Либяховските терзии
-
- септември 25, 2018
През 19-ти век в многолюдното неврокопско село Либяхово /дн. Илинден/, освен със земеделие и скотовъдство, над стотина мъже се занимавали и с терзийство, стивастарство, кираджийство, дюлгерство и други занаяти.
Петдесетина мъже усвоили и практикували терзийството – шиене на мъжки, женски и детски дрехи. Шивачите /терзийте/ използвали в работата си вълнени и памучни тъкани, направени от жените при преработката на вълна от овцете и памук.
От памучните тъкани се шиели долни дрехи, юргани и черги, а от вълнените – горни дрехи и кепета. За мъжете шиели калцуни /които замествали чорапите/ и два вида горни потури / панталони/. Потурите се украсявали покрай джобовете и шевовете с черни и тъмносини гайтани. Тях купували от Неврокоп, където пък ги доставяли доленските кираджии чак от Габрово. Понякога и либяховски кираджии докарвали гайтан от Карлово. От дрехите над кръста терзиите шиели джубадане /отворена дреха с копчета за закопчаване и с ръкави/, фермене /отворена дреха без копчета и без ръкави/, елек, долама, дълга долама до петите, антерия до кръста и др. – все с везмо от гайтани. От женското облекло нал-много шиели клашници, а също шутаци, дълги антерии с ръкави, любаде и др.
В работата си терзиите използвали голяма ножица, няколко игли, напръстник, аршин /летва, дълга 80 см. и превиваща се на две равни части/, въдица и др. Въдицата служела за опъване на плата при шиене. В края и имало малко джобче за напръстника и иглите.
Интересни сведения за либяховските терзии намираме в спомените на местния възрожденски учител Атанас Поппетров. По онова време /средата на 19-ти век/ подобно на стивастарите и терзиите често ходели на гурбет. Най-често работели в драмските села Височен, Плевня, Просочен, Волак, Ливадище, а също и по Серско, Демирхисарско и Неврокопско. Всяка есен около 15 ноември около 40-50 души терзии от селото тръгват на групи или по двама на гурбет. И самият Поппетров, поради липса на средства да го пратят да продължи учението си при даскал Зимбилев в Гайтаниново или в Сяр, бил принуден да замине чирак с братовчеда си Ангел Москов да учи за терзия в село Височен. Това било в 1858 г., когато Поппетров е едва осемгодишен. При много трудни условия той учил занаята цели три зими във Височен, след което напуснал терзийството и продължил образованието си. На пределна възраст написал обширната си автобиография, в която описал нерадостния и тежък живот на терзиите-гурбетчии. Плащали им евтино, често шиели на потона/чардака/колкото и да е студено, спели под разни сайванти. Завръщали се по Коледа за 3-4 дни да прекарат празниците с близките си, след което отново тръгвали на гурбет и работели до Великден. Като заминавали терзиите носели в торбите си и по няколко килограма гайтан. Ако им свърши по време на работа поръчвали на преминаващите либяховските кираджии да им купят от Неврокоп и донесат. Освен че кроели и шиели нови дрехи, терзиите кърпели и старите /почти винаги пълни с въшки/. Тежък и изнурителен бил трудът им. Но тези несгоди терзиите‘’търпяха, понасяха горките, инак и тях и домашните им ги очакваха глад и немотия. А при това и затвор и наказание, ако не могат да си платят данъците на царщината и на селото, като се завърнат у дома си’’.
По онова време Ангел Москов е от най-видните терзии в селото. Роден в с. Тешово, но зет в Либяхово, той бил начело на група терзии и предприемач на работа изключително в с. Височен. От тази си дейност той се издигнал в сравнение с другите терзии, възмогнал се материално. Известни терзии през 19-ти век били и братята Йосиф и Илия Пашови, родени през първата половина на този век. Те шиели най-много в с. Каракьой. Много добър терзия бил Ангел Захариев – участник в Кресненско-Разложкото въстание през есента на 1878 г. В писмените сведения за участниците във въстанието след неговото име винаги се прибавя и прякора Терзията. След преселването му във вътрешността на България той и неговите наследници и до днес са с фамилното име Терзийски.
Днес все още у шивашки семейства от селото се пазят инструментите на някогашните терзии. А баба Ирина Юрукова, една талантлива съхранителка и изпълнителка на десетки народни песни споменаваше, че песента за терзийче и стивастарче е масово пята в миналото.
За майсторството на либяховските терзии говорят две интересни събития, свързани с борбата на местното население срещу османското иго. През януари 1903 г. при последното пътуване на Гоце Делчев из Македония с четаот около 30 души, в Либяхово около десетина местни терзии за един ден им ушиват ямурлуци. През 1904 г. на местността Иванка пристига четата на прославения неврокопски войвода Атанас Тешовски. Чрез куриерите извикват 5-6 терзии от Либяхово, за да закърпят окъсаните четници. Избухнал голям смях при шиенето, тъй като в този момент много от четниците стоят по долни бели гащи.
Be the first to leave a review.
