Някой помни ли загиналите край Разлог авиатори?

Катастрофата с военния вертолет на база „Крумово“ миналата вечер не е пър­вият авиоинцидент у нас в мирно време.

Последният трагичен слу­чай е точно преди година. На 9 юни 2017 г. военен хе­ликоптер „Пантер“ падна в Черно море по време на так­тическо учение. При инци­дента почина 38-годишният командир на екипажа – капи­тан Георги Анастасов. Той бе тежко ранен при удара и при пристигането си в болница вече е бил в кома.

Другите двама от екипажа – капитан Павел Симеонов и капитан Анатоли Апостолов, се спасиха без опасност за живота. Те бяха настанени във Военната болница във Варна с проблеми в белите дробове поради поемане на изгорели газове от паднала­та машина.

Летателният апарат „Пан­тер“ е от състава на воен­номорските сили и е изпъл­нявал задачи по учението „Черно море – 2017“ – маневра след артилерийска стрелба по надводна цел. Вертоле­тът падна на 7 мили източно от устието на река Камчия, уточниха от Минис­тер­ството на от­брана­та. Една от версиите бе, че инцидентът се е случил, след като хеликоптерът е закачил едно от знамената на плава­телен съд. Веднага след ка­тастрофата беше назначена комисия за разследване на авиационното произшествие.

Преди шест години военен самолет МиГ-29 падна в река в района на пловдив­ското село Го­лям чардак. При излитане за изпълнение на летателна задача само­летът избухва в пламъци. Пи­лотите веднага са насочили самолета в безопасно на­правление и са катапултирали успешно на 1,5 км източно от Голям чардак. Екипажът на изтребителя – майор Илия Дойчинов и капитан Петър Методиев, се разминават без никакви ув­реждания. За щастие, няма и цивилни по­страдали.

През 2003 г. при гасене на пожар в района на Разлог хеликоптер пада и загива четиричленният екипаж. При сложна маневра над го­рящата местност машината губи височина и се разбива. Загиналите са майор Милко Пейковски – командир на екипажа, капитан Николай Радулов – втори пилот, и офицерският кандидат Бой­ко Панайотов – борден тех­ник, всички от авиобазата „Крумово“, и подполк. Кирил Стаменов Чемишки, начал­ник на противопожарния контрол към регионалното управление в Благоевград.

Преди година, отново през юни, изтребител МиГ-21 Lancer на военновъздушни­те сили на Румъния се раз­би в северната ни съседка. Машината участва в трени­ровъчен полет в рамките на ученията „Тракийски орел 2017“, провеждани съвмест­но с българските военновъз­душни сили. При приземява­нето пилотът е докладвал за сериозен проблем с двига­теля. Той катапултира, като получава гръбначни нараня­вания. Българските пилоти се разминават с инцидента.

Черна е статистиката и в гражданската ни авиация. От 1952 година досега в са­молетни катастрофи да за­гинали 540 българи, а 246 оцеляват. Първият тежък инцидент е през 1952 г., ко­гато катастрофира самолет от София към Горна Оряхо­вица. Загиват 26 пътници и 4 души екипаж. Една от версиите е, че екипажът не е направил задължителния 15-километров кръг за на­биране на необходимата ви­сочина от 1500 м за преми­наване на Стара планина. В

условията на снеговалеж и за да пестят гориво и време, те продължават директно, което води до падането на машината.

На 17 септември 1971 г. самолет, пътуващ от Кър­джали за София, се разбива в Рила, като загиват 11 души и 1 оцелява. В условия на лоша видимост само­летът се води от земята. „Точката“ на радара се при­покрива от друг полет. Диспече­рите не разчитат показанията на радара и дават грешни указания, мислейки, че да­нните се отнасят за самолета от Кърджали. През декември същата година при опит да излети при си­лен вятър самолет се разби­ва в близост до летището в столицата. 28 пасажери за­гиват, а 45 се спасяват.

На 4 ноември 1972 г. се­верните склонове на Родо­пите стават ковчег за 35 души. Самолет по линията Бургас-София попада в гъ­ста мъгла, получава грешни указания и се удря в хълм. Три години по-късно маши­на, летяща от София за Ва­рна, катастрофира, защото при излитане е прибрана крилна механизация вместо колесник. Трима души уми­рат, а 42 се спасяват.

Черната статистика про­дължава през 1978 г. при полет до полската столица Варшава избухва пожар и самолетът се разбива във Врачанския Балкан. Жертви­те са 73. През 80-те години първо при неуспешно каца­не на столичното летище умират 50 души, а при друг случай самолетът не успява да из­лети, забива се в коритото на река Искър и животът приключва за 29 души.

Последният се­риозен инцидент в гражданската ни авиация е от 5 юни 1992 година на ле­тището във Варна. Самолетът се опит­ва да кацне при си­лен вятър и обилни валежи. Приземя­ва се в края на пис­тата, след което излиза от нея, при­чинявайки срив в носовия колесник. За щастие, оцеля­ват всички – 127 пътници и трима души екипаж.

Вестник “ Топ Преса „