Веселка Хаджиева раздава безплатни прегръдки за всички!

Веселка Хаджиева е родена в Благоевград и е на 22 години. Приятелите й я наричат на кратко Веси. Учи в Югозападния Университет „Неофит Рилски“ по специалност Английска филология. Хобито и е да слуша музика, да гледа филми и да прекарва повече време с приятели. В Денят на Прегръдките (21 Януари) тя и още няколко нейни приятели организираха събитие по инициатива за раздаване на „Безплатни прегръдки“ с мотото „ Безплатни прегръдки в замаяна на безплатни усмивки“. Срещаме се с нея за да ни разкаже за себе си и защо раздава „Безплатни прегръдки“.

От къде ти дойде тази идея?
– Преди около 2 години бях на студентска бригада в САЩ. След като свършиха 4та месеца в които трябваше да работим там, ние имахме право да останем там за още поне месец като туристи, за да може да разгледаме страната и да посетим различни места. Именно в този месец аз и мои приятели решихме да прекараме малко време във известния град Чикаго. Освен че Чикаго ме впечатли с небостъргачите, фонтаните и другите забележителности, ние попаднахме на нещо много интересно. Група младежи бяха застанали на един площад във Ветровития град и раздаваха Безплатни Прегръдки ( или както там ги наричат „ Free Hugs”) на минаващите хора. След като си получих прегръдката и усетих колко добре ми подейства, както на мен така и видимо на другите, си казах един ден и аз ще го направя това на центъра на моя град.

За първи път ли правиш нещо подобно?
– Не. Това е втритият път когато раздаваме безплатни прегръдки. Както Ви казах по-горе, след случката в Чикаго, започнах да търся съмишленици, които да ме подкрепях, за жалост повечето на които предложих отказаха защото ги беше срам. Обаче преди около 4 месеца, както си говорехме с един мои много добър приятел Божидар Богдански, засегнахме темата и се оказа че и той е участвал в подобни инициативи и с удоволствие ще ми помогне. И така за 2-3 дена с много малко подготовка организирахме първите безплатни прегръдки на 10 Октомври миналата година.

И имаше ли успех?
– Ами да… В последствие към нас се включиха още няколко прилетели и ни беше много забавно.

Успеха от миналият път ли Ви накара да го направите пак?
– Отчасти да, но също и факта, че това е Международния ден на прегръдката и каква по-добра възможност от това.

Как реагираха хората на тази вашата идея?
– В началото ни гледаха малко странно, но после започнаха да ни се радват и да идват с желание към нас. Най-много ни се радваха децата, даже имаше такива който се връщаха отново. Младежите също ни се радваха и поздравяваха за идеята. Попаднахме на чужденци, които казаха че такива инициативи са правени и в техните страни, но никога не са вярвали е ще видят подобно нещо и в България. Имаше обаче и такива който подходиха скептично към нас, но винаги ги има такива. Например днес дойде една възрастна жена която започна да ни хока „Вие деца нямате ли работа, пък ми висите тук и чакате прегръдки? Затова България е на това положение!“ На което една жена която по-късно ни каза, че работи в Дубай и отговори „Скъпа бабо, България е на това положение именно, защото няма повече като тези, оставили си предразсъдъците и опитващи да създадат доверие и отвореност между озлобените и наплашени хора“. Ние се опитахме да обясним на тази възрастна жена, че сме решили да предадем малко позитивизма и добри емоции на хората, които в днешно време са толкова изнервени и забързани, че забравят тези простички неща, който карат човек да се усмихва и да се чувства щастлив. За това Мотото ни е „ Безплатни прегръдки в замяна на безплатни усмивки“. Не искаме много искаме просто да накараме хората да се усмихнат.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса