Дондуков оставя Горна Джумая на 3 километра от свободата
-
- август 10, 2018
Драматична е съдбата на Горна Джумая (днес Благоевград) в периода от подписването на Санстефанския мирен договор и Берлинския договор.
Великите сили решават селището да бъде санитарна зона по време на Руско-турската война от 1877-1878 година и след това. На 12 февруари 1878 година отрядът на майор И. П. Орлински, командир на Четвърти ескадрон, влиза в Горна Джумая, тогава селище с преобладаващо турско население, където българите са около 2-3 хиляди души.
РАДОСТТА ИМ ОБАЧЕ Е КРАТКА
защото много скоро Санстефанска България прекратява съществуването си. Берлинският конгрес начертава границата между България и Османската империя по река Рилска и от 1879 година Горна Джумая отново става турска.
Как точно става санстефанското освобождение на Горна Джумая и последвалото връщане в Турско научаваме от достигналата до наши дни книга „Спомени” на главния учител по това време в Джумаята Арсени Костенцев.
С началото на Руско-турската война и в Пиринско става неспокойно. След поголовното бягство от Северна България на хиляди турци християнските къщи около църквата „Въведение на Пресвета Богородица” в квартал „Вароша” стават мишени за грабежи и насилие. Извършители са основно придошлите от север бежанци, изпълнени с гняв и жажда за мъст. На Коледа 1877 година семействата са седнали на празничната трапеза, когато стотина души сган черкези и башибозук атакуват къщите и църквата и започват да плячкосват всичко наред. Мъжете залостват здраво портите и започват да се защитават с пушки и револвери от горните чардаци. Разбойниците са прогонени, но
ИЗДЕВАТЕЛСТВАТА ПРОДЪЛЖАВАТ В С ЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ.
През февруари група джумалии, начело с Арсени Костенцев, отиват в Дупница и поднасят прошение на руския майор – „Аман, Ваше превъзходителство, избавете ни от тези агаряни!” На сутринта получават положителен отговор и докато се върнат до Кочериново, ескадрон руска кавалерия, артилерия и пехота, водени от майор Орлински, ги настига в ливадите: „Молихме Орлински на няколко пъти да изгърми с един топ, но той всякога ни отговаряше, че е невъзможно. Имало примирие и сам господар-императорът го е подписал”, пише в спомените си Костенцев. В това време пристига един казак със седло и юзда на гръб и съобщава, че му утрепали коня. „Тогава майорът заповяда да се хвърли само една граната, а тръбата засвири на усилен бой. Гранатата бе паднала сред града в реката. Турците се събрали, за да видят дали е руска, и като се убедили, че е руска, ударили на бяг към Кресненската клисура… заптиета, аскерът и турските бейове.”
Така руснаци и комити останали до сутринта на бивак над Горна Джумая в местноста Баларбаши. При изгрева на слънцето на 12 февруари освободителите, начело с майор Орлински, слезли тържествено в града. Те били посрещнати от мъже, жени и деца с цветя, хляб и сол на голямата поляна.
Само след няколко месеца Берлинският конгрес на Великите сили
ВРЪЩА ГОРНА ДЖУМАЯ ОТНОВО В Т УРСКО
Границата е тропосана само на 3 км северно от селището, на моста на река Рилска в село Бараково. В своите „Спомени” Арсени Костенцев с тъга и огорчение свидетелства за тези събития: „По заловените 4-ма турски офицери и 112 войници бях похарчил 923 франка, от които повече от половината беха мои пари, за които имах разписки. Бях изпроводен в София да си ги прибера с писмо от джумайския окръжен началник. Понеже писмото нямало номер и понеже Джумая щяла да се върне на турците, не ми бяха върнати тези пари. После идва нареждане руската войска да замине за Дупница заедно с всичките книжа и пари. Събраха се всички граждани и селяни от района с плач да молят майор Орлински Джумая да остане в България. Командирът категорично отказа. Тогава го помолиха да се даде писмо на мен от тяхно име и да отида на среща в София с Негово сиятелство генерал-адютанта княз Дондуков-Корсаков с ходатайство Джумая да остане в България.”
Когато Костенцев отишъл в София, Марин Дринов го представил на княз Дондуков. Отговорът бил: „Г-не председателю, идете и кажете на джумайското население, че със скръб в душата и с горест в сърцето, е невъзможно вече Джумая да остане в пределите на България, защото сам господар-императорът е подписал Берлинския договор. При това императорът каза: „Аз положих коловете на Санстефанска България, дойде Берлинският договор и извади тези колове. Дори да са извадени коловете, то дупките са останали, рано или късно те трябва да се върнат в същите дупки! Такова е завещанието на господар-император”, казал княз Дондуков. Костенцев му отговорил: „Ваше сиятелство, народът е решен
И ПОСЛЕДНАТА СИ КАПКА КРЪВ ДА ПРОЛЕЕ
и под стените на къщите си да умре, но да не се подчини на един немилостив господар, който му е пил кръвта пет века. Народ, който е вкусил свободата, не става вече роб! Затова ви молим, дайте ни оръжия и ние ще се бием.”
Дондуков отпратил Костенцев с думите: „Ако населението желае да се изсели, границата е само на 3 км, ние ще им предоставим в София безвъзмездно къщите на изоставили ги турци. Но това не е добро решение, защото някога, ако искат да се върнат, ще намерят къщите и имотите си заграбени. Сбогом!”, казал Дондуков и влязъл в другата стая.
Когато се върнал в Джумая, той дал писмото от Дондуков до окръжния началник. В двора на полицията се събрал много народ. Казал им, че Дондуков и Дринов съветват да не се изселват, а да останат по домовете си. „Щом съдбата е решила да робуваме пак на турчина, по-добре да робуваме на нашите чорбаджии.” Хората помолили Костенцев да се върне в София и да предаде молбата им да им се осигурят коли с арабаджии (б.а. – каруцари), за да прекарат багажа си и тютюна с тях в България. Помолили да не им се взима данъкът за тютюна сега, а когато го продадат.
На втората среща с княз Дондуков Арсени Костенцев му казал, че нито един християнин не е изявил желание да се засели в София в къщите на турци, а ще отидат в други краища на България. От колите и отстъпката за тютюна обаче искали да се възползват. Дондуков заповядал
РУСКАТА ВОЙСКА ДА НЕ МЪРДА ОТ ДЖУМАЯ, ДОКАТО БЪЛГАРИТЕ НЕ НАПУСНАТ.
В следващите дни в Бобошево пристигнала европейска комисия по предаването на Джумая. Костенцев с Коте Чорбаджигошев отишли да им се молят и на тях границата да бъде преместена само с 3 километра и Джумая да остане в Българско. „Отидете при турския консул, единствено той може да премести с малко границата”, казали им комисарите. Само няколко дни по-късно, когато Джумая вече била обезлюдена от християнското си население, Арсени Костенцев научил от същите тези комисари, които се намирали в Горна Джумая: „Разбрахме от тях, че ако му бехме дали на консула 300-400 хиляди франка откуп, е щел да кандиса и да премести границата с 3 километра на юг от Джумая. А ние, цялото население от Джумая пренесохме в Дупница сигурно около 2 млн. франка.”
Така Горна Джумая остава в Турско чак до 5 октомври 1912 година, когато загърмяват топовните залпове на Балканска война.
Be the first to leave a review.
