Гаф на системата! Държавни регистри възкресиха починалия преди 3 г. лидер на СДС Ал. Сиджимов начело на РАИР заедно с дълг към НАП от 3000 лв.
-
- юли 22, 2018
Агенцията по вписванията, Търговският регистър и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел регистрираха на 28 юни Сдружение “Регионална агенция за икономическо развитие – Благоевград”. За негов представляващ е посочен починалият през март 2015 г. бивш лидер на СДС в Благоевград и съсобственик на ЗСТ Альоша Кирилов Сиджимов. На същата дата Сиджимов е посочен и като член на Управителния съвет на сдружението наред с бизнесмена Спас Стамболиев, бившия областен управител Борис Маскръчки и някогашната служителка в Регионалната служба по заетостта Таня Цветкова.
От трите регистъра става ясно, че всъщност РАИР е служебно пререгистрирана начело с покойния Сиджимов, а през последните 3 г. тя е била в процедура по обявяване в несъстоятелност по искане на НАП, на която сдружението дължи 3000 лв. След като няколко години се опитвала безуспешно да си събере задължението, приходната агенция спазила вътрешноведомствената разпоредба да отнесе делото в съда и внесла искане за обявяване на РАИР в несъстоятелност въпреки предизвестения резултат.
На 14.02.2017 г. благоевградският окръжен съдия Петър Узунов обявил неплатежоспособността на сдружението с начална дата от август 2015 г. и открил производството по несъстоятелност, отделно от това, допуснал обща възбрана и запор върху имуществото на РАИР и прекратил дейността му, разпореждайки сдружението да се издължи на НАП.
През май 2018 г. парите обаче още не са внесени и по тази причина съдия Узунов прекратява производството по несъстоятелност и праща РАИР в историята. Неизвестно защо, вместо сдружението да бъде заличено, в регистрите под линка „несъстоятелност” обаче на 28-и миналия месец се появява „Прекратяване на производството поради непоискано възобновяване” и НПО-то е получило служебната пререгистрация по Удостоверение за актуално състояние, като дори в името му е добавено „сдружение” – по устав то е само Регионална агенция за икономическо развитие – Благоевград.
Сега съгласно чл. 632, ал. 4 от Търговския закон би трябвало да се очаква заличаване на длъжника от Търговския регистър, но не е ясно кога ще стане това.
Агенцията бе създадена на 29.12.1997 г., когато „с подкрепата на ПРООН /б.р. програма на ООН за развитие/ нейни основатели стават Американски университет в България, „Благоевград-БТ” АД, Югозападен университет „Н. Рилски”, червената фирма „ВАМОС” ООД, синята „Растер юг” СД, тогавашният депутат от СДС Илиан Попов и др. Мисията на РАИР е „да подпомага социално-икономическото развитие на Благоевградски регион чрез насърчаване на предприемачеството и развитието на малкия и среден бизнес и да допринася за намаляване на безработицата в региона”.
Агенцията декларира още, че ще работи за развитие и утвърждаване на гражданското общество, науката, техниката и технологиите, ще подпомага икономическото развитие на Благоевградски регион, ще разработва регионални стратегии за цялостно и секторно развитие на икономиката и ще съдейства за тяхното реализиране, ще прави демонстрационни проекти в сферата на селското стопанство и преработвателната промишленост, ще мобилизира дейностите на регионални, национални и международни институции по реализиране на проекти и инициативи за развитие, ще подпомага и стимулира развитието на силни и свободни медии с цел популяризирането на свободната инициатива на гражданите и т.н.
РАИР печели и няколко проекта, един от които е по Програма за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007-2013. Като постигнати резултати по него РАИР отчита, че е допринесла за пестене на енергия, по-безопасни условия на труда и намаляване на екологични катастрофи, но без да се дават примери кога и как е станало това. Според документите по този проект работили 5 гръцки и 3 български партньори, които „приложили цялостен подход за регионалните политики за поддръжка, прилагайки иновативни инструменти за електронно обучение, създаване на система за сертифициране на квалифицирани техници и разработване на обща база данни в интернет”.
2-та благоевградски вуза и един изследователски център от Гърция пък участвали в проекта, „предоставяйки своя изследователски опит”, 3 бизнес камари „свързали резултатите от проекта с реалните нужди на пазара”, 1 организация по поддръжка и 1 общинско предприятие „предоставили своите знания по въпросите за поддръжка” и т.н., докато сумата стигне 63 735,00 лв.
„Когато създадохме РАИР преди повече от 20 г., го направихме с голям ентусиазъм, организирахме няколко балкански срещи между бизнесмени, но реално не мога да кажа какво конкретно бе постигнато от агенцията, защото отдавна се оттеглих”, спомни си Ил. Попов. Според него дейността на сдружението спаднала рязко, след като университетите сами започнали да кандидатстват по проекти.
Тъй като днес в Благоевград не може да се посочи и едно конкретно достижение, постигнато благодарение инициативността на РАИР, агенцията всъщност ще остане в историята на областния център на Пиринско само с неплатения си борч към НАП.
На практика всяка година в Окръжен съд – Благоевград като юридически лица с нестопанска цел се регистрират десетки сдружения и фондации, по-голямата част от които така и не успяват да заработят. Забелязва се обаче трайно понижение на броя им – докато през 2015 г. са регистрирани 125 такива организации с нестопанска цел, през 2016 г. техният брой е 104, а за миналата година – 81. Като цяло почти всички получават регистрация, а малкото откази са заради непълнота на документите.
Например през 2015 г. по тази причина е отказана регистрация на сдружение „Слънце и гранит”, на помпозното сдружение „Партньори за регионално обществено и гражданско развитие в Европейския съюз Прогрес – клон Благоевград” и на популярната в миналото партия ОМО „Илинден”. Сред отрязаните НПО-та с по-атрактивни имена са „Заедно за риба Разлог 1984”, петричкото сдружение „Победител”, „Чичко Пчеличко” – Кресна, „Слънце за всеки” – Сандански, Спортен клуб „Авитохол арм спорт” – с. Баня, „БК Корона Благоевград”, „Човекът амфибия Яне Петков” – Сандански и др. Уставите на почти всички сдружения са като от калъп, всяко твърди, че ще работи „за развитие на гражданското общество въз основа на принципите на демократизма; стимулиране разширяването на гражданското участие в местното самоуправление и процеса на взимане на решения и формиране на взаимоотношения и уважение към гражданските права и отговорности”, или пък ще „подпомага развитието на масовия спорт и физическата култура на местно и регионално ниво” и ще „спомага за качеството на живот и развитието на интересите и потребностите на младите хора в областта на образованието, спорта и физическата култура”.
Всички тези сдружения и фондации се създават с ясната идея „да се спечели някой лев по проект”, но обикновено ентусиазмът на създателите им се изчерпва още с първите трудности при кандидатстване и на практика папките им само задръстват с години хранилищата на окръжните съдилища и изкуствено надуват бройките в регистрите.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
struma.bg
Be the first to leave a review.
