12-часов кошмар : Благоевградски бизнесмен и дупничанин арестувани в Сърбия, осъдиха ги за джобно ножче

Консулът в Ниш, който е с неврокопски корен, спаси Кр. Илиев и Ст. Николов

Благоевградският бизнесмен Красимир Илиев и дупничанинът Стефан Николов преживяха истински кошмар при пътуване в съседна Сърбия. Двамата били арестувани от сръбските полицаи на влизане в страната на ГКПП – Олтоманци. Отведени са до дежурния съд в град Враня, на около 160 км. от границата , където им било наложено административно наказание по бързата процедура, и са осъдени да платят парична глоба в размер на 6500 денара, около 60 евро всеки. Са­мо светкавичната намеса на българския консул в Ниш Ата­нас Кръстин спестил на на­шенците поне двудневен прес­той в ареста.

Причината за репресивни­те действия срещу българите били намерени в автомобили­те джобни ножчета, а в кола­та на Илиев и гумена палка, които той носел за собствена сигурност в автомобила си още от мутренските времена преди 10 г.

Пред „Струма“ Кр. Илиев разказа за преживяното: „Със сина ми Влади тръгнахме с ко­лата миналия понеделник на гости на наши приятели в Бо­силеград. Към 11 ч. на обяд бяхме на ГКПП – Олтоманци“, минахме нормално проверка­та на нашия митнически пункт, половин час по-късно вече бяхме на сръбския пункт. Поч­ти бяхме минали проверката, когато се появиха някакви по­лицаи, които почнаха да ог­леждат колата. Видяха вътре черната гумена палка, която винаги си нося в колата още от мутренските години за собствена сигурност, и ведна­га разпоредиха да слезем. Обърнаха всичко с главата на­горе, багажа, свалиха дори корите на колата. Взеха ми малкото джобно ножче с ка­лъф, което също винаги нося със себе си и… започна гол­ямото мотаене и чакане. Опи­тах се да обясня, че нямам ни­какви престъпни намерения, казах им защо ги нося тези не­ща със себе си… нищо. Раз­решено било да нося ножче с острие, не по-дълго от 8 сан­тиметра, моето било 9 см.

Още неприключила моята проверка, гледам, зад нас спряха и кюстендилско ауди -от него пък извадиха дървена бухалка и по-голям нож. И стана… сложно. И при коле­гата, който по-късно разбрах, че е от Дупница, казва се Сте­фан Николов и работи на ав­томагистралата Ниш-Белград, ситуацията се повтори.

Сина ми Влади го върнаха на нашето ГКПП, а нас ни за­държаха. Усетих, че някой сръбски полицай сигурно ис­ка да се натегне за повише­ние на наш гръб и веднага по­ръчах на сина ми да се обади на жена ми Таня, която да уве­доми българския консул в Ниш. Разбрах впоследствие, че се казва Атанас Кръстин и използвам тук да му благо­даря, защото реагира светка­вично и без него сигурно с ко­легата от Дупница щяхме да изкараме и две денонощия в ареста.

Та да се върна на случка­та. Около 16 ч. ни държаха на Олтоманци и когато си мис­лехме, че ще ни върнат обрат­но, ни казаха, че ще ни водят във Враня. Попитахме ги за­що и ни казаха, че там има дежурен съд, ще ни съдят. А Враня е на 160 километра, пъ­тувахме в проливен дъжд два часа и половина. Към 18.30 ч. пристигнахме и ни вкараха в нещо като барака, което бил съдът, и ни разпитаха в стая, която изглеждаше като от 60-те години на миналия век. Към 19.30 ч. дойде на място нашият консул и въз­дъхнахме с облекчение. В 20.30 ч. ни връчиха решение­то на съда, подписано от съ­дия Светлана Стошич, от кое­то ставаше ясно, че трябва да платим по 6500 денара, око­ло 60 евро глоби. А и двама­та със Стефан нямахме тол­кова пари, защото моите ос­танаха у сина ми, а дупничанинът носеше не повече от 50 лв. Предупредиха ни, че ако не можем да си позволим глобата, ще останем в ареста. Тогава се намеси г-н Кръстин, който плати вместо нас.

Мислехме си, че вече всич­ко е уредено, когато изведнъж ни поведоха към Босилеград, там ни държаха до 12 часа през нощта. Чак към един след полунощ се прибрахме обрат­но в България.

За мен това си беше чиста сръбска репресия над нас, защото, след като са установилили, че носим непозволе­ни предмети, можеха да ги конфискуват и да ни върнат обратно, защо трябваше да ни разкарват като престъпни­ци? Стефан работи от много време в Сърбия, ходи на ра­бота на магистралата Ниш- Белград, работи на специал­на машина, за която никой друг няма квалификация, про­валиха му работния ден, а на другата сутрин в 6 ч. пак трябваше да е на работното си място, без дори да е спал цяла нощ.

Хубавото в цялата случка е, че за пръв път се почувс­твах горд, че българската дър­жава като член на ЕС застава твърдо зад сънародниците си в труден момент“, завърши разказа си Красимир Илиев.

Справка в официалния сайт на консулството в Ниш показва, че консулът Атанас Кръстин е родом от Гоце Дел­чев, той заема този пост от декември 2011 г. Завършил е

немска езикова гимназия в град Пазарджик. Следвал е в УНСС – София и МГИМО в Москва, специалност „Меж­дународни отношения“ и „Ориенталистика“. Работил е над 20 години на различни пози­ции в Министерството на вън­шните работи на Р.България, от аташе до пълномощен ми­нистър. Бил е на работа в зад­граничните представителс­тва на България в Ханой, Бон, Дубай, Берлин. През 1993 г. е служител на ООН в мисията УНТАК в Камбоджа. От 2006 до 2010 г. е генерален кон­сул на България в Мюнхен, с окръг федералните провин­ции Бавария и Баден-Вюртенберг.

вестник „Струма“