1972 г.: петима гимназисти бягат в Гърция под дулата на автомати край Бръщен
-
- октомври 3, 2018
Имахме смъртни присъди, променени после на 15 г. затвор. Отнеха ни и българското гражданство, казва 62-годишният Салих Якубов- Канадеца, който се върна да живее в родопското село
“За планираното бягство аз избрах най-добрия си приятел. Той избра друг, третият – също друг, и така станахме 5-има. Всеки се закле, че ще пази в тайна подробностите по нелегалното пресичане на границата.” Това разказва 62-годишният Салих Якубов – Канадеца от доспатското с. Бръщен. Той е един от 5-имата успели да преминат границата под заредените автомати на граничарите край родното си село на 1 май 1972 г.
Салих бил на 17 г. Избраният от него Салих Карагьозов също бил на 17 г., а в групата, която
МЕСТНИТЕ НАРИЧАТ КАНАДСКАТА ПЕТОРКА,
попадат още две 18-годишни момчета и един на 22 г.
Успешното им преминаване през строго охраняваната граница се счита за един от най-големите удари по сигурността на комунистическата система – става по течащия по онова време в областта възродителен процес, а и граничарите са били преметнати от ученици.
“Същата година през пролетта в района се случват репресиите от възродителния процес с жертви в съседното с. Барутин. Това ме накара да ускоря плана си за бягството”, твърди Якубов.
Младежите планирали бягството в деня на труда, за да се възползват от отслабената бдителност на властта.
“Всичко бяхме проучили предварително –
КОГА СЕ СМЕНЯ НАРЯДЪТ, КЪДЕ Е НАЙ-СЛАБА ВИДИМОСТТА
и къде ще попаднем в Гърция, след като преминем браздата”, разказва Канадеца.
От предната вечер скрили в храсталаците багаж. Вечерта се промъкнали в района на старата застава край селото. Снабдили се и с вейки от леска, за да заличат с тях стъпките си по изораната бразда.
“Като се събрахме, им казах: “Който ще се връща, сега да го направи. Но ако го направи, никога да не говори за това. Ако продължи – да знае, че връщане назад няма.”
Заклехме се всички, че продължаваме.
УСЕТИХА НИ, КАТО БЯХМЕ ВЕЧЕ НА ГРЪЦКА ЗЕМЯ
Преследваха ни 4 ч, стреляха, но вече бяхме влезли навътре и се отказаха”, добавя той.
На другия ден близките ги търсили из целия район, докато властите не съобщили къде са бегълците. Тогава бащата на Салих Якубов е бил свален от поста кмет на Бръщен.
Заради провала с избягалите момчета държавата е направила след това втори кльон на границата. Петимата твърдят, че искали да избягат от България, понеже не желаели да си сменят имената.
Двама от гимназистите, които учили в Девин, се прибрали в Бръщен и казали, че имат заповед до 3 дни да си изберат български имена. Не го направили и ги изгонили.
Бащата на Якубов посъветвал сина си да се премести да учи в Гоце Делчев. Живял на квартира при местен зъболекар, но вместо да учи в гимназията, търсил и открил подробни карти на Северна Гърция и започнал да крои удара.
От другата страна на браздата заставили първия срещнат грък да ги закара в полицията. Минали разпити в Като Неврокопи, в Драма и след като разбрали, че са бегълци, ги ескортирали до Кавала.
ДЪРЖАЛИ ГИ 45 ДНИ В ЗАТВОРА, ЗА ДА УСТАНОВЯВАТ ДАЛИ НЕ СА ТАЙНИ АГЕНТИ
После 15 дни ги проучвали в Солун и ги изпратили в бежанския лагер в Лаврио, южно от Атина. Гърците им предложили 7 държави за емиграция.
“Посочих Канада, защото като дете бях чел много за индианците и исках да съм близо до тях и другите се съгласиха. Смятаха, че колкото по-далеч, толкова по-добре”, спомня си Якубов.
Невръстните бегълци били натоварени на самолет до Цюрих без никакъв багаж – останал им по затворите. Билетите им били платени от хуманитарна организация.
“Не знаехме, че самолетът не лети директно до Канада. Никой от нас не знаеше чужд език, за да попита. Изпуснахме връзки и спахме по летищата в Цюрих, а след това и в Амстердам.
