Любовта към книгите – смисъл на живота
-
- август 4, 2018
Уважаеми читатели, един от 13-те клуба на лятната превантивна програма „Аз избирам доброто“ е клуб „Млад журналист“. В него децата, които обичат писменото слово, усвояват различни журналистически жанрове. Днес имате възможност да прочетете интервюто, което те взеха от Росица Попаркова – главен библиотекар в читалищната библиотека – град Гоце Делчев.
– Госпожо Попаркова, как избрахте професията си?
– Като бях ученичка, идвах много често в библиотеката. Тогава нямаше компютри и други технологии, които вие сега имате шанса да ползвате. Четенето на книги и на всякакви печатни материали много ми харесваше и помагаше за моето обучение. Като завърших гимназията, кандидатствах в Софийския университет, но не ме приеха и постъпих в тогавашния Държавен библиотекарски институт, специалност Библиотекознание и библиография. Завърших през 1987 година и постъпих на работа в нашата библиотека. Видях колко е интересно тук и останах, макар че по-късно придобих и педагогическо образование, което ми позволяваше да стана учителка. Десет години след постъпването ми на работа в читалището станах главен библиотекар.
– Добре ли се чувствате сред децата и възрастните, които ползват услугите на библиотеката?
– Общуването с хората винаги е интересно. Мога да дам пример със студенти, които работят по някоя тема. Като търся материали за техните курсови и дипломни работи, аз също се обогатявам. А най-емоционално е общуването с децата. Те винаги ме зареждат положително.
– Какво друго Ви харесва в тази работа?
– Харесва ми всичко. Има една латинска сентенция – че във всяка книга се крие по една душа. Самите книги говорят за своите автори. Нерядко организираме срещи с наши съвременни поети и писатели и тези контакти също са много полезни. Накратко, обичам да общувам и с читателите, и с книгите. Харесва ми и участието в различни проекти. През 1999 беше първият. Тогава започнахме да обновяваме библиотеката – въведохме електронните технологии, направихме първата автоматизирана компютърна мрежа. Сега работим по електронен каталог на книгите. Всичко това ме радва. Искам да виждам нови неща, внедрени в библиотеката. Тези резултати ме вдъхновяват и ме карат да остана тук. Най-доволна съм, когато доставяме радост на хората. Например, преди да направим асансьора, инвалидите нямаха достъп до библиотеката. Спомням си голямото вълнение на млад човек в инвалидна количка, когато за първи път получи възможност да влезе тук. Той целият трепереше от радост. Не по-малко беше задоволството на сляпо момче, на което осигурихме специален компютърен софтуер за хора със зрителни увреждания. Бяхме първата библиотека в Благоевградска област, която си набави такъв софтуер.
– А какво Ви затруднява ?
– Всяка професия си има трудности, но те не трябва да ни спъват. Ние се затрудняваме при обновяване на фонда, защото са нужни доста средства. Знаете, че книгите са скъпи. Затова сме принудени да искаме от ползващите библиотеката читателски карти. Не ми е удобно да събираме такси, но те са необходими за закупуване на книги. Искаме да имаме и таблети.
– Ако можехте да промените нещо в библиотеката, какво щеше да бъде то?
– Много неща бих променила. Трябва ни една огромна зала за детски отдел. Освен това мечтая за един детско-юношески кът, където не само да се чете, но и да се обменят мисли, да се водят дружески разговори. Бих направила един страхотен музикален отдел, където спокойно да се слуша предпочитана музика. Без колебание щях да разширя и чуждоезиковия отдел.
– Ние сме идвали тук заедно с целия клас. Често ли ви посещават ученици?
– Първокласниците идват при нас за празника на буквите. Така е било преди години и ние възстановихме тази традиция. Учениците от основните и средните училища провеждат някои от часовете си тук. Най-силно се впечатляват от старопечатните книги. Провеждали сме съвместни инициативи с Българския червен кръст, Обществения съвет по образование и други неправителствени организации.
– Мене ме интересува дали се санкционират хората, които закъсняват с връщането на книгите.
– В големите библиотеки има такса „Закъснели читатели“. Преди години ние също налагахме такава санкция, но я премахнахме. Разчитаме на съзнанието на хората. Когато обаче читателят скъса книгата или я загуби, той е длъжен да купи същата книга или да я плати в петорен размер.
– Аз искам да Ви попитам Вие лично какви книги харесвате.
– Преди харесвах едни, сега – други. Това зависи от възрастта и от състоянието ми. Понякога ми се четат развлекателни книги, друг път такива, свързани с моята професия. Чета и нашумели заглавия, за да знам дали да ги препоръчам на читателите.
– Много Ви благодарим за отделеното време и изчерпателните отговори.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
