Добрата новина: Най- сърцата певица на България – благоевградчанката Мая Нешкова и нейният съпруг Кирил Икономов пред Топ ПРЕСА
-
- януари 16, 2014
– ЗА КРИЗАТА В ДЪРЖАВАТА
– ЗА ЗАГУБАТА НА МИТРОПОЛИТ НАТАНИАЛ
– ЗА СЕМЕЙСТВОТО
– ЗА ЛЮБОВТА
– ЗА ПОЛИТИКАТА
С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА КЪСМЕТ ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА НАЙ – ЧАРОВНОТО МУЗИКАЛНО СЕМЕЙСТВО ПРЕД ДИКТОФОНА НА НАШИЯ ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР ИНА КОКОВА
Нека да започнем с това как сте, как я карате?
Слава на Бога добре, както винаги – Интензивно! С две дъщери тийнейджърки, с държава, която непрекъснато ти създава проблеми и патови ситуации, все пак открадваме по-малко време за творчество и откъсване от ежедневието.
Тези дни българското духовенство претърпя голяма загуба – почина Неврокопския митрополит Натанаил. Аз знам, че той е кръстник на Вашите деца.Разкажете за него, за първата Ви среща, за него като човек. Това е голяма загуба и за Вас.
Загубата за нас,за неговите близки, за миряните от Неврокопската епархия, както и за всички православни е голяма. Това пролича и по начина на раздялата с него. Чест прави на Неврокоп, че почете с три дневен траур кончината му.Връзките ни с дядото са от поколения и водят началото си от с.Старчище-Драмско.Моите родители са кръстници на сем.Калайджиеви и кумството се предаде на нас, кръстил съм Стефчо най-малкия му брат, който сега е адм.директор на Храм паметника Ал.Невски, а с Мая венчахме Стефчо и прекрасната му съпруга Розалия и кръстихме 3-те му деца- Натанаил, Криси и Дани. Но най-силното ни време на близост с дядото беше по време на разкола – дядо Натанаил и сегашния патриарх дядо Неофит изнесоха на раменете си най-тежката част от битката за запазване цялостта на българската църква. През 1991г построихме и осветихме малък храм с името на Св.Богородица в местността Бачиново / освещаването беше извършено от дядо Натанаил и дядо Пимен / Това място остана незасегнато от битките в църквата и беше, като пристан в това разделно време.Няколко души от нашата фирма постоянно бяха около него за да помагат с каквото е нужно, а вечер дядото преспиваше у дома. Прекрасни духовни вечери, невероятни разговори,той беше удивителен – не признаваше умора. През този период дядото претърпя две тежки катастрофи / едната с нашия шофьор Колето мир и на неговата душа, другата катастрофа нарани дробовете му и това сигурно допринесе най-много за заболяването му. Дълбоко в себе си знам / Мая /, че дядо Натанаил ще бъде Светия някой ден – изключителен човек, предан на Бога от самото си детство, свекърва ми е разказвала как е тичал от Копривлен до Мосомище да и помага на нивата / тя му е кръстница / и само за това е говорел- как обича Бога и иска да посвети живота си на него. Всички медии и журналисти трябва да търсят доброто извършено от хората и да го издигат в култ, иначе ще се върнем в джунглата. Зло и лошо винаги е имало и за съжаление ще има, но като го търсим и издигаме в култ то става по-силно, а от това нямаме полза. Защо се пишат повече клюките, а не се говори за това, че дядото купи хотела в гр. Г.Делчев за да не се построи там джамия. За ежегодните детски училища в манастира Св.Георги в Хаджидимово и че почти всички деца от региона от едно широко поколение са се докоснали до правата вяра и да живеят в света с ценности. Много неща и много преживявания имаме заедно, Бог да го прости дядото. Цялото ни семейство е докоснато с огромната привилегия да го познаваме и да бъде част от живота ни.
Как се запознахте? Как се зароди любовта между Вас?
Мая Съдба – кой каквото сам си направи, в консерваторията – млади години, бяхме състуденти. Така е трябвало да стане, бяхме и двамата много амбициозни с поставени цели имаше химия, а и от него спасение няма! Не се оплаквам.
От години сте заедно като екип, а и в живота. Как успявате да го направите?
