Екатерина Джукева: Като излязох навън, исках само да играя и да се развивам, защото в България вече не виждах нещо, което да ме амбицира

Знаете ли, коя е първата българска хандбалистка участник в Шампионската лига при жените? Сигурен съм, че повечето отговори ще бъдат – Елизабет Оморегие. Лиза обаче е втората. Първата българска следа в най-престижния клубен турнир в Европа, а може би и в света, остави през сезон 2013/2014 Екатерина Джукева от Благоедград. Първите стъпки на Катя в хандбала са в ХК “Интер“ – Благоевград, под ръководството на треньорката Софка Арабаджиева. Многократно е избирана за най-добър вратар в първенствата при подрастващите и от 13 годишна влиза в националните гарнитури на България. През сезон 2005/2006 преминава под наем в отбора на „Бъки“ и дава своя сериозен принос за спечелената от габровския хандбален клуб първа шампионска титла при жените. Катя е определена за №1 на своя пост, а чудесното и представяне не остава незабелязано и тя преминава в клуб от Исландия. Какво се случва с нея след това, ще разберете от интервюто, което направихме. Тя беше в България за кратка почивка преди началото на подготовката за новия сезон и не пропусна да ми се обади . Горд съм от факта, че „Благоевградска вест“ е единствената медия, която направи интервю с нея…

Кате, разкажи как се разви кариерата ти след като излезе от тима на „Бъки“ станал шампион през 2006-а година?

 – След като излязох от шампионския тим на „Бъки“ заминах за Исландия. Там играх две години в отборите на „IBV- Vestmannaeyjar“ и „Reikjavik“. В Испания беше много популярна хандбална дестинация. Тогава нивото там беше много високо и към този момент това беше мечтата ми – да играя в местната Висша лига. В Испания останах три години, като последната играх в един отбор с друга бивша състезателка на „Бъки“  – Радостина Генкова. Следващата ми дестинация беше Норвегия, където останах един сезон. Общото възприятие за нас относно норвежкия хандбал е на база на силното представяне на националния им отбор, но в първенството им само първите 4-5 отбора са на високо ниво. След това заминах за Полша – уж така само да пробвам, не да се задържам, и играх за отбор, който беше на по-задни позиции в класирането. След първата година обаче шампионът на Полша „MKS Selgros Lublin“ пожела да ме има в състава си и се осъществи финансов трансфер. Може да се каже, че Люблин беше мястото където изгрях на сериозната хандбална сцена. Бях един от най-добрите вратари в полското първенство и дори имаше запитване за мен от треньора на националния отбор. Тогава начело на Полша беше датчанинът Ким Расмусен, който в момента води женския тим на Унгария. Искаха да ме натурализират по някакъв начин. С „MKS Selgros Lublin“ станах три пъти шампион на Полша, играх три пъти в Шампионската лига и EHF Cup winner’s cup. Реших, че вече съм постигнала всичко каквото мога там и е време за следващата ми стъпка, защото само да играя в Шампионската лига не ми беше достатъчно… Аз винаги искам да изкачвам нови върхове. Прецених, че ми трябва нещо друго, на по-високо ниво, и миналото лято заминах за Унгария – страната, в която се състезава победителят в Шампионската лига „Győri Audi ETO KC“. Преминах в отбора на „Kisvárda Master Good SE“, който се намира на около 90 километра от Дебрецен, близо до границата с Украйна. Този тим влизаше от Втора лига и целта беше да се задържим в елита. Сблъсках се с нещо напълно различно. Тренировките нямаха нищо общо с това, което бях правила до момента. Водихме триразови занимания и първите две седмици бяха кошмарни за мен. Сутрин в седем тичане, след това закуска, втора тренировка, примерно с щанги, след това обяд, спане и после вечерна тренировка, която продължава до когато прецени треньорът. Участвахме в много турнири и контролни срещи, предимно с отбори от Румъния и Словакия. След това премина сезонът, в който финиширахме във втората половина на таблицата и изпълнихме поставената цел – останахме в елита. Интересното е, че представител на правителството в Унгария е от Кишварда. Той е страхотен фен на хандбалната игра и е решил да спонсорира отбора, като мечтата му е след година-две, когато му дойде времето, този отбор да може да се конкурира с шампиона на Европа „Győri Audi ETO KC“. Любопитно е също, че съотборничка ми е Самир Роча от бразилския национален отбор, която играе като ляво крило.

От колко време вече хандбалът е твоя професия?

– Ако броим Исландия за началото, вече 11 години съм професионален състезател и се радвам, защото обичам хандбала и ми харесва да работя това, което обичам. Някой хора ми се чудят и ме питат: „Ама как ти харесва да спасяваш удари?“. Ами аз живея с това нещо, направо се пръскам от удоволствие да го правя. Когато тръгнах за Исландия не ме интересуваше колко пари ще получавам. Исках само да играя и да се развивам, защото в България вече не виждах нещо, което да ме амбицира. Така че започнах с много минимална сума…

Цялото интервю четете в печатното издание на „Благоевградска ВЕСТ“, безплатният седмичник на Благоевград и региона !!!

(27 ноември – 3 декември  2017 г.)

Търсете „Благоевградска ВЕСТ“, безплатният вестник на Благоевград и региона !!!