Дондуков оставя Горна Джумая на 3 километра от свободата

Драматична е съдбата на Гор­на Джумая (днес Благоевград) в периода от подписването на Санстефанския мирен договор и Берлинския договор.

Великите сили решават сели­щето да бъде санитарна зона по време на Руско-турската война от 1877-1878 година и след това. На 12 февруари 1878 година отря­дът на майор И. П. Орлин­ски, командир на Четвърти ескадрон, влиза в Горна Джумая, тогава селище с преобладаващо турско на­селение, където българите са около 2-3 хиляди души.

РАДОСТТА ИМ ОБАЧЕ Е КРАТКА

защото много скоро Сан­стефанска България пре­кратява съществуването си. Берлинският конгрес начертава границата между България и Османската им­перия по река Рилска и от 1879 година Горна Джумая отново става турска.

Как точно става сансте­фанското освобождение на Горна Джумая и последва­лото връщане в Турско на­учаваме от достигналата до наши дни книга „Спомени” на главния учител по това време в Джумаята Арсени Костенцев.

С началото на Руско-тур­ската война и в Пиринско става неспокойно. След поголовното бягство от Се­верна България на хиляди турци християнските къщи около църквата „Въведение на Пресвета Богородица” в квартал „Вароша” стават мишени за грабежи и наси­лие. Извършители са основ­но придошлите от север бе­жанци, изпълнени с гняв и жажда за мъст. На Коледа 1877 година семействата са седнали на праз­ничната трапеза, когато стотина души сган черкези и башибозук атакуват къщите и църквата и започват да плячкосват всичко наред. Мъжете залостват здраво портите и започват да се защита­ват с пушки и револвери от гор­ните чардаци. Разбойниците са прогонени, но

ИЗДЕВАТЕЛСТВАТА ПРО­ДЪЛЖАВАТ В С ЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ.

През февруари група джума­лии, начело с Арсени Костенцев, отиват в Дупница и поднасят прошение на руския майор – „Аман, Ваше превъзходителство, избавете ни от тези агаряни!” На сутринта получават положите­лен отговор и докато се върнат до Кочериново, ескадрон руска кавалерия, артилерия и пехота, водени от майор Орлински, ги настига в ливадите: „Молихме Орлински на няколко пъти да из­гърми с един топ, но той всякога ни отговаряше, че е невъзможно. Имало примирие и сам госпо­дар-императорът го е подписал”, пише в спомените си Костенцев. В това време пристига един казак със седло и юзда на гръб и съоб­щава, че му утрепали коня. „Тога­ва майорът заповяда да се хвърли само една граната, а тръбата за­свири на усилен бой. Гранатата бе паднала сред града в реката. Турците се събрали, за да видят дали е руска, и като се убедили, че е руска, ударили на бяг към Кресненската клисура… заптие­та, аскерът и турските бейове.”

Така руснаци и комити остана­ли до сутринта на бивак над Гор­на Джумая в местноста Балар­баши. При изгрева на слънцето на 12 февруари освободителите, начело с майор Орлински, слезли тържествено в града. Те били по­срещнати от мъже, жени и деца с цветя, хляб и сол на голямата по­ляна.

Само след няколко месеца Бер­линският конгрес на Великите сили

ВРЪЩА ГОРНА ДЖУМАЯ ОТНОВО В Т УРСКО

Границата е тропосана само на 3 км северно от селището, на моста на река Рилска в село Бара­ково. В своите „Спомени” Арсе­ни Костенцев с тъга и огорчение свидетелства за тези събития: „По заловените 4-ма турски офи­цери и 112 войници бях похар­чил 923 франка, от които повече от половината беха мои пари, за които имах разписки. Бях изпро­воден в София да си ги прибера с писмо от джумайския окръжен началник. Понеже писмото ня­мало номер и понеже Джумая щяла да се върне на турците, не ми бяха върнати тези пари. После идва нареждане руската войска да замине за Дупница заедно с всичките книжа и пари. Събраха се всички граждани и селяни от района с плач да молят майор Ор­лински Джумая да остане в Бъл­гария. Командирът категорично отказа. Тогава го помолиха да се даде писмо на мен от тяхно име и да отида на среща в София с Негово сиятелство генерал-адю­танта княз Дондуков-Корсаков с ходатайство Джумая да остане в България.”

