Славянка – към Марина поляна

 МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:

От х. Извора се тръгва по шосето към Голешово. В най-високата точка, където са табелите на резервата Алиботуш, се продължава по черен път до местността Марина поляна (Ливада). През гората има и пряка пъ­тека, която е доста стръмна.

Марина поляна е на около 1700 м надморска височина. Има постройка, едната стая на която е отворена и може да се ползва за подслоня­ване при лоши атмосфер­ни условия. Близо но нея е единственото място във ви­соката част на Славянка, къ­дето има вода за пиене.

ТРУДНОСТ:

Маршрутът от х. Извора до Марина поляна е много лек, ако се върви по пътя. От та­белите за резервата до Ли­вада се стига за 2 до 3 часа.

Денивелацията е 700 ме­тра.

Сутринта станахме рано, закусихме и отделихме най-необходимото, което да носим в раниците. Аз не бях ходила сериозно почти две години и решихме, че ще спим на Марина поляна и на другата сутрин ще се качим на Гоцев връх.

Взехме най-не­обходимите дрехи, храна за два дни и вода. За съжаление Славянка е безвод­на и един­ствената вода е на Марина по­ляна. Като добавим спалните чували, шалтетата и палат­ката, ра­ниците ни не бяха от най-леки­те.

Оставихме колата под едно дърво на по­ляната в началото на резервата и тръгнахме по черния път. В нача­лото вървяхме в широ­колистна гора с полянки с нацъфтели цветя. Екзотич­ният здравец, който почти не може да се купи у нас, цъфтеше покрай пътя с едри красиви цветове.

След един завой се пока­за Пирин. Този път имахме късмет и върховете не бяха скрити в облаците.

Пътят през гората беше много приятен. Навсякъде около нас имаше цъфнали цветя и прелитаха шарени пеперуди. Аз постоянно спи­рах да снимам познати и не­познати цветя.

Постепенно широколист­ната гора се смени с игло­листна. От една полянка край пътя се откри гледка на северозапад.

Гората стана по-рядка и пред нас се показа високата част на Славянка.

Изведнъж забравих за тежката раница – когато виж­даш върховете, към които си тръгнал, се върви много по-леко, отколкото в гората.

След малко се откри и до­лината на Места. За съжале­ние облаците се сгъстяваха и времето се разваляше. В далечината Родопите почти не се виждаха.

Стигнахме долната част на Марина поляна. Пред нас се издигаше Голям Царев връх.

Продължихме нагоре през поляната, за да потърсим водата и място, където да опънем палатката. Вър­вяхме през коприви и тре­ви, високи почти до кръста. Стигнахме до постройката. Тя е от дясната страна на пътя. Пред нея има навес с маса и пейки.

Отидохме да налеем вода и седнахме да обядваме. Радвахме се на красотата около нас.

След малко падна мъгла, стана много студено и зава­ля проливен дъжд.

Спането в евтина китайска палатка при тези условия не беше разумно и решихме да огледаме има ли къде да се подслоним.

Заслонът има три стаи, две от които бяха заключени с катинар. Третата не беше заключена и отворихме вра­тата. Вътре в стаята беше невероятно мръсно. Имаше дори и напуснато лястовиче гнездо и гуано за наторява­не на малка градинка. Но пък имаше няколко легла и най-важното – печка и дори дърва. При наличието на шалтета и спални чували беше по-добре да спим въ­тре.

Навън духаше леден вя­тър, валеше и дори под наве­са всичко беше мокро.

Единственото, което мо­жехме да правим в тази не­уютна обстановка, беше да поспим на топло в чувалите.

Привечер дъждът спря и вятърът раздуха мъглата. В ниското към долината на Места бели облаци криеха върховете.

По залез имаше красива гледка към Пирин.

Гледката към Царев връх заслужаваше да се постои навън в студа.

Слънцето залезна, стъмни се и легнахме да спим. Ис­кахме да станем много рано сутринта, за да се качим на Гоцев връх и да слезнем от високата част на планината, преди отново да завали и за­гърми.