Славянка – към Марина поляна
-
- август 16, 2018
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:
От х. Извора се тръгва по шосето към Голешово. В най-високата точка, където са табелите на резервата Алиботуш, се продължава по черен път до местността Марина поляна (Ливада). През гората има и пряка пътека, която е доста стръмна.
Марина поляна е на около 1700 м надморска височина. Има постройка, едната стая на която е отворена и може да се ползва за подслоняване при лоши атмосферни условия. Близо но нея е единственото място във високата част на Славянка, където има вода за пиене.
ТРУДНОСТ:
Маршрутът от х. Извора до Марина поляна е много лек, ако се върви по пътя. От табелите за резервата до Ливада се стига за 2 до 3 часа.
Денивелацията е 700 метра.
Сутринта станахме рано, закусихме и отделихме най-необходимото, което да носим в раниците. Аз не бях ходила сериозно почти две години и решихме, че ще спим на Марина поляна и на другата сутрин ще се качим на Гоцев връх.
Взехме най-необходимите дрехи, храна за два дни и вода. За съжаление Славянка е безводна и единствената вода е на Марина поляна. Като добавим спалните чували, шалтетата и палатката, раниците ни не бяха от най-леките.
Оставихме колата под едно дърво на поляната в началото на резервата и тръгнахме по черния път. В началото вървяхме в широколистна гора с полянки с нацъфтели цветя. Екзотичният здравец, който почти не може да се купи у нас, цъфтеше покрай пътя с едри красиви цветове.
След един завой се показа Пирин. Този път имахме късмет и върховете не бяха скрити в облаците.
Пътят през гората беше много приятен. Навсякъде около нас имаше цъфнали цветя и прелитаха шарени пеперуди. Аз постоянно спирах да снимам познати и непознати цветя.
Постепенно широколистната гора се смени с иглолистна. От една полянка край пътя се откри гледка на северозапад.
Гората стана по-рядка и пред нас се показа високата част на Славянка.
Изведнъж забравих за тежката раница – когато виждаш върховете, към които си тръгнал, се върви много по-леко, отколкото в гората.
След малко се откри и долината на Места. За съжаление облаците се сгъстяваха и времето се разваляше. В далечината Родопите почти не се виждаха.
Стигнахме долната част на Марина поляна. Пред нас се издигаше Голям Царев връх.
Продължихме нагоре през поляната, за да потърсим водата и място, където да опънем палатката. Вървяхме през коприви и треви, високи почти до кръста. Стигнахме до постройката. Тя е от дясната страна на пътя. Пред нея има навес с маса и пейки.
Отидохме да налеем вода и седнахме да обядваме. Радвахме се на красотата около нас.
След малко падна мъгла, стана много студено и заваля проливен дъжд.
Спането в евтина китайска палатка при тези условия не беше разумно и решихме да огледаме има ли къде да се подслоним.
Заслонът има три стаи, две от които бяха заключени с катинар. Третата не беше заключена и отворихме вратата. Вътре в стаята беше невероятно мръсно. Имаше дори и напуснато лястовиче гнездо и гуано за наторяване на малка градинка. Но пък имаше няколко легла и най-важното – печка и дори дърва. При наличието на шалтета и спални чували беше по-добре да спим вътре.
Навън духаше леден вятър, валеше и дори под навеса всичко беше мокро.
Единственото, което можехме да правим в тази неуютна обстановка, беше да поспим на топло в чувалите.
Привечер дъждът спря и вятърът раздуха мъглата. В ниското към долината на Места бели облаци криеха върховете.
По залез имаше красива гледка към Пирин.
Гледката към Царев връх заслужаваше да се постои навън в студа.
Слънцето залезна, стъмни се и легнахме да спим. Искахме да станем много рано сутринта, за да се качим на Гоцев връх и да слезнем от високата част на планината, преди отново да завали и загърми.
Be the first to leave a review.