Отново ни разпитваха и на двете места. После се озовахме в Ню Йорк. Там им дали по 17 долара и ги качили на самолет за Торонто, където отново след разпити били предадени на бежанските служби. Настанили ги първо на хотел, но те не можели да се оправят сами и с дни стоели гладни – чакали някой да ги повика. Камериерка осъзнала, че нещо не е наред с тях.
“Все едно си на друга планета. Небостъргачи, не знаеш език. Такова напрежение, че не знаеш на кой етаж и в коя стая си, не познаваш асансьора. Един ден натисках всички копчета в асансьора, оглеждах се на всеки етаж и видях павилион с шоколади. Дойде ми наум, че имам 17 долара. Подадох парите и жената си взе 5 за един шоколад. Взех още един за другите. Камериерката ме видя, доведе полицаи и като им стана ясно, че сами не можем да се оправим, ни уредиха квартира и работа”, разказва Якубов.
През деня 6 месеца учили английски език, а през нощта работели във фабрика и всеки поел по собствен път.
Двама от тях – Сафет Чаушев и Зюлфин Талипов, не са създали семейства. Якубов се оженил за малтийката Джозефин, от която има дъщеря и син.
“ОЖЕНИХ СЕ, ЗА ДА НЕ ПРОПАДНА,
иначе виждах, че ще попадна в разни неща, от които най-накрая ще стигна до затвора.”
Салих и Джозефин имали бизнес в строителството и поддръжката на сгради, след това държали ресторант. Живеели в Торонто, но по-късно се изселват на 100 км от града. По-късно се развеждат, а след 2002 г. заради болест Якубов се прибира в България окончателно.
“Цяло чудо е, че съм жив. И тогава казах, че искам да се върна в Родопите, тя душата ми все тук е била, искам да си умра в родното село.
Семейството се шашна, но винаги са знаели, че ме влече към Родопите, взеха да настояват да се прибера, само и само да се лекувам. Идвах, връщах се и тогава реших да направя къща в Бръщен”, обяснява Якубов.
На най-видното място на дома откъм улицата е поставил в мазилката кленов лист. За него Канада е втора родина – от 1977 г., когато получава канадско гражданство. Сега преживява с минимална пенсия от чуждата държава.
Първия път, когато се върнал след 10 ноември 1989 г., довел децата си. След това дошъл отново с момченцето си и изкарали цяла зима в Бръщен. След това децата му продължили живота си зад океана, но поддържат контакти.
“15 г. след като избягах, не бях чувал близките си. Властите ми прибираха писмата. Върнах се на 24-ата година, откакто избягах в Северна Америка. Поне заварих баща си жив”, казва някогашният беглец.
Само той от 5-имата живее в България, другите си идвали, но рядко. Според Канадеца само Зюлфин не пожелал да се върне изобщо.
“След бягството сме имали смъртни присъди, които след няколко години са променени на 15 г. затвор. Отнеха ни и българското гражданство”, твърди Канадеца. След като се прибрал, търсил начин да получи възмездие за това, че е бил принуден да бяга от възродителния процес и съден.
“Поисках обезщетение за репресиран, но не получих, защото трябвало да докажа, че съм бил осъден, а присъдите явно са унищожени. Всеки в района знае нашата история, но какво от това”, казва Якубов.
10 ДУШИ ЗАГИНАЛИ НА БРАЗДАТА
Бръщен пази и други спомени със злощастната граница. На 800 м югоизточно от центъра на селото се намира местността Ваклинова чука, в която през нощта на 1 срещу 2 юли 1953 г. в престрелка с диверсионно-разузнавателна група смъртоносно са ранени младши сержант Вергил Ваклинов и неговото предано служебно куче Вихър.
Заедно пазели границата, заедно загинали в битка с въоръжена група от 4-ма разузнавачи, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България.
В памет на Вергил и Вихър миналата година е изграден паметник, около който редовно се оставят цветя.
Един дядо разказва и днес със сълзи на очи за онази нощ. Били приятели с Вергил. Като чули изстрелите, тичали по баира заедно с други мъже, за да помогнат, но не успели да го спасят. До 1989 г. около браздата между двете държави са намерили смъртта си 10-ина души. Сред тях са и двама източногермански младежи – 19-годишните Андреас Шуцер и Детлеф Хайнер. Застреляни са през 1980 г. Заловени са и са вдигнали ръцете си, когато командирът на заставата ги разстрелва.
Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
