Ректорът на ЧВУ – „Колеж по туризъм”-Благоевград проф. д-р Васил Жечев пред Югозападният таблоид Топ ПРЕСА

–          ЗА КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЛАГОЕВГРАД

–          ЗА БЪДЕЩЕТО

–          ЗА СЪВРЕМЕНИЕТО И РЕАЛНОСТТА

–          ЗА ВРЪЗКАТА МУ С ЮЗУ И КОЛЕЖА ПО ТУРИЗЪМ – БЛАГОЕВГРАД

–          ЗА ПРОБЛЕМИТЕ ВЪВ ВЪСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

ЕДИН ОТ НАЙ- КАЧЕСТВЕНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ В БЛАГОЕВГРАД ПРОГОВОРИ ПРЕД ОТГОВОРНИЯТ НИ РЕДАКТОР ИНА КОКОВА

Ректорът на ЧВУ – „Колеж по туризъм”-Благоевград проф. д-р Васил Жечев е завършил II ОУ и Механоелектротехникума в Благоевград, а висше образование във ВИФ „Г. Димитров” в София. През 1973 г. още като ученик в IV курс и юноша е част от отбора на ФК „Пирин” /Благоевград/, който влиза от „Б” в „А” ПФГ. Не е забравил и наградата, която всички футболисти получават тогава за успеха си от Гълъб Георгиев – часовник „Пальот”.

През миналата година проф. Васил Жечев бе преизбран с 19 гласа за ректор на Колежа по туризъм. Той оглави висшето учебно заведение за втори път. Неговата идея за бъдещето на Колежа е той да се превърне в първият българо-руски университет в България.

–    Как оценявате изминалата  кандидат-студентска кампания в Колежа и доволен ли сте от броя на приетите студенти?

–    За разлика от миналата година тази година е по-слабо, защото не тайна, че има криза в България и това се отразява и на кандидатите. Факт е, тъй като преподавам и в ЮЗУ, и там има близо 500 места незаети и повече, говори за един отлив на младите хора да кандидатстват. Аз това го отдавам на финансовата страна, а не на това, че не желаят да продължат образованието си, да вървят на горе, за да станат по-образовани.

–    Има ли интерес от чуждестранни студенти към Колежа?

–    Радвам се, че освен с Украйна, с които работим вече четвърта година, от Павловския университет в Украйна, всяка година има около 40 или 50 студента, имаме интерес и от Македония. Радостно е, че преди няколко дни получихме официална покана за съвместна работа с Държавния университет по туризъм в Москва. За мен това е нашия пазар, говоря за пазара на образованието, образно казано, с Русия, защото това е една необятна страна. Преди 7-8 месеца сключихме и договор с представители от Китай. На първо време имаме 10 човека заявени. Документите им се обработват, но процедурата е малко по-тежка там, тъй като все пак това е Китай. Ако запишем тези, които ще преминат курс по български език, очаквам там да ударим също така един джакпот, защото те са милиард и триста милиона, не говоря за хиляди, да дойдат 100-200 човека за нас ще бъде пробив, защото така става – които видят, които почнат, говоря за тези китайски студенти, те ще разкажат на други и така ще тръгне.

–    Висшите училища в България са 52, как ще накарате студентите, един 18-19 годишен ученик, току що завършил, да избере Колежа по туризъм? С кое Колежът по туризъм се отличава от останалите висши заведения?

–    Ние поддържаме връзка, ходим по училищата, които са по туризъм,  разясняваме какво правим при нас и защо ни избират. Благоевград си е академичен град, атрактивен, нашите кадри, 90%, които завършват, намират своята реализация. От най-добрите хотели идват и се обучават тук. Ние имаме много кадри и на Банско, и на Боровец, и в Девин. Наши кадри ръководят тези хотели, оценяват ги собствениците. Имаме купища подкрепителни писма за това, че политиката на нашето образование е правилна. Другото което е, че при нас в Колежа преподават преподаватели от  ЮЗУ, които са водещи в България за туризма. Също и от СУ имаме водещи преподаватели.  Тази връзка между бакалавърската степен и магистърската, която е в ЮЗУ не е изкуствена, за да се пренастройват нашите студенти, а тези, които им преподават тук, при нас продължават за магистърска степен и най-вече ние имаме договор. Откакто аз съм ректор, вече 5 година, с ЮЗУ работим заедно, те са ни така да се каже като по-големия брат и това е нормално и така трябва да бъде, защото ЮЗУ е един сериозен университет. Ние не сме под неговата шапка, но тази връзка по научно-образователните дейности, които извършва Колежа, са неразривно свързани с ЮЗУ, може би това кара нашите кандидат-студенти да се насочат към нас. С идването и на чуждестранните студенти от Русия, от Китай. С Турция ще направим с един от най-големите квартали в Истамбул, който е населен с български турци, над 3 милиона е  този квартал. С кмета имахме срещи, много важни, много интересни и който твърдо желае в областта на туризма точно с нашия Колеж да поддържа сътрудничество и да имаме студенти от Турция.

