Топ Преса представя: Бодигардът на фолкзвездите Динко Кумбаров: Навремето Глория не даде автографи даже на дечицата!
-
- август 16, 2018
Динко Кумбаров е роден в благоевградското село Кочан. Възпитаник е на ЮЗУ ,,Неофит Рилски“- гр. Благоевград, със специалност ,,Физическо възпитание и спорт“. Преди месец завърши с пълно отличие и магистратура във Великотърновският университет ,,Св.св. Кирил и Методий“ със специалност ,,Спортна педагогика“. От 11 години работи като учител по физическо възпитание и спорт в Средно училище ,,Христо Смирненски“ в Кочан.
През 2011г. е номиниран от Фондация ,,Кузманов“ за наградата ,,Учител на годината“, а през 2014 г. е избран за ,,Любим учител в Пиринско“ сред всички учители от Югозападна България. Динко Кумбаров е един от малкото трикратни победители в култовото телевизионно състезание ,,Минута е много“ по БНТ.
– Какво по-точно спечели след тази тройна победа в „Минута е много“, Динко?!…
– Благодаря за честитката. По традиция ”Минута е много” осигурява за трикратните победители екскурзия в чужбина. Моето желание, а и детска мечта, е да отида да гледам мач на моя любим отбор „Ливърпул” на легендарния стадион ”Анфийлд Роуд” и заедно с феновете от митичната трибуна „Коп” да пеем химна на отбора „You`ll Never Walk Alone” /”Ти никога няма да си сам”/… Освен екскурзията в чужбина от „Минута е много” ме наградиха с две почивки – едната на морето – парк-хотел ”Журналист” край Балчик и другата в комплекс ”Етъра” край Габрово. Очаквам с нетърпение лятната ваканция, за да си ползвам наградите.
– Разкажи някоя трагикомична случка по време на снимки.
– Комичните случки ги гледаме в ”Господари на ефира”. По-скоро се сещам за една трагична. В едно от участията си в „Големия въпрос„ по Нова ТВ /тогава водещ беше актьорът Дидо Мачев/, малко преди ефир беше потвърдена смъртната присъда на медицинските сестри в Либия. Получи се доста тягостна и неприятна атмосфера. На никого не му беше до игра, въпреки това успях да победя, макар и аз самия да нямах настроение след победата.
– Защо досега нямаш участие в по-големи игри като „Стани богат” и „Сделка или не” за по-големи пари?
– Регистрацията за участие в тези игри става чрез пращане на СМС-си. Многократно съм пращал СМС-си, но явно нямам късмет да ме изберат, за да участвам там. Макар че с голямо удоволствие бих седнал на стола срещу Ники Кънчев, за да си проверя възможностите. Искам да ти споделя, че тази година бях одобрен за участие в новия реалити формат на Слави Трифонов – „Бягство към победата”. Кандидатствах там заедно с един мой ученик от 12 клас. Може би такава комбинация учител-ученик е била достатъчно атрактивна за продуцентите и затова бяхме одобрени. В деня, в който трябваше да пътуваме за София, момчето се разболя от грип и така пропадна участието ни там. Като гледах състезателите, които участваха в „Бягство към победата” мисля, че с моя ученик щяхме да сме сред фаворитите. Но имахме малшанс.
– Ти сподели наскоро, че не желаеш твоето село Кочан да става „известно” със скандални истории, като тази свързана с Ахмед Доган – защо?
– Това, дали желая или не, в случая няма особено значение. Факт е, че след последните изказвания на г-н Доган влязохме в новинарските емисии и първите страници на вестниците. След този медиен шум хората започват да си изграждат някакво мнение за родното ми село. Коментарите, които прочетох по интернет форумите определено не ми бяха приятни. Не знам на политиците колко им пука за Кочан, но на мен определено ми пука, защото съм закърмен с местен патриотизъм. Предпочитам за Кочан да се знае каква красива природа има заедно с най – голямата брезова гора на Балканския полуостров, какви честни, работливи и достойни хора живеят тук, колко спортисти – европейски шампиони сме дали на страната, лекари, учени, художници, музиканти, поети, а не постоянно да ни забъркват в разни политически и религиозни скандали.
– Бил си охрана на много звезди като Азис, Ивана, Преслава, Глория, Нелина, Гергана, Джина Стоева… Как и къде по-точно ги пазеше?
– По традиция всяка година в средата на юли месец се организира голям събор в землището на Кочан, т.нар Ваклиновски събор. Канят се най-хитовите поп-фолк певици, които да забавляват хората. Аз и още няколко момчета отговаряме за тяхната охрана. Според Ивана това е бил концертът с най-много публика, пред които е пяла /може би над 50 000 души/.
– Кой от тях се е държал най – дружелюбно и кой най-надменно?
– Най-приятно впечатление ми направи Соня Немска – не пропусна да даде автограф и да се снима с всеки желаещ, и то без да иска пари за това. На обратния полюс беше моята любимка Глория, която не пожела да се снима с никого даже и автографи не даде на дечицата.
– Има ли някоя по-интересна случка да разкажеш с някого от тях например?
