12-часов кошмар : Благоевградски бизнесмен и дупничанин арестувани в Сърбия, осъдиха ги за джобно ножче
-
- май 19, 2014
Консулът в Ниш, който е с неврокопски корен, спаси Кр. Илиев и Ст. Николов
Благоевградският бизнесмен Красимир Илиев и дупничанинът Стефан Николов преживяха истински кошмар при пътуване в съседна Сърбия. Двамата били арестувани от сръбските полицаи на влизане в страната на ГКПП – Олтоманци. Отведени са до дежурния съд в град Враня, на около 160 км. от границата , където им било наложено административно наказание по бързата процедура, и са осъдени да платят парична глоба в размер на 6500 денара, около 60 евро всеки. Само светкавичната намеса на българския консул в Ниш Атанас Кръстин спестил на нашенците поне двудневен престой в ареста.
Причината за репресивните действия срещу българите били намерени в автомобилите джобни ножчета, а в колата на Илиев и гумена палка, които той носел за собствена сигурност в автомобила си още от мутренските времена преди 10 г.
Пред „Струма“ Кр. Илиев разказа за преживяното: „Със сина ми Влади тръгнахме с колата миналия понеделник на гости на наши приятели в Босилеград. Към 11 ч. на обяд бяхме на ГКПП – Олтоманци“, минахме нормално проверката на нашия митнически пункт, половин час по-късно вече бяхме на сръбския пункт. Почти бяхме минали проверката, когато се появиха някакви полицаи, които почнаха да оглеждат колата. Видяха вътре черната гумена палка, която винаги си нося в колата още от мутренските години за собствена сигурност, и веднага разпоредиха да слезем. Обърнаха всичко с главата нагоре, багажа, свалиха дори корите на колата. Взеха ми малкото джобно ножче с калъф, което също винаги нося със себе си и… започна голямото мотаене и чакане. Опитах се да обясня, че нямам никакви престъпни намерения, казах им защо ги нося тези неща със себе си… нищо. Разрешено било да нося ножче с острие, не по-дълго от 8 сантиметра, моето било 9 см.
Още неприключила моята проверка, гледам, зад нас спряха и кюстендилско ауди -от него пък извадиха дървена бухалка и по-голям нож. И стана… сложно. И при колегата, който по-късно разбрах, че е от Дупница, казва се Стефан Николов и работи на автомагистралата Ниш-Белград, ситуацията се повтори.
Сина ми Влади го върнаха на нашето ГКПП, а нас ни задържаха. Усетих, че някой сръбски полицай сигурно иска да се натегне за повишение на наш гръб и веднага поръчах на сина ми да се обади на жена ми Таня, която да уведоми българския консул в Ниш. Разбрах впоследствие, че се казва Атанас Кръстин и използвам тук да му благодаря, защото реагира светкавично и без него сигурно с колегата от Дупница щяхме да изкараме и две денонощия в ареста.
Та да се върна на случката. Около 16 ч. ни държаха на Олтоманци и когато си мислехме, че ще ни върнат обратно, ни казаха, че ще ни водят във Враня. Попитахме ги защо и ни казаха, че там има дежурен съд, ще ни съдят. А Враня е на 160 километра, пътувахме в проливен дъжд два часа и половина. Към 18.30 ч. пристигнахме и ни вкараха в нещо като барака, което бил съдът, и ни разпитаха в стая, която изглеждаше като от 60-те години на миналия век. Към 19.30 ч. дойде на място нашият консул и въздъхнахме с облекчение. В 20.30 ч. ни връчиха решението на съда, подписано от съдия Светлана Стошич, от което ставаше ясно, че трябва да платим по 6500 денара, около 60 евро глоби. А и двамата със Стефан нямахме толкова пари, защото моите останаха у сина ми, а дупничанинът носеше не повече от 50 лв. Предупредиха ни, че ако не можем да си позволим глобата, ще останем в ареста. Тогава се намеси г-н Кръстин, който плати вместо нас.
Мислехме си, че вече всичко е уредено, когато изведнъж ни поведоха към Босилеград, там ни държаха до 12 часа през нощта. Чак към един след полунощ се прибрахме обратно в България.
За мен това си беше чиста сръбска репресия над нас, защото, след като са установилили, че носим непозволени предмети, можеха да ги конфискуват и да ни върнат обратно, защо трябваше да ни разкарват като престъпници? Стефан работи от много време в Сърбия, ходи на работа на магистралата Ниш- Белград, работи на специална машина, за която никой друг няма квалификация, провалиха му работния ден, а на другата сутрин в 6 ч. пак трябваше да е на работното си място, без дори да е спал цяла нощ.
Хубавото в цялата случка е, че за пръв път се почувствах горд, че българската държава като член на ЕС застава твърдо зад сънародниците си в труден момент“, завърши разказа си Красимир Илиев.
Справка в официалния сайт на консулството в Ниш показва, че консулът Атанас Кръстин е родом от Гоце Делчев, той заема този пост от декември 2011 г. Завършил е
немска езикова гимназия в град Пазарджик. Следвал е в УНСС – София и МГИМО в Москва, специалност „Международни отношения“ и „Ориенталистика“. Работил е над 20 години на различни позиции в Министерството на външните работи на Р.България, от аташе до пълномощен министър. Бил е на работа в задграничните представителства на България в Ханой, Бон, Дубай, Берлин. През 1993 г. е служител на ООН в мисията УНТАК в Камбоджа. От 2006 до 2010 г. е генерален консул на България в Мюнхен, с окръг федералните провинции Бавария и Баден-Вюртенберг.
вестник „Струма“
Be the first to leave a review.