Човек може да разсъждава в тази посока постфактум.Повечето неща са импулс, чувства, общи интереси, цялостен поглед към живота и света и липса на егоизъм,компромисът е някъде там също.
Имате две момичета- близначки.Интересуват ли се от музика?
Не само, че се интересуват, а и учат в Националното Музикално Училище „Л.Пипков“, но какво ще изберат по-нататък те си знаят и сами ще си решат.Важното е да са щастливи, имат вече свои песни, но…ще видим.
На какво искате да ги научите?
На всичко – на това, което са ни учили и нас – да са хора с корени, да са добри и с вяра.
Всяко семейство има своите добри и лоши моменти. Кои са моментите в които имате най-голяма нужда един от друг? Как се справяте с тези моменти?
Дано лошите да са по-малко! Но като знаеш, че имаш на кой да се опреш е прекрасно, а и си по-смел, когато има кой да те подкрепя.
Г-н Икономов, до 2007г бяхте общински съветник в Благоевград, пробвахте се и в кметските избори , влече ли ви политиката?Бихте ли се впуснали отново в такова приключение?
К.Икономов – Да,пробвах се в кметските избори но това беше едно тежко начало за първото гражданско обединение, което започна от Благоевград. България чак сега разбра, че само тази формула е спасителна за България. Като общински съветник мисля, че работих достойно за доброто на Благоевградчани, а и бяхме един прекрасен общински съвет, а за политиката никога не е късно!
Кога и как решихте да се занимавате с музика? / към двамата /
Мая – Аз мисля, че съм се родила с тази мисъл. Цялото ми същество се изразява чрез музиката, така че аз друго не знам.
К.Икономов – Това е призванието на живота ми , от дете съм имал пълна подкрепа на моите родители светла им памет, които не жалиха нищо и не се съмняваха , че трябва да инвестират единствено и точно в моето музикално развитие. Щастлив съм, че не ги посрамих, както аз,така брат ми и сестрите ми.
Кой е най-трудния момент в кариерите Ви?
Като цяло – абдикацията на държавата от културата, никой няма да помни кой е бил министър председател, депутат, кмет или нещо друго, а ще останат културните ценности , дано чрез творчеството си се впишем в тях. А, иначе за професионалиста лек път няма, той винаги е трънлив.
Г-жо Нешкова, през 80-те год.Вие сте сред малкото изпълнители правели концертите си на стадиони.Сега вече няма такива неща, защо не се получава?
Да, това бяха славни времена, аз и моя прекрасен оркестър, репетиции по 8-10 часа преди всяко турне, безсънни нощи, трепети давахме всичко на родната си публика, а тя богато ни се отплащаше.Всеки ценеше и обичаше родното, посрещали са ни на много места с духова музика, хляб и сол, за какво да си говорим НАРОДНА ЛЮБОВ ! Всеки концерт – празник , цветя, усмивки , а сега подменена ценностна система , милите „българчета“, изпълнители станаха американчета не можеш да чуеш българска песен . Изкуството е както банките и икономиката, всичко е чуждо и всеки лев изтича навън, родното е съсипано това е най-тежкия грях на тези, които се занимават с политика. А иначе аз и съпруга ми сме правили концерти по стадиони и ще правим.Вълнуват ни големи проекти, като последния който правихме в зала-1 на НДК със Софийската филхармония и хор Светослав Обретенов, който мина при изключителен интерес и покани за световни столици.С Божия помощ ще успеем!
Музикант къща храни ли в България?
И да , и не. Преди – да, сега , ако го удариш през просото ще ти е по-лесно.
Замисляли ли сте да емигрирате?
Преди – никога, сега по-скоро не.
С какво интернет помага и пречи на музикантите и бизнеса?
Пречи с това, че вече няма място за продажба на продукта! Помага, като реклама! Но живото изпълнение си е живо, истинско и неповторимо.
Имало ли е моменти, в които сте искали да се откажете от музиката?
Мая: За мен е все едно да си сменя личността! Абсурдно! Не!
Кое е най-важното, за да се успее в музикалния жанр у нас – талантът, късметът, връзките?
Сега – ценностите са подменени, преди беше талант и работа, кръчмата е пиедестал и богатите батковци. О времена, о нрави!
И накрая, бихте ли напуснали България?
По време на турнета – Да!
Be the first to leave a review.
