РОДЪТ ГЪРНЕВИ ОТ С. ИЛИНДЕН, ГОЦЕ ДЕЛЧЕВСКО, НА 200 ГОДИНИ
-
- август 4, 2018
Началото поставят Георги и Николина в първите години на 19-ти век. Родило им се отроче от мъжки пол през 1828 г., назовали го Симеон /Моню/. След мъжкаря се появяват Яна, Лаза и още някилко рожби.
Било е преди 200 години, но имената на праотците ми, техните радости и болки са живи в мен – 97-годишния дядо Борис Гърнев, обкръжен с две дузини правнуци и пра-пра потомци.
По повод юбилейната двестагодишна родова памет подредих ръкопис от двеста страници, наситени с достатъчно снимки, много от тях с над стогодишно минало.
Но мисля, че ръкописните страници родова памет не са достатъчни, искам да разширя понятията ‘’Родова памет’’ и ‘’Родово имение’’. Как ?
В родовото имение на дядо Моню важно място заема дворът с изчезналата воденица на Гърневите ливади край селото. Там, в темелите на воденицата, мечтая да положим мраморен мемориален знак с подходящ надпис за началото на рода. Ще засадя и 200 брези. Около двора на воденицата има всякаква растителност, но брези няма. Брезичките ще пораснат и по-красноречиво ще разказват за родовата памет, за родовото имение от това, което съм написал в юбилейните страници.
На паметна плоча в родното село ще обезсмъртим имената на мъжете от нашия род, воювали за националните идеали на родината през миналия век. Двама сина и шест внука на дядо Симеон са воювали при Одрин, Солун, Криволак, Дойран и Беласица. Един от тях загива в боевете край Дойран, останалите седем се завръщат по домовете си след порочната война. Тодор и Симеон са учредители на Земеделската партия – съответно в селата Копривлен и Либяхово/Илинден/, избрани са и за кметове в двете села. Подгонени от михайловистката ВМРО, която преследва прогресивните дейци през 1924-25 г., Тодор е изгорян в пещите на с. Дъбница, а Симеон обесен край долината на р. Мътница.
Върху белия мрамор ще изпиша имената на ; Тодор, Иван, Симеон, Никола, Георги, Васил, Кочо и Радой – губернатор на щат в Еквадор/Южна Америка/. И ще ги вградя със светлите им имена в старите дувари на дядовата къща. И докато съм жив всеки месец септември ще поднасям цветя и ще преразказвам на потомците си онова, що съм подредил в двестате страници по повод двестагодишнината от родовата памет и родовото имение.
Мнозина от Гърневите мъже участват и във Втората световна война.
Тъй като многолюдният Гърнев род е пръснат понастоящем из всички краища на родината, много и в чужбина, аз мечтая и с помощта на съмишленици-роднини ще се опитаме да издаваме информационен бюлетин ‘’Родово имение’’ за култура, знания и родова просвета. Периодичност – един или два пъти годишно.
И още една, по-смела идея, постоянно ме вълнува. А именно формиране на родова фондация ‘’Обединение’’. Трудно осъществима мечта, но си заслужава да се проучи и да се постараем да приемем тази форма като бъдеще на родовото ни имение преа третото му столетие.
Приеме ли се, пръв ще запиша името си като редовен член на Гърневата родова фондация ‘’Обединение’’.
Надявам се на активното сътрудничество на всички от многолюдната Гърнева фамилия за постигане на тези чудесни според мен бъдещи начинания.
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
