От хижа „Вихрен“ до връх Вихрен по Джамджиев рид

  Изкачването на връх Ви­хрен през Джамджиев рид е едно от най-големите зре­лища, които Пирин планина предлага на туристите. На вниманието на последни­те, в този брой на списание „Български турист“, предла­гам описание на този чуде­сен маршрут.

 От паркинга пред х. „Ви­хрен“ се тръгва на североза­пад по пътека, маркирана с червена боя. Тя криволичи между клек, камънаци и еди­нични дървета, като бързо набира височина. За около 25 минути по нея се дости­га потока Èлтепскàта вòда. Добре е на това място да се попълнят запасите от питей­на вода, тъй като в горещи и сухи лета по-нататък по маршрута такава няма.

 От хижата до това място от основната пътека често се отделят други. В голямата си част те също са широки и много добре очертани. Пове­чето от тях скоро се съеди­няват, но има някои, които заблуждават туристите и ги извеждат в каменните си­пеи по склона на Овинатия (Хвойнати) връх. По тази причина маркировката тряб­ва да се следи внимателно.

След като пресече реката, пътеката се раздвоява. И двете отклонения са марки­рани с червена боя. Лявото, в западна посока, е за в. Вихрен. Продължава се на­дясно (север) – към циркуса Голям (Горния) Казан. В на­чалото има изкачване през камънак, треви и хвойна, последвано от почти равен участък и кратко спускане. Отляво респектират еди­нични и събрани на групи красиви скали, а отдясно е дълбоката долина на р. Бън­дерица. Постепенно пъте­ката поема на североизток, преодолява стръмнината и излиза на гърба на т.нар. Джамджиев рид. Изведнъж пред погледа се открива красива гледка към в. Куте­ло – на северозапад, и цир­куса Малък (Долния) Казан – на североизток (1,15 ч. от х. „Вихрен“).

Джамджѝев рид се отде­ля от билото на Пирин при в. Вихрен. Той се спуска на североизток към долина­та р. Бъндерица и в отдел­ни участъци наподобява гребен, на който стърчат единични или групи скали, най-известните от които се наричат Джамджѝеви. По­следните се намират на 400- 600 м на изток-югоизток от мястото, където маркирана­та пътека за циркуса Голям Казан преваля гърбището на Джамджиев рид – недалеч на северозапад от Байку­шевта мура и х. „Бъндерица“, и остават извън маршрута. Носят името на алпиниста Атанас (Тасьо) Джамджиев, който загива трагично на тях през август 1931 г.

Склоновете на рида са много стръмни – във ви­соките части са голи, а в по-ниските са покрити с клек и иглолистна гора. По тях расте един от символите на Пирин, красивият едел­вайс. На юг и югоизток те се спускат към доли­ните на р. Бъндери­ца и нейния приток Елтепската вода, а на север и севе­розапад ограждат циркусите Голям и Малък Казан. От тях всяка зима па­дат лавини.

Маршрутът про­дължава на севе­розапад по марки­раната пътека. Тя се изоставя след малко повече от 100 м, при място­то, където поема надясно (северо­запад) по хоризон­тал. Изкачването продължава по гърба на рида. Още в началото се пре­небрегва отклонение – пъ­тека вляво (юг-югозапад), която води надолу към тази от х. „Вихрен“.

На около 60 м по-на­горе се за­обикаля отляво (юг) неголямо петно клек и отново се излиза на гръба на рида. Тук вдясно на скалите се забелязва паметна плоча пос­ветена на загинали­те на това място през 1987 г. ал­пинисти. Пътеката пресича следващо петно клек, което също може да се заобиколи отляво. На 70-80 м над него се достига място, където на скалите се вижда още една плоча. Тя също е в памет на загинали в 1987 г. алпинисти.

На това място гърбът на рида се стеснява. По него стърчат остри скали, пре­минаването през които не е невъзможно, но и крие опас­ност. По тази причина е по добре те да се подсекат от­дясно (юг). Следва се едва доловима пътечка, която криволичи по стръмнина­та, за да изведе отново на гърба на рида. На места по нея са поставени указващи посоката ленти и стрелки с червена боя.

Продължава се на запад и югозапад. В самото начало се преодолява стеснение, преминаването на което трябва да става с повишено внимание. Спускащите се на север и юг склонове са мно­го стръмни, в отделни учас­тъци почти отвесни.

След преминаването на опасния участък гърбът на рида постепенно се разши­рява. Може да се върви как­то по него, така и по пътека­та, която в началото следи склона му от северозапад – откъм циркуса Голям Ка­зан, а по-нагоре преминава по този от юг. Не след дълго тя подсича следваща група скали, които остават вдя­сно и извежда до неголямо седло. От него се откриват красиви гледки към цирку­са Голям Казан и върховете Кутело и Вихрен – на север и северозапад, а също и към Тодорин връх – на югоизток. По пътя дотук се минава през няколко места, където расте една от емблемите на Пирин, красивият еделвайс (1,50 ч. от х. „Вихрен“).

Продължава се на юг. Следва спускане до процеп в скалите. Това става за око­ло минута. Оттук може да се продължи по два варианта. Единият е по сравнително добре очертана пътека, коя­то следва южния склон на рида, а другия по гърба му. По-интересен и атрактивен е вторият.

На около 50 м над про­цепа се забелязва отвор в скалите – вход на пещера, наречена от спелеолозите с баналното име Вѝхрен 1. При нужда – силен вятър и валеж, тя може да даде вре­менен подслон.

Продължава се по гърба на рида на югозапад. След около 10 минути посоката се променя, в началото на запад, а след това на севе­розапад. Склонът на юг се спуска към плиткия циркус Кабата, а този на север към съседния нему Голям Ка­зан. На около още 15 минути по-нагоре, отново се поема на запад. Темето на Вихрен се достига за още 5-6 мину­ти, а самата връхна кота за около 10 минути (2,30 ч. от х. „Вихрен“).

Трябва да се каже, че по­сочените по-горе времена не включват почивките и са твърде относителни. Най- добре е туристите, които планират времето си за осъ­ществяване на този преход, да ги удвоят. Теренът е срав­нително тежък – каменист, съчетан с чести спирания за кратки почивки, наблю­дение на цветя и съзерцава­не на откриващите се пред погледа красиви панорами. Маршрутът не е препоръчи­телен за хора със страх от височини.