Камелия Илиева: Мисля за момента, когато ще трябва да направя роклите за бъдещите снахи

Срещаме се с Камелия, една от най – известните шивачки на бул­чински и абитуриентски рокли в Благоевград. Хобито и e да прави щаст­ливи хи­ляди моми­чета. Много често довол­ните абиту­риент­ки я търсят и за бул­чин­ските си ро­кли.

– Камелия, разкажи ни за твоята работа.

– 23 години шиех военни уни­форми тук в интендантско об­служване. И нали вече нямаме казарми и трябваше да се работи нещо друго. С една моя приятел­ка започнахме в една агенция да работим заедно, тя кроеше аз шиех. По- късно отидохме във втора агенция, а по- късно тя напусна и си направи собствена такава. А з з апочнах д а с и ш ия вкъщи, а моята “приятелка” като разбра че продължавам да работя спря да ми говори 😉 Много е жал­ко, защото аз я уважавах. А ина­че мога да кажа, че живота ми се обърна на 180 градуса. От мъжки униформи започнах да правя су­пер елегантни рокли…

– Сега е месеца на баловете, сигурно се за­трупана с по­ръчки?

– Не, поръчки­те започнаха от януари 😉 Най- хубавото и най- милото за мен е когато започ­нат да се женят абитуриентки на които съм шила рокли да дойдат и да поискат и сватбената рокля да им направя аз.

– Как благоевградчанки на­учиха за теб и как се наложи, като една от най-добрите в гра­да?

– От моята страница научиха за

мен. От роклите, които съм на­правила те виждат и преценяват. Аз не се хваля, те ги харесват, а аз си харесвам работата. Когато едно нещо се прави с любов е красиво. От уста на уста наисти­на станах една от най-добрите и търсени дизайнерки. И то не само в Благоевград, смея да твърдя в цяла югозападна България, защо­то все повече идват клиентки от Сандански, Петрич и Гоце Дел­чев…

– Имала ли си да сега недо­волни клиентки?

– Недоволни до сега не… Но често, като имат идея или се но­сят снимка за модел сядаме и заедно преценяваме кое остава и кое отпада от модела. Хора вся­какви не може на всички да им отива една рокля. Зависи от мно­го неща дали тя ще стои добре. Височина, цвят на плата, цвят на кожата.

– Колко време ти е необходи­ма да направиш една красива рокля?

– Ако клиентката ми е на раз­положение за проби мога да я на­правя за три дни.

– Интересуват ли се клиен­тите от цената или търсят само качеството?

– Много е жалко, то с това се почва. Всеки иска да му изле­зе по- евтино. Виждала съм как родителите се свиват има хора, които теглят заеми, за да угодят на децата си.

– Струва ми се много глупаво да се суетят толкова много, а и тази рокля се носи само една вечер. После с нея не може да отиде на ресторант, напри­мер…

– Едно ще ти кажа, което много си го харесвам, като израз: Моми­четата имат три празника в жи­вота си… Това е започването на училище, първи клас. Абитури­ентския бал и сватбата, тоест ко­гато е булка. Според мен, заради това си заслужава всяко едно мо­миче да си уважи празника. Това са ни трите дни в живота, които са неповторими и ни карат да се чувстваме дами, обичани и жела­ни. Напълно одобрявам, е разби­ра се има и хора, които прекаля­ват, фрашкани с пари искат разни дивотии, но вината не е в децата, а в родителите. Миналата година имаше едно момиче, майка й за­мина да работи в Чехия, за да й изкара пари за бала… Е, тя сложи килограми камъни по роклята…

– Шиеш на толкова много момичета, а имаш двама си­нове… Не ти ли се е искало да имаш дъщеря на която да на­правиш рокля?

– Ами не съм мислила за това, мисля за момента когато ще трябва да направя роклите за бъ­дещите снахи 😉 Просто няма как да н е с а н ай-хубавите в г рада. Тук едно момиченце дойде да си вземе роклята облече я и започна да се върти и да подскача, и по едно време се свлече, припадна. Каза, не очаквах да съм толкова хубава. Мога да разкажа и една забавна случка. Идва една хуба­вица да мери роклята, съблича се по праш­ки и сутиен облича я. Прави си няколко селфита, за да я по­каже на приятелките и се съблича. В това време влиза синът ми, а тя толкова въоду­шевена, че не обърна никакво внимание, че той е влезнал и започ­ва да му се хвали сто­ейки, пред него само по бельо.

– С какви машини работиш, сигурно са доста скъпи?

– Да, скъпи са, но за да предлагаш добро качество трябва да вложиш пари. Имам всичко, което е необ­ходимо.

– Остава ли ти свободно време?

– Не, нямам никак­во свободно време, но работата не ме уморява. Приятно е, аз съм, като художниците… Те рисуват, аз шие накрая се наслаждаваме на гото­вия продукт. За мен най-важното и най-хубавото е, че всички са до­волни. Аз съм, като D.J., често се налага да работя и вечер, когато нормалните хора спят.

– Като каза D.J., се сетих, че наскоро стана баба… синът ти е популярният благоевградски D.J. Олег – D.J. OVI, какво е чувството?

– Н еописуемо, т рябва д а с е преживее за да се усети…

– Какво ще пожелаеш на многобройните ни читатели на „Благоевградска ВЕСТ“?

– Искам да пожелая първо на абитуриентките да бъдат краси­ви и да си създадат незабравими спомени. Аз ще бъда там някъде измежду хората, за да ги видя с моите рокли. На читателите по­желавам да са здрави. На теб и на твоя вестник пожелавам да про­дължавате да сте различни и да се борите с неправдата.

Методи Байрактарски

Вестник “ Благоевградска Вест „