ворил с инвеститори, кои­то искат да правят заводи. Обаче, това, което всички работодатели говорят, е че липсва работна ръка. Това също е огромен проблем в Благоевград.

Добрите примери за ин­веститори е например кол центъра, предоставихме им терен, имаха около 80 чо­века, скоро говорих с тях – още 100 наемат на работа. Може би е хубаво да търсим инвеститори в сферата на информационните техноло­гии. Ето затова трябват и квалифицирани кадри.

– Решихте ли проблема с боклука на града и какво става с депото?!

– Строи се. В най-бързи темпове, казах Ви вече сро­ка. Парите се отпуснаха- 23 милиона от Правителството. Не е лошо да го споменем, а не само двете кофи за бо­клук.

– Избройте нещата, които сте направили за Благоев­град, които ви карат да се гордеете?

– С всичко, което сме на­правили се гордеем. . Ако започнем да пишем какво сме направили като проек­ти, дори самият аз не изне­надвам. До момента проек­тите са за стотици милиони, построени и реализирани проекти с външни финансо­ви средства. Дълъг е списъ­кът с нещата, които аз като кмет и екипът ми сме горди, че направихме и ще останат за Благоевград. Не е хубаво обаче, че някои от хората не е виждат 200-те санирани блока, променили облика на града, но виждат една пук­натина.

Хубаво е и двете неща да се съпоставят. Градът ни е нов! Направеното мога да изброявам с часове детски и спортни площадки, ста­диони, басейни, ремонти на всички училища и детски градини, асфалтирани ули­ци, санирани блокове, све­тещ кръст над града и още куп неща, които са видими. Знаете ли къде е парадоксът – в останалата част на Бъл­гария казват колко добре се справяме. На много общини сме дали своя механизъм на работа и те го ползват като добра практика. Смятам, че се справяме добре! Екипът ми години наред е неуморим и когато ги критикуват без­почвено ме боли. ., защото знам какви усилия полагат в работата си.

– Напоследък се оформя една опозиционно ядро в местния парламент, които като, че на инат не гласуват част от предложенията ви. Имаше разгорещени деба­ти на последната сесия за чистотата на въздуха, после точно тези, които критику­ваха въздуха не гласуваха предложението ви- как да имаме чист въздух. Те не подкрепят и голяма част от социалните проекти. Това как ще наречете, г-н Камби­тов?

– Парадоксът къде е?! На­правете си един анализ и вижте едни и същи хора как гласуват: за изгражда­не на депото, за програмата за чистия въздух- Гласуват против! По-просто казано- те не гласуват за решение за оправяне на проблема. На практика излиза, че не ре­шаваме проблема, за да има за какво да говорим. Но тези проблеми не пречат само на кмета, пречат на целия град. Добре, че има разумно мно­зинство в ОБС, та решенията минават. Гласува се против проекти за младежка зае­тост, за лични асистенти…но тези неща никой не ги виж­да.

– Обявихте, че ще се кан­дидатирате за кмет?! На предишните избори зая­вихте, че гласувате за тези, които изпълняват поетите обещания?

– Абсолютно, с ясното са­мочувствие съм, че съм из­пълнил повече, отколкото съм обещал. И тук искам да благодаря на хората около мен, на екипа ми в общин­ската администрация. Тези хора са физически натоваре­ни до максимум. Това няма­ше да се случи, ако тези хора не бяха приели всичко при­сърце, за да може нещата да се случват. Правим всичко така, както трябва. Догоди­на, ще започнем строител­ство на подлеза в кв. „Грама­да“. Това е огромен проблем от години.

Започваме и втора черква. И като обобщение, реализи­райки всички тези проекти, това са около 44 милиона, които са финансирани от Републиканския бюджет и оперативните програми. Иначе казано, това са пари без участие на общината. След като изградим всички­те тези неща, догодина всич­ки средства ще се насочат към улична мрежа и озеле­няване. Това, което касае удобството на гражданите. Решили сме да стигнем до максимален брой хора. През домоуправители на жилищ­ните сгради ще организира­ме събрание на съответния блок, етаж или къща. Съби­рат се и на това събрание ще очакваме предложение. Вся­какви предложения: от лич­ни (да се сложи пейка пред блока), до нещо за целия град. Всичките тези неща ги описват те -гражданите.

Освен това ще пуснем и електронни адреси за пред­ложения. След известно време ще вземем тези пред­ложения от всеки, , виждаме ги сортираме по дейност. След това преценяваме кое от предложенията може да бъде прието, тези неща, които могат да се случат ги остойностяваме. Поглеж­даме бюджета- и сега тук е разковничето.

 Едрите неща ги направи­хме с еврофинансиране. До година почти целият бюджет ще го насочим към гражда­ните. Реално те оценяват тези неща най-много. Ако направиш ВиК под земята- не се вижда. Ако направиш беседка- всеки я вижда. Тук е мястото да кажа, че изчак­вах работата по проектите, и след като я приключим мо­жем да правим озеленяване, между блокови простран­ства, защото няма да се връ­щаме след това да строим.

Едно отклонение, ако поз­волите. Днес срещнах двой­ка възрастни хора и те ми казаха: Санирате, строите, ремонтирате „Марица“…и всякакви такива неща. И аз им отговорих: вижте – това са едрите камъни…и се се­щам за една приказка:

Влиза професор при сту­дентите с един чувал камъ­ни и аквариум. Слага едрите камъни в аквариу­ма и пита- пълен ли е? Пълен. Слага дреб­ни камъни, които се нареждат между ед­рите. Пъ­лен ли е? Пълен е! Слага пя­сък, той застава между ка­мъните. Пълен ли е? Пълен е! Накрая изсипва кофа вода и пак пита- пълен ли е? Пълен е! Какъв е из­водът, ако беше наси­пал първо пясъка, нямаше как да сло­жи останалите неща. За вся­ко нещо си има ред и време. Аз твърдя, че последовател­но изпълняваме това, което сме обещали.

Що се отнася до опозици­ята в ОБС Благоевград бих казал:

Върхово превъзходство е да обезоръжиш врага без да влизаш в битка! Моята битка не e с тях, водя битки в работата си за Благоевград.

Така, че когато погледнем красивия си град, новият Благоевград, след като из­пълним всички заложени проекти, гражданите да ре­шат и да дадат оценките си. За мен тази оценка е важна! Другото „под сурдинка“ и зад гърба ми не ме интересува.

– Ако изборите бяха днес и имате право на думи, с кои­то да убедите благоевград­чани как и за какво да гласу­ват, какво бихте им казали?

– Нищо няма да им кажа. Ако изборите бяха днес съм с ясното съзнание и само­чувствие, че си върша рабо­тата като кмет. Ако хората ме изберат- значи правилно съм преценил. Ако не ме изберат, значи някъде съм сгрешил, а пък после те ще видят, дали са сгрешили в избора си! Животът е много прост и не всичко е на всяка цена и не всичко е самоцел. .

– Какво ще пожелаете на благоевградчани за празни­ка?

– Това също е един повод за гордост. Години наред честваме по подобаващ на­чин този празник и отдава­ме заслужена почит на ге­роите, отдали живота си за свободата на Благоевград. Нека взимаме пример от тях и да не забравяме, че ако не бяха тези герои днес, това което коментирахме, щеше да е безпредметно и нищо от това, за което говорихме нямаше да се случи. Бъдете здрави и обичайте Благоев­град!

Вестник “ Топ Преса „