–    Как оценявате материалната база на Колежа?

–    Преди да стана ректор, Колежът се е лутал от място на място, тръгвайки от Банско и идеята на времето е била да бъде в Банско, но поради някакви обстоятелства, аз не съм участник в онези събития тогава, Народното събрание решава да бъде Колеж по туризъм със седалище в Благоевград. Тогава се прави една голяма грешка от ръководството – взимат база в Рила, която Националната агенция по акредитация не приема. Също са закупили и сграда в село Бело поле, в средата на полето – абсолютна грешка. В полето можеш да гледаш крави и овце, но не се прави висше образование. Тази сграда е взета за близо един милион, плюс тази в град Рила. Като станах ректор, казах, че мястото на Колежа по туризъм е в Благоевград и го направих. На първо време в тази сграда сме под наем. Имаме закупена сграда в т.нар. „Емигел”, където беше на времето от г-н Валери Байрактарски, който е член на настоятелството и идеята ни е в близко време, защото трябва да се отървем от Бело поле, а Рила още виси на главите като воденичен камък, идеята ни е в близко време да направим постъпки да закупим тази сграда. Смятаме, че с материалната база ще решим въпроса. Евентуално с Русия, с Турция, тази база може да вземе и нещо друго с идея евентуално да се направят и други неща. В много добри отношения сме с ръководствата в Сандански – в лицето на кмета Андон Тотев и тъй като преди много години за 8 години съм бил футболист в гр. Сандански и от тогава датира нашето приятелство. Знаете, че около Сандански, Мелник, Рожен, това са прекрасни места за туризъм, в Сандански – спа туризъм, открихме център по научно-практическо образование към Колежа по туризъм. Той е факт и още на пролет ще има задочни студенти, които ще провеждат част от очните си занятия в град Сандански. В лицето на зам.-областния управител, г-н Дурчов, както и направих срещи с кмета на гр. Банско – Георги Икономов, идеята е също и там да има такъв център, защото няма нищо по-хубаво от това при толкова много хотели в Банско, при наличието на ски туризъм да нямаме също такъв център, както в Сандански. Ще вържем летния със зимния туризъм и става този затворен кръг, с цел това, което говорехме – какво ще накара студентите да дойдат при нас. Според мен образованието не е да си стоим в канцелариите и да чакаме. Ние трябва да отидем при студентите. Нашият студент е това, Банско – хотели, ресторанти, ски бази, Сандански – хотели, ресторанти, Рожен – религиозен туризъм, Мелник – винен туризъм, културен туризъм. Всичко това – да сме близо, да отидем в училищата, не да чакаме като чиновници и да регистрираме дали ще дойде или няма да дойде. Това е според мен бъдещето и ние сме тръгнали в тази посока.

–    Кои според Вас са проблемите на висшето образование в България и тези проблеми, които търпят неотложно решаване?

–     Според мен държавата трябва да дава повече пари за висшето образование и да се изисква критерия за кандидатстване – да не бъде всеки завършил студент. Знам, че за един студент в Американски университет се плащат 10 000 долара, а тук говорим за 1 000 лева. За какво говорим, какви иновации, какви съвременни неща? Нашето частно училище, реалната такса, ако трябва да се взима, съразмерна на нивото на нашия студент, е 10 000 лева на година, защото с новостите, с комуникациите, всичко е в интернет, лекционни курсове, всичко може да става на работното си място. Нашата такса е 1 000 лева, държава не помага, никой не помага! За какво говорим?! Намаляване на университетите, може би едно окрупняване, защо не разрешават? ЮЗУ е държавен университет и ние да сме част от ЮЗУ с частно публично партньорство, да го узаконят, ние да сме под шапката на ЮЗУ и тогава става и малко по-сериозна работата. За мен е това, както се казва с „трици маймуни да ловим” и понеже нашето е туризмът, да получим практиката. Така оцеляваме.

–    Всъщност, според мен, един от най-големите проблеми на университетите в България е, че това, което учат студентите, и практиката са много различни.

–    Абсолютно сте права. Поне при нас това, което го учи, веднага го прилага, защото имаме и по практика сериозни хора, които са водещи в България по готварство, по кулинарство. За това оцеляваме и за това имаме и кандидати. Тук се прави стратегия за 20 години, за 50 години – намаляване на кандидатите, отсяване, плановост, трябват ни толкова готвачи, толкова компютърни специалисти, но за тях даваме със заплата му, със стипендията му и фирмите да участват. Фирмите трябва да дадат, ето ти, моето момче, даваме ти 200 000 лева, но на този човек, залагат на него и ние го обучаваме.

