Някой помни ли загиналите край Разлог авиатори?
-
- септември 10, 2018
Катастрофата с военния вертолет на база „Крумово“ миналата вечер не е първият авиоинцидент у нас в мирно време.
Последният трагичен случай е точно преди година. На 9 юни 2017 г. военен хеликоптер „Пантер“ падна в Черно море по време на тактическо учение. При инцидента почина 38-годишният командир на екипажа – капитан Георги Анастасов. Той бе тежко ранен при удара и при пристигането си в болница вече е бил в кома.
Другите двама от екипажа – капитан Павел Симеонов и капитан Анатоли Апостолов, се спасиха без опасност за живота. Те бяха настанени във Военната болница във Варна с проблеми в белите дробове поради поемане на изгорели газове от падналата машина.
Летателният апарат „Пантер“ е от състава на военноморските сили и е изпълнявал задачи по учението „Черно море – 2017“ – маневра след артилерийска стрелба по надводна цел. Вертолетът падна на 7 мили източно от устието на река Камчия, уточниха от Министерството на отбраната. Една от версиите бе, че инцидентът се е случил, след като хеликоптерът е закачил едно от знамената на плавателен съд. Веднага след катастрофата беше назначена комисия за разследване на авиационното произшествие.
Преди шест години военен самолет МиГ-29 падна в река в района на пловдивското село Голям чардак. При излитане за изпълнение на летателна задача самолетът избухва в пламъци. Пилотите веднага са насочили самолета в безопасно направление и са катапултирали успешно на 1,5 км източно от Голям чардак. Екипажът на изтребителя – майор Илия Дойчинов и капитан Петър Методиев, се разминават без никакви увреждания. За щастие, няма и цивилни пострадали.
През 2003 г. при гасене на пожар в района на Разлог хеликоптер пада и загива четиричленният екипаж. При сложна маневра над горящата местност машината губи височина и се разбива. Загиналите са майор Милко Пейковски – командир на екипажа, капитан Николай Радулов – втори пилот, и офицерският кандидат Бойко Панайотов – борден техник, всички от авиобазата „Крумово“, и подполк. Кирил Стаменов Чемишки, началник на противопожарния контрол към регионалното управление в Благоевград.
Преди година, отново през юни, изтребител МиГ-21 Lancer на военновъздушните сили на Румъния се разби в северната ни съседка. Машината участва в тренировъчен полет в рамките на ученията „Тракийски орел 2017“, провеждани съвместно с българските военновъздушни сили. При приземяването пилотът е докладвал за сериозен проблем с двигателя. Той катапултира, като получава гръбначни наранявания. Българските пилоти се разминават с инцидента.
Черна е статистиката и в гражданската ни авиация. От 1952 година досега в самолетни катастрофи да загинали 540 българи, а 246 оцеляват. Първият тежък инцидент е през 1952 г., когато катастрофира самолет от София към Горна Оряховица. Загиват 26 пътници и 4 души екипаж. Една от версиите е, че екипажът не е направил задължителния 15-километров кръг за набиране на необходимата височина от 1500 м за преминаване на Стара планина. В
условията на снеговалеж и за да пестят гориво и време, те продължават директно, което води до падането на машината.
На 17 септември 1971 г. самолет, пътуващ от Кърджали за София, се разбива в Рила, като загиват 11 души и 1 оцелява. В условия на лоша видимост самолетът се води от земята. „Точката“ на радара се припокрива от друг полет. Диспечерите не разчитат показанията на радара и дават грешни указания, мислейки, че данните се отнасят за самолета от Кърджали. През декември същата година при опит да излети при силен вятър самолет се разбива в близост до летището в столицата. 28 пасажери загиват, а 45 се спасяват.
На 4 ноември 1972 г. северните склонове на Родопите стават ковчег за 35 души. Самолет по линията Бургас-София попада в гъста мъгла, получава грешни указания и се удря в хълм. Три години по-късно машина, летяща от София за Варна, катастрофира, защото при излитане е прибрана крилна механизация вместо колесник. Трима души умират, а 42 се спасяват.
Черната статистика продължава през 1978 г. при полет до полската столица Варшава избухва пожар и самолетът се разбива във Врачанския Балкан. Жертвите са 73. През 80-те години първо при неуспешно кацане на столичното летище умират 50 души, а при друг случай самолетът не успява да излети, забива се в коритото на река Искър и животът приключва за 29 души.
Последният сериозен инцидент в гражданската ни авиация е от 5 юни 1992 година на летището във Варна. Самолетът се опитва да кацне при силен вятър и обилни валежи. Приземява се в края на пистата, след което излиза от нея, причинявайки срив в носовия колесник. За щастие, оцеляват всички – 127 пътници и трима души екипаж.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