– Спомням си как Малина от бързане да избяга от хората след концерта и да не дава автографи, отпраши с колата без да вземе озвучителя си, който с куфарите в ръце остана изненадан. Наложи се полицейска кола да закара озвучителя до колата на Малина след това.
– Ти си ерген, вече си на Христова възраст, не мислиш ли да се задомиш и да се събереш с някоя хубава мома?
– На провокативния ти въпрос ще отговоря с контравъпрос. А нима не мога, без да се задомявам, пак да бъда с красива жена?!…
– Как върви любовният живот на село – по трудно ли е да се върти любов на село, отколкото в града?
– Навсякъде жените искат да им се отделя нужното внимание. За да достигнеш до сърцето на една жена, трябва при всички положения да й спечелиш доверието. Но, ако липсва взаимност, нещата няма как да се получат.
– Младите хора обичат ли спорта? Постоянно говорим, че новите поколения са залепени пред компютъра и не се движат.
– Във всяко дете има генетически заложена кинезофилия или любов към движението. Няма родител, който да не се притеснява от факта, че детето му виси пред компютъра, не отделя очи от телефона и не спортува. Учителят по физическо възпитание е човекът, който трябва да въведе едно дете в света на спорта. Да накара децата да заобичат спорта още в 1-ви клас. Той отваря вратата към магията, наречена спорт, за всяко дете, независимо от базата и условията.
– Как привличате своите ученици към спорта?
– За първи път през тази учебна година преподавам и на ученици от първи клас, което ми дава възможност да видя и усетя спортните им нагласи от ранна детска възраст. Имам и ученици от 5-ти и 10-ти клас. Освен това съм и класен ръководител на 12-ти клас. Доста широк спектър като възраст. За да ,,запалиш“ едно дете по спорта и да го спечелиш за спортната кауза, е нужен личен пример. Ученикът трябва да види в мое лице човека, който го вдъхновява и мотивира за занимания със спорт. Аз трябва да му създам интерес не само в час, а и извън училище, с разнообразни спортни активности, мероприятия и спортни празници. В противен случай, учениците ще си намерят по-интересни занимания на улицата. Ето това е една от основните ми задачи – да спася колкото се може повече ученици от улицата чрез занимания с физически упражнения и спорт. Аз им давам алтернатива чрез спорта, право на избор, който доста от тях успяват да оползотворят.
– Какви постижения имат възпитаниците на вашето училище?
– През годините, в които работя като учител по физическо възпитание и спорт, успях да върна спортната слава на училището ни. Изградихме традиции, които поддържаме и развиваме. През 2014г. бяхме избрани за най – активното училище в страната. През тази
година също се борим за призово място в тази класация. Успяхме да станем зонални и областни шампиони по футбол, лека атлетика и тенис на маса, втори сме в шахмата и трети във волейбола. През август месец тази година мои ученици убедително победиха в състезанието по скоростно изкачване на стълбите към храм – паметника Шипка в конкуренция с ученици от цялата страна.
Към големия елитен спорт от моето училище тръгнаха Атанас Зехиров – футболист на ,,Берое“ – Стара Загора и националния отбор на България, Мики Орачев- футболист на ,,Левски“- София и младежкия национален отбор, Камен Хаджиев- футболист на холандския отбор ,,Фортуна“ – Ситард, Стивън Кумбаров – футболист на американския ,,Кийстън“, Пенсилвания, Лазар Катучев- републикански шампион по лека атлетика в бягането на 400 метра, Емил Незиров- републикански шампион по самбо и др. С гордост мога да заявя, че почти всички са мои бивши ученици.
– Кое е важното днес, за да си успял учител?
– За никого не е тайна, че през последните години учителската професия изгуби своя облик. Наслушах се на празни фрази за връщане престижа на учителската работа. Нито една нация не е минала през лабиринтите на времето, ако не са я водили учителите, защото безпросветната тъма е най-лошата участ, която може да сполети един народ. Лично аз измервам успехите си като учител чрез успехите на учениците ми. За моя радост тези успехи са толкова много през последните години, че няма как да не се чувствам щастлив и удовлетворен от своята работа.
– Какво е новото поколение ученици в сравнение с вашето например?
– Днешното поколение живее с мотото „ минимум усилия, максимум комфорт”. Доста родители возят децата до училище с колите си, подсигурили са им достатъчно джобни средства, за да се хранят всяко междучасие с нездравословни храни, разполагат с модерни мобилни телефони. Всичко това, според мен води, до понижаване на мотивацията за учене и усъвършенстване. Липсва инициативност при учениците. Те живеят с нагласата, че родителите ще им подсигурят всичко. Добре би било децата да напуснат този виртуален свят и да попаднат в реалността – там, където грее истинско слънце, духа вятър и вали дъжд. Няма как да прекосиш океана, ако не си преминал поне през една буря.
– Защо не търсите кариера в голям град, след толкова успехи?
