Хюсеин възстановява български чешми
От няколко години 44-годишният турчин Хюсеин Хюсеинов от валандовското село Башибоз край Дойранското езеро възстановява построени от български войници чешми по време на Дойранската епопея 1915-1918 година. Тогава близо 3 години българската войска, съставена от 9-а Плевенска дивизия под командването на ген. Владимир Вазов и 11-а пехотна македонска дивизия са страж в тази част на Солунския фронт и сломяват съпротивата на противниците от Антантата.
А в тази коалиция влизат многобройно повече английски, френски, гръцки и сръбски военни части.
Хюсеин е безработен, живее в родното си село, преди няколко месеца е погребал майка си и се прехранва, като бере горски гъби и плодове за продан. От време на време е гид на туристически групи, защото в тази западна част на Беласица планина той е израснал, няма да се загуби в нея и със завързани очи: „Вие, българите, имате тук музей на открито. Беласица планина и полето край езерото Дойран е надупчено като швейцарско сирене от бункери и скривалища от Първата световна война.
Всеки ден след дъжд излизам за печурки и манатарки и се натъквам на гилзи от снаряди, части от оръдия, пушки манлихери, мини, стотици патрони и какви ли още не муниции изравям изпод шумата, Всеки ден разкривам от земята каменни кръстове на загинали българи, разрушени през годините от сърбоманите”, сподели Хюсеин Хюсеинов, който е назовал профила си във “Фейсбук“ Husein izci Husein
Преди няколко месеца мъжът сам, със свои средства, възстановява каменна чешма, иззидана преди повече от един век от български войници. Чешмата се намира на няколко километра от родното му село Башибоз. Установил е местонахождението и на други няколко чешми, част от които са пресъхнали. Редовно пуска в своя “Фейсбук“ профил снимки на своите находки и хубавото е, че от България вече му изпращат парична помощ за материалите, с които възстановява чешмите.
„На доста места се натъквам на гробове на загинали тук български войници. През годините сърбоманите в Македония са строшили каменните кръстове, но България трябва да се организира и да събере костите в едно общо гробище в тази част на Беласица. Аз имах ядове с властта тук, когато видяха, че възстанових голямата чешма. Проблеми ми създаваха, че изравям от земята и събирам старите пушки, пищови, бомби, гилзи и патрони, но когато от София на гости ми дойдоха Иво Антонов от Военното министерство и няколко професори историци вече не смеят да ме закачат. На чешмата работех 10 дни. Иво Антонов ме награди с 2 български медала, когато се срещнахме,“ споделя Хюсеин.
Той се учудва защо българската власт още не е предприела стъпки към организиране на изследователска експедиция и откриване на музей на открито: „България тук има много история, а пък по-голямата част от българските войници и офицери от 11-а Македонска пехотна дивизия са били мъже от днешна република Македония.
Затова този музей може да се създаде заедно с днешната власт в Македония. Има още много свидетелства, закопани в земята, но те трябва да се изваждат от историци специалисти. През септември ще се чества 100 години от Дойранските боеве на тази земя и България трябва да направи нещо,“ разказва още Хюсеин.
От старите хора той е слушал разкази за войната: „Много мъка, глад и сиромашия е имало. Много убити и ранени. Войниците са садили зелки и патладжани на нивите, за да се прехранват. Водениците и колибите са били превърнати във военни болници, лазарети. На Беласица и Дойран е бил фронтът, българската войска е започнала да прави железен път през Беласица до Петрич, но войната свършила и железницата не е завършена.Прокаран е бил само път, който и сега се нарича бугарскиот пат, разказва Хюсеин.
Той с тъга се изповяда, че ако има български паспорт и документ, че може да бъде екскурзовод, ще остане в родното си село:
„За едната кора леб одам в планината да събирам гъби. Тука нема работа за такива като мен. С 4 клас образование съм, не се занимавам с политика, но живо ме интересува българската история“, споделя накрая Хюсеин от валандовското село Башибоз.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.