От Яне, през „Мис Стоун“ до пловдивския съд – петното на Роженския манастир

Тази година се навърш­ват 115 години от Илинден­ско-Преображенско въстание.

Във време, когато във всич­ки градове отдадоха почит на загиналите във въстанието четници и мирно население, Роженският манастир стана обект на посегателство кое­то възкреси имената на Яне, Чернопеев и четата – имена, които без срам мога да кажа, че днес децата не знаят.

Над манасти­ра трябва да се гледа не само като религиоз­но звено, но и на изключител­на историче­ска и културна ценност, която е оцеляла и до днес. Някъде зад стените на манастира се крие чудотвор­ността на Божи­ята майка, там е сниман част от филма „Вре­ме разделно“, съхранени са стенописи, кои­то изобразяват филологическо­то наследство на един древен език.

Не това оцени­ха обаче онези личности, влез­ли в обителта, за да намерят злато. Именно това съкровище разбуни духо­вете и отклони вниманието, че бе прекрачена границата – тук не говорим за традицион­ното престъпление да бъдат откраднати пари и и икони от манастира, а да бъде копано в него – в търсене на неизвест­ното.

Има ли злато? Първо отго­варя Окръжната прокуратура в Благоевград, според чийто говорител Весела Стоилова се сочи следното:

„Една от легендите гласи, че в Роженския манастир е бил скрит част от откупа за Мис Стоун, взет от четниците на Яне Сандански и Христо Чер­нопеев“, допълни Стоилова.

През 1901 г. от америка­нците са поискани 25 000 тур­ски лири. С част от парите са закупени 7500 пушки за Илин­денското въстание. Останали­те жълцити са скрити в мана­стира.

Свързахме се с Тодорка Маркова, която е историк по професия и краевед. Запозна­та е с аферата „Мис Стоун“.

„За първи път чувам за по­добно злато, дори съм учуде­на!“, казва Маркова.

Нека разкажем накратко как едни пари са събрани за една кауза, която днес децата изучават като една от най-ге­роичните редом с Априлското въстание.

След като Княжество Бъл­гария е свободно, Македон­ският край остава под шап­ката на османската империя. ВМРО е организацията, която се слави като защитник на на­селението и може би бъдещ освободител.

Финансите за оръжие основ­но не стигат. Организацията е изправена пред трудни вре­мена и преди 1901 г. са пра­вени планове за пленяване на богати личности, за които да се търси откуп. В това число влиза и Фердинанд. Отвли­чането и откупа стават фикс идея за четниците и са реа­лизирани няколко неуспешни опита. Последният – успе­шен. В местността Подпрена­та скала през август 1901 г. е пленена госпожа Елена Стоун и нейната колежка Катерина Цилка.

Елена Стоун е американска мисионерка, пристигнала в Банско съвсем скоро. Цилка е така да се каже асистент на Стоун в мисионерската ѝ дейност. Катерина е родом от Банско, но е омъжена за алба­нец.

Сред хората, които пленяват двете дами, едната от които носи бебе – Цилка, е Яне Сан­дански. Той е наричан по-къс­но в записките на Цилка – До­брият човек.

„Целта на аферата е да се търси откуп от 25000 златни турски лири, но сумата не е събрана. Четниците държат в плен вече 6 месеца две­те жени и новороденото. Те скитат основно около Горна Джумая, село Сушица, село Влахи, Предела, но не можем да говорим със сигурност за Рожен! Парите, които са даде­ни за откуп са 14500 златни турски лири. Уговорка за раз­мяната е направена в Тодевия хан в Банско, но там избухва умишлен пожар и отклонява вниманието. Парите много тихо са предадени в така на­речената Граченова къща. Парите са отишли по предназ­начение за закупуване на оръ­жие“, категорична е Маркова.

В спомените си мис Елена Стоун разказва за високия морал и интелигентност на похитителите си. Стоун спо­деля още, че четниците са се лишавали от храна, за да има за похитените – към тях нечо­вешко отношение не е имало.

Нечовешкото остава у оне­зи, които повярваха, че някъ­де из стените на Роженския манастир е скрит остатък от пари. Де да имаше такъв, то той щеше да спомогне за бла­гото на тогавашната кауза, а не на днешната алчност.

По казуса се произнесе и Неврокопският митрополит Серафим. Това, което се отли­чава в думите му е:

Категорично осъждаме извършеното в Роженска­та света обител злодеяние и напомняме на онези, кои­то, заслепени от страстта на сребролюбието и материал­ните богатства, се изкушават и безразсъдно посягат на светините, че такива деяния не са нищо друго, освен хула против Светия Дух и смъртен грях.За тях ще кажем и ние по примера на св. архидякон Стефан: „Господи, прости им, не знаят какво вършат“.

Философски ако се за­мислим – да, незнанието води до беззаконие и престъпнос­тта.

Дори и законът не пожела да разгледа делото в Сандан­ски. То бе пренасочено в Пло­вдив.

44-годишният адвокат Сте­фан Матеев и 21-годишният обвиняем остават в ареста, нареди съдът.

Непълнолетните, на 16 и 17 г., са с мярка под надзор на инспектор от детска педагоги­ческа стая.

А сега накъде?

Баба Захаринка твърди, че за злато не е чула. На местно ниво изникна информация, че иманярите объркали мана­стира – трябвало да отидат в храм „Света Петка“ край Зла­толист.

Остава петното. Този ма­настир вече няма да бъде Роженския – с чудотворната икона, а онзи, със завързания поп и трите камъка, изкопани от стената.

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса „