Георги М. Гърнев – виден възрожденски родолюбец и фолклорен деец
-
- август 2, 2018
Един от десетките възрожденски учители, радетели за утвърждаване на българщината в Източна Македония през втората половина на 19-ти век, е Георги Монев (Симеонов) Гърнев от с. Либяхово /дн. Илинден/, Неврокопско.
Роден през 1856 г., той е първороден син на местния родолюбец дядо Моню Гърнев.
Малкият Георги става ученик в един изключително важен момент – тогава, когато учителите Петър Сарафов и Атанас Поппетров при неимоверни трудни условия правят опит за премахване от училището в Либяхово на неразбираемия гръцки език и заменянето му с роден български език.
Прекомерно е желанието на дядо Моню да изучи сина си. А и самият Георги е твърде ученилюбив и любознателен. Затова след завършване на учението си в Либяхово, баща му го записва да се учи в Пловдивската гимназия. Там завършва 5-ти клас/днес 9-ти/ през учебната 1875-1876 г. И започва дългогодишната си просветителско-патриотична дейност в редица селища на Источна Македония.
От есента на 1880 г. до лятото на 1884 г. Георги М. Гърнев е учител в с. Просочен,
Драмско. Заради старанието и всеотдайността в работата той си спечелва голямо уважение и авторитет сред населението и местните управници. По това време е и активен член на българската община в Драма. На важно събрание на общината на
- 01. 1884 г., където се изработва телеграма до Цариград с поздрави до екзарха,
паметно слово в защита на поробените българи произнася Г. Гърнев. Неговата
неустрашима просветна дейност за възхода на българщината е причината да бъде арестуван през януари 1885 г. заедно с мнозина други български учители в Драмско и Серско. Няколко дни е държан под строг режим, а от арестуваните мнозина са изпратени в Солунския затвор- между тях отец Харитон, председател на българската община в Сяр, Петър Сарафов, директор на Серското българско училище, и няколко учители. Затварят се всички български училища в този край,
нанесени са непоправими щети на българското просветно дело. Всичко българско най-жестоко се преследва. Гъркоманите ликуват. И точно в този тежък момент, за почуда на мнозина, Гърнев се осмелява да събере българчетата в Сяр и да започне да им преподава на български език. Във връзка с това ето какво пише по-късно Васил Кънчов; ‘’Много българи били затворени в Мелник, в Петрич и селата. Много български учители с бягство се избавили от тъмниците. Българското движение се потаило в Сяр. Параклисът останал без свещеник и бил затворен, но за чудо голямо
българското училище не се затворило. Останал един учител, който бил незабелязан от гръцкия владика. Това бил някой си Гърнев, учител в отделенията. Той събирал ония деца, които не се разбягали от страховете, и продължавал с голям риск учението. Владиката, като узнал това, настоял пред пашата да се затвори българското училище и да се прогони Гърнев, но пашата не склонил. Него го било страх да направи това нещо, защото училището имало позволително писмо от валията’’
През учебната 1887-1888 г. Г. Гърнев, заедно с Марко Янков Маламишев от Либяхово, отиват учители в с. Горно Броди, Серско. Носят със себе си буквари за учениците, но гърците съвсем скоро ги изгонват.
В ‘’Автобиографията ‘’ на Спас Прокопов се споменава, че през учебната 1893- 1894 г. Г. Гърнев е вече учител в родното си село Либяхово, а в следващите две учебни години, до 4 октомври 1896 г. – в Демирхисар. Там учителствува при много трудни условия. Училишето се помещава в къща с две стаи – в едната живее учителят, в другата хазаинът, а учениците са вън, на двора. Освен това Гърнев постоянно е изложен на опасност от гръкоманите и турските власти, които всячески се стремят да пречат на българското просветно дело.
В Демирхисар Георги Гърнев попада под влиянието на революционното движение и става член на ВМОРО. През лятото на 1895 г., по време на ваканция в Либяхово, той посвещава в революционното дело Димитър Арнаудов, който като търговец на дребно /праматар/обикаля селата и посвещава отделни верни хора в
революционната организация.
От Демирхисар Г. Гърнев отива учител в Петърч. А през 1905 г. се преселва с многочисленото си семейство /жена и 6 деца/от Либяхово в Банско. Тук също е учител. Но на следващата година е арестуван от турските власти и държан известно време затворен в Солун.
Пределно радостен е той да види освобождението на родния край от османско иго, за което посвещава голяма част от живота си. Но скоро след това, през 1913 г. се разболява от холера и е откаран в София на лечение. Там умира на 16 юли 1913 година.
По време на дългогодишното си учителствуване Георги Гърнев се проявява и като неуморим, ентусиазиран събирач на фолклорно-етнографски и езикови материали от редица селища на Източна Македония. Записва стотици песни, много гатанки, пословици, думици, баяния, приказки и изрази от стивастарския език /професионален говор/, които понастоящем се съхраняват в Етнографския институт на БАН. Една част от тях са публикувани в т. 36 на ‘’Сборник за народни умотворения и народопис’’.
Събраното от Г. Гърнев ценно културно наследство все още е недостатъчно проучено, систематизирано и популяризирано.
Ето една важна задача за специалистите в тази област, за да се открои още повече просветителското и патриотичното дело на този родолюбив възрожденски учител, пример за бъдещите поколения.
Be the first to leave a review.
