Здравка Чимева: Домакините ни показаха духа на Испания, културата, начина им на живот и манталитета

Здравка Чимева разказва за благоевградската група посетила Испания по време на фестивала на  Сан Фермин – празника  на Памплона Кралство Навара, Испания

 Срещаме се с г-жа Чимева, ден след пристигането и от Испания

– Да, празника носи името Сан Фермин. Това е празникът на града, който датира от 15-16 век или по-точно 1515 година. Фермерите от региона са  карали животните на пазара, излизали са на улицата по кварталите  и са смесвали   хора и  животни. От тогава започва това тичане на хората пред животните.

Защо бяло и червено? За да се отличат една от друга групите са си връзвали  червени шалове на врата и кръста. Няма никакъв конкретен символ. За мен може би чистота и темперамент. Арената , на която бяхме събира около 20 000 души.

 За фестивала Сан Фермин  твърдят, че е вторият по големина фестивал след този в  Рио Де Жанейро. Особена популярност придобива след посещението на Хемингуей през 1923 г., който отсяда в хотел „Ла Перла“, където нощувката по време на фестивала е  от 200  до 2 000 евро. Той остава силно впечатлен и от тогава започва да го рекламира.

 Една изключително емоционална обстановка. В интерес на истината трябва да ви кажа, че това което ме впечатли е невероятното спокойствие на испанците. Имат невероятно лежерно поведение. Аз не видях човек да повиши тон, не видях намръщен човек, не видях бързащ човек. Това беше в абсолютен контраст с поведението на нашите туристи, за съжаление.

Защо отидохме там и защо точно по това време? Помните, че  миналата година, когато идваха нашите гости от Асоциациите    „Българска роза“  и  Бланка де Навара – Испания ни поканиха специално да отидем за този празник на града. Посрещнаха ни изключително добре, организацията беше на ниво. Пътуването беше доста натоварващо, защото все пак с автобус минахме повече от 3500 км. В двете посоки имахме полет и със самолет. Домакините  ни показаха духа на Испания, културата, начина им на живот и манталитета, което за нас беше изключително важно. Ние посетихме много градове Мадрид, Толедо, Памплона, Сан Себастиян, Билбао, Сарагоса, Барселона и беше изключително интересно и красиво. Най интересното за мен беше настаняването в  еко къмпинг „Арбисо“, където абсолютно всичко беше така както природата го е създала. С жабите, с мухите, с буболечките. Никаква външна намеса. Нямаше да се третират, махат и отравят. Те казаха, че това е създадено от природата и трябва  да го усетим така както е. За мен беше невероятно преживяване. Надявам се и за хората, които се бяха включили в групата. Искам да вметна, че ако нямаш очи да гледаш, но не само да гледаш, а и да виждаш това което е красиво, ако нямаш сърце да ги усещаш, ако нямаш душа да приемеш нещата, може би  няма да ти хареса.

Много емоционално беше, когато бяхме на арената. Има го и тичането по улиците пред бикове. На самата арена  пускаха по-малки животинки. Обстановката е заразяваща, не се усещаш как емоцията те поема. Всички започват да скачат, да пеят, да танцуват, да крещят. Музиката е много темпераментна. Заслужава си да се види.

Какво ще кажеш за храната там?

– Храната е вкусна и изключително евтина. На пазара в Сарагоса стафидено грозде струва 1.25 евро. При нас е даже малко по-висока цената.

Пробвахте ли нещо, което друг път не сте?

– Имахме специален обяд – испанска кухня, 5 степенно меню, типични традиционни храни. Зеленчуците ги обработват на пара, най – различни видове риби, телешко месо. Испанците обядват много бавно и се наслаждават на храната. Обядът им започва в два и половина и свършва около пет. После почиват. Чудя се кога работят тези хора. Всичко им е изорано, чисто, направено, спокойно. Аз не видях някой да е нервен, напрегнат, да бърза. Да иска нещо и да няма чувство за отговорност…

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса