РОДЪТ ГЪРНЕВИ ОТ С. ИЛИНДЕН, ГОЦЕ ДЕЛЧЕВСКО, НА 200 ГОДИНИ

 Началото поставят Георги и Николина в първите години на 19-ти век. Родило им се отроче от мъжки пол през 1828 г., назова­ли го Симеон /Моню/. След мъжкаря се поя­вяват Яна, Лаза и още някилко рожби.

Било е преди 200 години, но имената на праотците ми, тех­ните радости и болки са живи в мен – 97-го­дишния дядо Борис Гърнев, обкръжен с две дузини правнуци и пра-пра потомци.

По повод юбилей­ната двестагодишна родова памет подре­дих ръкопис от двеста страници, наситени с достатъчно снимки, много от тях с над сто­годишно минало.

Но мисля, че ръ­кописните страници родова памет не са достатъчни, искам да разширя понятията ‘’Родова памет’’ и ‘’Ро­дово имение’’. Как ?

В родовото имение на дядо Моню важно място заема дворът с изчезналата воденица на Гърневите ливади край селото. Там, в те­мелите на воденицата, мечтая да положим мраморен мемориа­лен знак с подходящ надпис за началото на рода. Ще засадя и 200 брези. Около двора на воденицата има вся­каква растителност, но брези няма. Брезичките ще пораснат и по-красноречиво ще разказват за родовата памет, за родовото имение от това, което съм написал в юбилейните страници.

На паметна плоча в род­ното село ще обезсмъртим имената на мъжете от нашия род, воювали за национални­те идеали на родината през миналия век. Двама сина и шест внука на дядо Симеон са воювали при Одрин, Со­лун, Криволак, Дойран и Бе­ласица. Един от тях загива в боевете край Дойран, остана­лите се­дем се завръ­щат по домо­вете си след по­рочната война. Тодор и Симеон са учре­дители на Зе­медел­ската партия – съот­ветно в селата Копри­влен и Либя­хово/Илин­ден/, избра­ни са и за кме­тове в двете села. Подго­нени от михай­ловист­ката ВМРО, която пре­следва прогре­сивните дейци през 1924-25 г., Тодор е изгорян в пещи­те на с. Дъбни­ца, а Симеон обесен край до­лината на р. Мътница.

Върху белия мрамор ще изпиша имената на ; Тодор, Иван, Симеон, Никола, Геор­ги, Васил, Кочо и Радой – гу­бернатор на щат в Еквадор/Южна Америка/. И ще ги вградя със светлите им име­на в старите дувари на дя­довата къща. И докато съм жив всеки месец септември ще поднасям цветя и ще пре­разказвам на потомците си онова, що съм подредил в двестате страници по повод двестагодишнината от родо­вата памет и родовото име­ние.

Мнозина от Гърневите мъже участват и във Втората световна война.

Тъй като многолюдният Гърнев род е пръснат по­настоящем из всички кра­ища на родината, много и в чужбина, аз мечтая и с помо­щта на съмишленици-родни­ни ще се опитаме да издава­ме информационен бюлетин ‘’Родово имение’’ за култура, знания и родова просвета. Периодичност – един или два пъти годишно.

И още една, по-смела идея, постоянно ме вълнува. А именно формиране на родо­ва фондация ‘’Обединение’’. Трудно осъществима мечта, но си заслужава да се проу­чи и да се постараем да прие­мем тази форма като бъдеще на родовото ни имение преа третото му столетие.

Приеме ли се, пръв ще за­пиша името си като редовен член на Гърневата родова фондация ‘’Обединение’’.

Надявам се на активното сътрудничество на всички от многолюдната Гърнева фа­милия за постигане на тези чудесни според мен бъдещи начинания.

Вестник “ Градът „