– В интерес на истината получавам доста предложения за работа в различни училища. Изградих си име на специалист в областта на спорта. Работата ми и резултатите, които показвам, не остават незабелязани. Камъкът обаче си тежи на мястото. Тук ,,плувам“ в свои води и засега нямам никакво намерение да променям местоработата си. Аз съм закърмен с местен патриотизъм. Обичам селото си. Опитвам се да го представям винаги по най-добрия начин, независимо, че никой не е пророк в собственото си село и не мога да угодя на всички. Благодарен съм на тези, които оценяват това, което правя, и помагат с каквото могат. Аз съм непукист по природа и отдавна не ме вълнува общественото мнение. Просто съм от хората, които не чакат събитията да станат, а ги предизвиквам. Човек трябва да прави това, което му харесва и доставя удоволствие. Всеки сам трябва да намери за себе си формулата на успеха, без да се съобразява какво говорят околните. Цената на свободата е твърде скъпа и не всеки може да си я позволи. Щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване. Моето пътуване продължава. С течение на времето превърнах работата си в хоби и така се забавлявам, докато работя. Всеки ден в училище е едно ново предизвикателство и приключение за мен.
– С кои свои проекти се гордеете?
– Няма как да не се гордея с едно мое творение – ученическите Спартакиади, които вече няколко години организирам. Това са едни мини олимпийски ученически игри, в които възпитаници на различни училища от цялата страна вземат участие и се състезават в няколко вида спорт- футбол, волейбол, баскетбол, тенис на маса, лека, атлетика, шахмат, тенис на корт и др. Разбира се, за организацията на едно такова мащабно спортно мероприятие ми помагат много мои приятели и познати от чужбина. Тук е мястото да отбележа и подкрепата, която получавам от д-р Милен Врабевски, председател на фондация ,,Българска памет“, както и от бизнес дамата Гергана Ташкова.
Друга моя запазена марка са ,,Вечерите на физкултурата и спорта“, които организирам в моето училище. В тях учениците се състезават кой знае повече за Олимпийските игри, Световните и Европейски първенства по футбол, за Георги Аспарухов – Гунди и за Христо Стоичков, за Нешка Робева и Иван Абаджиев, за Екатерина Дафовска и Димитър Бербатов. Според мен е много важно учениците да знаят кои са спортните герои на страната ни.
– Какви нови неща предстоят в училището?
– Хубавото при мен е, че съм пълен с идеи, които трябва да бъдат реализирани. Още тази учебна година имам намерение да организирам едно състезание в стил ,,Бързи, смели, сръчни“ с най –малките ни ученици. Не се съмнявам, че това ще предизвика интерес сред децата и техните родители.
Друга моя идея, която търпи развитие, е гостуване на известни български спортисти в моето училище за среща с учениците ни. Отправил съм вече покани към редица наши олимпийски и световни шампиони, но като видят къде се намираме на картата, любезно отклоняват поканата. Единствено засега легендарната Юлия Берберян, майка и треньорка на тенисистките Мануела, Екатерина и Магдалена Малееви, прие поканата и пристигна в училището. Срещна се с учениците ни, даже изнесе открит урок по тенис. Ние пък върнахме визитата като й гостувахме с цял автобус ученици в София в тенис клуб ,,Малееви“.
– Как би убедил един млад човек да избере учителската професия?
– Учител не се става само с диплома. За да си учител, трябва да имаш призвание, педагогическа дарба, лично човешко обаяние и едно голямо, много голямо сърце. Учителството не е обикновена професия, а творчество. Учителят е творец на красотата. Той води мислите и постъпките на учениците към прекрасното и възвишеното, пали огън в сърцата на децата и превръща детското ежедневие в полет. Учителят е първият и последният вълшебник, когото срещаме в живота си. Той не прави чудеса, а създава човеци- от теб, от мен , от нас! Ако един млад човек иска да стане учител, но тръгне с голямата кошница, със сигурност ще попадне на неподходящото място. Ако пък е готов преди всичко да дава, отколкото да получава, да твори ежедневно, да изгражда и моделира характери, да превърне работата си в кауза, то училището е неговото място.
Училището е и мястото, където се изгражда патриотичният дух на младите хора. Ако сърцето ти не трепва, докато слушаш ,,Мила Родино“, значи нещата някъде са се пропукали. Точно това се опитвам да предам и на моите ученици. Има символи и идеали, които трябва да ценим и уважаваме. В тази връзка с моя 12-ти клас посветихме един от часовете на класния ръководител на легендарния български футболист Трифон Иванов, само няколко дни след като беше починал. В знак на почит изработихме табло с негови снимки, създадохме и видеоклип с най-запомнящите се негови отигравания на футболния терен, направихме и презентация, свързана с живота му. Отличничката на класа пък рецитира стихотворение, написано специално за него. Останах изненадан, когато с мен се свърза лично една от дъщерите на Трифон Иванов, за да ни благодари за всичко това, което сме направили в памет на баща й. Със сигурност този час на класния ръководител ще бъде запомнен от моите ученици, а аз съм доволен, че поне малко допринесох за патриотичното им възпитание.
Вестник “ Топ Преса “
Be the first to leave a review.
