Зам.-ректорът на ЮЗУ: По-високата такса би трябвало да действа дисциплиниращо на студента

 На редовното заседание на МС миналата седмица бяха утвърдени таксите за кандидатстване и обучение във ВУЗ-овете за учебната 2018/2019 година.

Според взетото от мини­стрите решение: При специ­алностите от професионал­но направление „Физически науки“ и за специалността „Ядрена химия“ се регистри­ра намаление на такси за студенти единствено при СУ „Св. Климент Охридски“.

В ПУ „Паисий Хилендар­ски“ се увеличават таксите с по 40 лв. във всички профе­сионални направления.

Във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” увеличението е с 50 лв. само за новоприети студенти в професионално направление „Педагогика“ – редовна и задочна форма.

Увеличението в ЮЗУ „Не­офит Рилски“ е от 11 до 24 процента.

На какво се дължи това увеличение, говорихме с за­местник-ректора на ЮЗУ – проф. д-р Антони Стоилов.

– Увеличението на таксите в ЮЗУ за всички специалности ли се отнася? И ако не е така, то кои ще бъдат с по-високи такси?

– Да, увеличаването на такси­те в Югозападния университет се отнася за всички специал­ности с изключение на тези от професионалните направления „Администрация и управление“, „Икономика“ и „Туризъм“. За тях не е направено изключение, просто при тях определеният лимит от държавата е 462 лв. годишна такса и той е достиг­нат отдавна от всички висши училища. И още нещо искам да добавя – таксите в Софийския университет също се увели­чават, а не както изведохте в анонса, че се намаляват. Нама­ляват се само за специалности, в които никой не иска да учи. По техния път ние минахме преди година-две.

– Какво налага увеличението на таксите в университета?

– Причините са две. Първата е, че беше увеличена минимал­ната работна заплата с около 12%. С толкова Академическия съвет на университета реши да повиши таксите на студентите, които през учебната 2018/2019 г. ще бъдат първокурсници и второкурсници. Втората причи­на е свързана с обстоятелство­то, че през предишните години беше допуснато студентите от една и съща специалност, но в различен курс на обучение по нея, да се обучават с различни такси. Сега и студентите, които ще се обучават през учебната 2018/2019 г. в трети и четвърти курс (за специалността „Право“ – и в пети) също ще се обучават с таксите на първокурсниците. Реално повишението е за студентите от всички курсо­ве, но то ще бъде по-високо за тези от трети четвърти (пети) курс поради спомена­тата по-горе диспропорция.

– По-високите такси, неза­висимо от процента на уве­личение, дават ли по-добро образование?

– Доброто образование е резултат от единодействи­ето на много фактори, не само от таксата на обучение. Но понеже питате конкрет­но за нея, да отговоря – да, смятам, че по-високата так­са би трябвало да действа дисциплиниращо и мобили­зиращо на студента. В САЩ таксата за една учебна годи­на е около 50 000 $ и затова там на никого от преподава­телите и през ум не му ми­нава мисълта как да моти­вира студентите си да учат. По разбираеми причини платилият тази такса прекарва основна­та част от времето си в библи­отеките, в самоподготовка, в решаване на казуси и какво ли не още, имащо отношение към подготовката му по избраната специалност. Защото знае кол­ко е платил и колко ще загуби, ако не се отнася сериозно към учебния процес.

– Как си обяснявате това, че студентите са недоволни и от досегашните такси, смятайки ги за твърде високи?

– Вероятно заради нивото на заплатите, които получават ро­дителите им. Или пък те самите, ако работят. Трябва обаче да имат предвид, че колкото и „ви­соки“ да им се струват учебните такси, в университета отчитаме обстоятелството, че студентите ни като цяло са от най-бедните региони на страната. И затова въпреки че имаме право да оп­ределим много по-високи так­си, ние точно поради тази при­чина не го правим. Например в областта на професионалните направления филология; исто­рия и археология; философия; социология, антропология и науки за културата; психология; политически науки; социални дейности; обществени комуни­кации и информационни науки; право таванът за годишна так­са, определен от държавата, е 854 лв., а нашите студенти в специалностите от тези на­правления ще се учат с такси от 680 лв. до 720 лв.; в профе­сионалните направления физи­чески науки; химически науки; науки за земята; математика; информатика и компютърни науки; машинно инженерство; електротехника, електроника и автоматика; комуникационна и компютърна техника държава­та е определила таван от 1293 лв., но нашите студенти ще пла­щат такси от 610 лв. до 730 лв. И т.н., да не отивам към драс­тичните разлики в полза на сту­дентите ни.

– Според доста голяма част от студентите това, за което плащат в университета, не се равнява на това, което получа­ват като „услуга“.

