Либяховските терзии

 През 19-ти век в многолюдното невро­копско село Либяхово /дн. Илинден/, освен със земеделие и ско­товъдство, над стоти­на мъже се занима­вали и с терзийство, стивастарство, кирад­жийство, дюлгерство и други занаяти.

Петдесетина мъже усвои­ли и практикували терзий­ството – шиене на мъжки, женски и детски дрехи. Шивачите /терзийте/ използвали в работата си вълнени и памучни тъкани, направени от жените при преработка­та на вълна от овцете и памук.

От памучните тъкани се шиели долни дрехи, юргани и черги, а от вълнените – горни дре­хи и кепета. За мъжете шиели калцуни /които замествали чорапите/ и два вида горни потури / панталони/. Потурите се украсявали покрай джобовете и шевовете с черни и тъмносини гайтани. Тях купували от Неврокоп, където пък ги доставяли до­ленските кираджии чак от Габрово. Понякога и либяховски кираджии докарвали гайтан от Карлово. От дрехите над кръста терзиите шиели джубадане /от­ворена дреха с копчета за закопчаване и с ръ­кави/, фермене /отво­рена дреха без копчета и без ръкави/, елек, до­лама, дълга долама до пети­те, антерия до кръста и др. – все с везмо от гайтани. От женското облекло нал-мно­го шиели клашници, а също шутаци, дълги антерии с ръ­кави, любаде и др.

В работата си терзиите използвали голяма ножица, няколко игли, напръстник, аршин /летва, дълга 80 см. и превиваща се на две равни части/, въдица и др. Въдица­та служела за опъване на пла­та при шиене. В края и имало малко джобче за напръстника и иглите.

Интересни сведения за ли­бяховските тер­зии намираме в спомените на местния възрожденски учител Атанас Поппетров. По онова време /средата на 19-ти век/ подобно на сти­вастарите и терзиите често ходели на гурбет. Най-често работели в драмските села Височен, Плевня, Просочен, Волак, Ливадище, а също и по Серско, Демирхисарско и Неврокопско. Всяка есен около 15 ноември около 40-50 души терзии от село­то тръгват на групи или по двама на гурбет. И самият Поппетров, поради липса на средства да го пратят да продължи учението си при даскал Зимбилев в Гай­таниново или в Сяр, бил принуден да замине чирак с братовчеда си Ангел Мос­ков да учи за терзия в село Височен. Това било в 1858 г., когато Поппетров е едва осемгодишен. При много трудни условия той учил за­наята цели три зими във Ви­сочен, след което напуснал терзийството и продължил образованието си. На пре­делна възраст написал об­ширната си автобиография, в която описал нерадостния и тежък живот на терзии­те-гурбетчии. Плащали им евтино, често шиели на по­тона/чардака/колкото и да е студено, спели под разни сайванти. Завръщали се по Коледа за 3-4 дни да прека­рат празниците с близките си, след което отново тръг­вали на гурбет и работели до Великден. Като заминавали терзиите носели в торбите си и по няколко килограма гайтан. Ако им свърши по време на работа поръчвали на преминаващите либяхов­ските кираджии да им купят от Неврокоп и донесат. Ос­вен че кроели и шиели нови дрехи, терзиите кърпели и старите /почти винаги пълни с въшки/. Тежък и изнурите­лен бил трудът им. Но тези несгоди терзиите‘’търпяха, понасяха горките, инак и тях и домашните им ги очакваха глад и немотия. А при това и затвор и наказание, ако не могат да си платят данъците на царщината и на селото, като се завърнат у дома си’’.

По онова време Ангел Москов е от най-видните терзии в селото. Роден в с. Тешово, но зет в Либяхово, той бил начело на група тер­зии и предприемач на рабо­та изключително в с. Висо­чен. От тази си дейност той се издигнал в сравнение с другите терзии, възмогнал се материално. Известни терзии през 19-ти век били и братята Йосиф и Илия Па­шови, родени през първата половина на този век. Те ши­ели най-много в с. Каракьой. Много добър терзия бил Ангел Захариев – участник в Кресненско-Разложкото въстание през есента на 1878 г. В писмените сведе­ния за участниците във въс­танието след неговото име винаги се прибавя и прякора Терзията. След преселването му във вътрешността на България той и неговите наследници и до днес са с фамилното име Тер­зийски.

Днес все още у шиваш­ки семейства от селото се пазят инструментите на някогашните терзии. А баба Ирина Юрукова, една талантлива съхра­нителка и изпълнител­ка на десетки народни песни споменаваше, че песента за терзийче и стивастарче е масово пята в миналото.

За майсторството на либяховските терзии говорят две интерес­ни събития, свързани с борбата на местното население срещу ос­манското иго. През яну­ари 1903 г. при послед­ното пътуване на Гоце Делчев из Македония с четаот около 30 души, в Либяхово около де­сетина местни терзии за един ден им ушиват ямурлуци. През 1904 г. на местността Иванка присти­га четата на прославения не­врокопски войвода Атанас Тешовски. Чрез куриерите извикват 5-6 терзии от Ли­бяхово, за да закърпят окъ­саните четници. Избухнал голям смях при шиенето, тъй като в този момент много от четниците стоят по долни бели гащи.