Когато Костенцев отишъл в София, Марин Дринов го пред­ставил на княз Дондуков. Отго­ворът бил: „Г-не председателю, идете и кажете на джумайското население, че със скръб в душа­та и с горест в сърцето, е невъз­можно вече Джумая да остане в пределите на България, защото сам господар-императорът е по­дписал Берлинския договор. При това императорът каза: „Аз поло­жих коловете на Санстефанска България, дойде Берлинският до­говор и извади тези колове. Дори да са извадени коловете, то дуп­ките са останали, рано или късно те трябва да се върнат в същите дупки! Такова е завещанието на господар-император”, казал княз Дондуков. Костенцев му отгово­рил: „Ваше сиятелство, народът е решен

И ПОСЛЕДНАТА СИ КАПКА КРЪВ ДА ПРОЛЕЕ

и под стените на къщите си да умре, но да не се подчини на един немилостив господар, който му е пил кръвта пет века. Народ, кой­то е вкусил свободата, не става вече роб! Затова ви молим, дайте ни оръжия и ние ще се бием.”

Дондуков отпратил Костенцев с думите: „Ако населението же­лае да се изсели, границата е само на 3 км, ние ще им предоставим в София безвъзмездно къщите на изоставили ги турци. Но това не е добро решение, защото някога, ако искат да се върнат, ще наме­рят къщите и имотите си заграбе­ни. Сбогом!”, казал Дондуков и влязъл в другата стая.

Когато се върнал в Джумая, той дал писмото от Дондуков до окръжния началник. В двора на полицията се събрал много народ. Казал им, че Дондуков и Дринов съветват да не се изсел­ват, а да останат по домовете си. „Щом съдбата е решила да робу­ваме пак на турчина, по-добре да робуваме на нашите чорбаджии.” Хората помолили Костенцев да се върне в София и да предаде молбата им да им се осигурят коли с арабаджии (б.а. – каруцари), за да прекарат багажа си и тютюна с тях в България. По­молили да не им се взима данъкът за тютюна сега, а когато го прода­дат.

На втората сре­ща с княз Дон­дуков Арсени Костенцев му ка­зал, че нито един християнин не е изявил желание да се засели в София в къщите на турци, а ще отидат в други краища на Бълга­рия. От колите и отстъпката за тю­тюна обаче иска­ли да се възполз­ват. Дондуков заповядал

РУСКАТА ВОЙСКА ДА НЕ МЪРДА ОТ ДЖУМАЯ, ДОКАТО БЪЛГАРИТЕ НЕ НАПУСНАТ.

В следващите дни в Бобошево пристигнала европейска комисия по предаването на Джумая. Кос­тенцев с Коте Чорбаджигошев отишли да им се молят и на тях границата да бъде преместена само с 3 километра и Джумая да остане в Българско. „Отидете при турския консул, единствено той може да премести с малко границата”, казали им комисари­те. Само няколко дни по-късно, когато Джумая вече била обез­людена от християнското си население, Арсени Костенцев научил от същите тези комисари, които се намирали в Горна Джу­мая: „Разбрахме от тях, че ако му бехме дали на консула 300-400 хиляди франка откуп, е щел да кандиса и да премести границата с 3 километра на юг от Джумая. А ние, цялото население от Джумая пренесохме в Дупница сигурно около 2 млн. франка.”

Така Горна Джумая остава в Тур­ско чак до 5 октомври 1912 година, когато загърмяват топовните залпо­ве на Балканска война.