– Ами не съм станал още сви­детел на нито един протест от студенти срещу преподавател или програма за учебна дис­циплина, който обучава или по която се обучават същите тези студенти. Проблемът на голяма част от учещите – ученици, сту­денти, е че посещават учебни­те занятия от време на време. При такъв „режим“ на обучение е трудно да си изградиш дори представа какво учиш, камо ли да го разбираш. Проблемът има и друга страна – родителите плащат обучението, а в много малка част – самите студенти. Интересуват ли се обаче тези родители „детето“ им посещава ли учебните занятия, какъв му е успехът, преминава ли от курс в курс. Защото инспекторите от учебните служби могат да раз­кажат интересни случаи за това как родителят знае, че „детето“ му е вече в четвърти курс и по­неже все не завършва, решава най-после лично да провери и остава втрещен от информаци­ята на инспектора, че „детето“ има да взема още 30-40 изпита, докато стигне до дипломи­ране. Та оттук два извода: 1) Като има недоволни от начи­на на преподаване, въпросът няма да се реши с мрънкане, а с действия. Защото всеки обича да се отъждествява с персонажи от литературата или киното, но като се стигне до същите действия, само че не на кино, а на живо, жела­ещите да вземат участие в тях ги няма никакви. 2) Ро­дителите трябва да държат сметка как и за какво деца­та им харчат парите, които са платили за такси. Защото никак не са редки случаите, когато представата за учене се свежда само до предста­вата за платената такса. И нищо повече.

– Смятате ли, че парите движат образованието?

– Образованието е и пари. Колкото повече ресурс отделя държавата за образование, тол­кова по-качествено ще става то. В този контекст на мисли пак ще обърна внимание на две неща:

1) Чува се от време на време, Вие преди малко също обър­нахте внимание, че студентите чат-пат са недоволни от начина на обучение. Вие лично да сте станали свидетел на искане от страна на студенти, родители и преподаватели, т.е. на обще­ството в основната му част, да иска повишаване на процента, който държавата отделя за об­разование? Да го иска не в раз­говори помежду си, а чрез кон­кретни инициативи и действия?

2) Повишихме таксите. От ни­кого от страна на студентите досега не съм чул което и да е повишаване на учебните такси да се обвърже с подобряване на условията на обучение. Да заявят ясно – ок, ще плащаме тези по-високи такси, но искам с тях да се закупят съвремен­на техника и консумативи, да се създаде по-добра среда за учене и отдих, и т.н. Така че въ­просът опира до манталитета. Безразличието и примирението, до едно време, водят до застой, а след него – до връщане назад. Проблемът на българина изоб­що е, че той най-много обича да участва в битки за справедли­вост и в революции единствено на маса със салатка пред чаша с ракийка. Напоследък, с разви­тието на технологиите – и във фейсбук. Извън тях е космиче­ска тишина.

– Доста често се дават при­мери с това, че на Запад уни­верситетите предлагат високо образование като в таксите се включва и безплатно ползване на консумативи от университе­та (например: безплатни ксе­ро-копирни дейности, участия в кръжоци, безплатен стол/ хра­на). Защо в България и в част­ност ЮЗУ все още няма подоб­на система? Ако таксите станат в пъти по-големи, биха ли мог­ли студентите да учат в една по-добра материална база, да ползват принтери и ксерокси безплатно за нуждите на обра­зованието, библиотеките да бъ­дат в пъти по-богати?

– Би могло, разбира се. Но повече в чисто теоретичен ас­пект, като нещо, към което да се стремим. Защото тръпна от ужас при мисълта, че сме го по­стигнали. Ще попитате веднага защо. Ще Ви отговоря. Само преди малко говорих за манта­литета, за навиците. Вие пред­ставяте ли си какво ще се случи, когато тези ксерокси бъдат ос­тавени в коридорите, да речем, заредени с хартия? При положе­ние, че в момента студенти си носят от вкъщи отвертки, за да развият винтчето на закачалка, която в магазина струва 40 ст.? Или със същите тия отвертки отварят компютрите в учеб­ните зали и демонтират от тях платки с РАМ памет и каквото още им скимне? За кражбата на тоалетна хартия от тоалетните, на крушки за лампи от където може, да говоря ли? Или може би за изтърбушените седалки в коридорите и учебните зали, за отпечатъците от подметки вър­ху прясно боядисаните стени? На тоя фон, какво си предста­вяте че ще се случи с хартията, тонерите и ксероксите, за кои­то Вие ми говорите? Така че вместо като в транс да се пре­насяме в мечтаното бъдеще, нека първо огледаме себе си, настоящето, което съвместно творим, и като бъдем готови за това така жадувано бъдеще, то­гава да пристъпим в него като в храм. Дотогава обаче първо трябва да сме променили себе си.

Елена Христова

Вестник “ ТОП ПРЕСА „