–    Как гледате на непрекъснатото изтичане на кадри от България в чужбина, като визирам не само студени, но и преподаватели?

–    Как да Ви кажа, аз съм професор, да кажем заплатата ми е 1500 лева, мои колеги в Германия, в Испания, във Франция получават 15 000 евро, за какво говорим?

–    Да не говорим, че в чужбина преподавателската професия е една от най-уважаваните.

–    Тук като кажат, че си даскал, никой не те поглежда и за това студентът отива там, въпреки че образованието, смело трябва да кажа, нашето образование като образование е на ниво, но безработицата е голяма. Като завърши, къде ще отиде, работа няма. Произвеждаме учители, а места няма. Не се ли вкара бизнесът да участва в образованието, според нуждите, това вече е пазар. Не е, както бяхме преди 10 ноември – всичко да завършва! Не е задължително!

–    Как се управлява един университет, един колеж? С такт, с хитрост, с можене или може би има и някакви други тайни?

–    Най-вече се управлява с човечност. Един университет – това са студенти, това са преподаватели, това са служителите. Най-вече трябва да имаш колектив. Няма ли колектив, не става. Казано е – сам човек за нищо не става. Може да си най-голямата личност, но не си ли обединител… С всеки – от портиера до професора – да се държиш и да проявяваш качества за човечност, не става. Говоря за човешките качества. Разбира се, трябва да си пред целия този колектив, да си личност, иначе олеква цялата система и особено е важно стъпка по стъпка да се показваш в обществото, да показваш, че Колежът върви в правилна посока, че Колежът има своето място в град Благоевград, в академичния Благоевград. Това са нещата, но няма ли взаимност, няма ли я тази обратна връзка между преподаватели и ректор и ректорско ръководство, просто не става. Има ли междуличностни отношения, тръгва в друга посока, и това вече не е колеж, не е училище, а гнездо на оси.

–    БФС Ви удостои със златна значка, как се почувствахте в този момент?

–    Аз преди 10 години чествах 50 годишнина, и тогава пак бях удостоен със златна значка, защото бях част от екипа на проф. Иван Славков – бившия президент на футболния съюз и Олимпийския комитет, председател и постоянен член на МОК, и тогава, тъй като бях председател на футболните съдии, бях удостоен с такава значка. Това го бях изпитал вече, но след 10 години, след като в тези години аз малко се бях отдръпнал от футбола и се почувствах горд, че и аз нещо съм дал за развитието на футбола, както в Благоевград, така и в България. Преди един месец имаше общо събрание на Вихрен и аз бях избран за председател на управителния съвет, т.е. аз тази година се върнах към футболните ми страсти, защото Сандански е част от моя футболен живот, а и никога не съм прекъсвал връзката си със Сандански.

–    Навършихте 60 години, ако трябва да направите една равносметка на живота си до момента, бихте ли променили някои от постъпките си или бихте извървели отново същия път?

–    Не съжалявам за нищо. Пътят ми е бил такъв, какъвто трябва. Футболист – Пирин-Благоевград, Вихрен-Сандански, там станах и студент, завърших висшето си образование, напуснах футбола, не заради контузии, не заради това, че съм стар – на 28 години казах достатъчно, тъй като аз имах максимума. Напуснах и се отдадох на науката. От 1982 година съм асистент в ЮЗУ, там станах асистент, главен асистент, доктор на науките, доцент, професор в ЮЗУ, за да се стигне до този момент. Едно нещо съжалявам, че по-рано не се запознах с проф. Иван Славков. От 1995 година се познаваме, той бе велик човек. Много ми липсва сега. Това е за което много съжалявам, нищо друго!

–     С какво се забавлява проф. Жечев през свободното си време, ако имате такова?

–    Който казва – нямам време, само работя – това е според мен лъжа или не иска да е част от живота. Забавлявам се в заведения,  много често микрофонът е в нашите ръце, с приятели. Аз съм русофил, 200% русофил, обичам руските песни, обичам Русия и това не е от вчера, това е откакто се помня. Надявам се така да си умра. Много често мои приятели по телефона казват: „Търсим поручик Галицин!”, а не Васил Жечев и не е тайна за никого от моите приятели, че обичам веселието. Имам много приятели, сигурно имам и неприятели, но, както се казва, животът е кратък. И една сентенция, пак се връщам на Батето, той казваше: „Момчета, ковчегът ремарке няма, нищо няма да отнесете долу”.

Ина Кокова