Биоферма „Щастие“

Калин КАЛИНОВ
Биоферма Щастие е малко семейно стопанство за отглеждане на калифорнийски червей и производство на биотор/хумус.
Благоевградчанката Мария Дерижан-Манка, съоснователка с Росен Ангелов на фондация „Мечта“, обърна живота си на 100 градуса след нелепата смърт на Марио Нушков преди години и заживя в пълна хармония със себе си и съпруга си Иван Рибнишки в биофермата за производство на калифорнийски червеи.
„Нашата история и доста прозаична – просто ни трябваше чиста храна. Тази част, която е в с. Зелен дол, е 2,5 дка, от които 2 дка са пълни с бетон. А другото ни стопанство е още 1 дка. На бетона си отглеждаме червейчета…“, разказва младата симпатична „фермерка“.
„С жена ми се върнахме от една екскурзия и тя просто реши, че трябва да правим нещо интересно“, допълва я Иван.
Биоферма „Щастие“, както я е кръстила Манка, е разположена на 240 кв. метра площ в благоевградското с. Зелен дол. През 2013 г. стопаните й се запалили по биоидеята от мярка 112 на „Млад фермер“, но не кандидатствали. Година по-късно разработили бизнес план и подали документи, но получили учтиво писмо от земеделското министерство, че за съжаление са в първите резерви и няма да получат субсидия.
„Ние до известна степен останахме малко обидени, защото наши клиенти, на които продадохме миналата година червейчета, кандидатстваха и спечелиха проект по мярката, но в крайна сметка фермата сме си я направили с наши средства, продаваме червеи на една оранжерия и на млади фермери, а и активно ползваме торта в биоградините ни”, разказва Манка.
Освен производството на тор от калифорнийски червеи тя продава на фермерските пазари в София и американската супер храна кейл, която е лесно отглеждащо се листно зеле с 5 пъти повече витамини, отколкото има в спанака. С Иван купили семената за супер храната от Англия и в момента правят от зелето песто, по което всички, които са го опитали, са луднали, толкова вкусно било. Сушени манатарки също гледат в кокетното семейно ранчо.
Манка е координатор на проект за децата към неправителствена организация, занимава се с провеждането на тренингови обучения, тийм билдинг и екологично образование за деца, отделно е преподавател на частна практика.
Манка и Иван живеят в Благоевград, където и работят. Тя е преподавател на частна практика, а съпругът й е инженер, но през ден ходят до Зелен дол да нагледат фермата. „Засега кражби в „Щастие“ няма – вероятно, защото червеи трудно се крадат, а може би дължим спокойствието си и на глутницата кучета, които живеят наблизо”, доверява Манка през смях.
Според Дерижан, която има 2 магистратури и владее 2 западни езика, биохумусът е изключително ценен, когато искаш да избягаш от химията и да разчиташ на природата. Затова тя е убедена, че с Иван са изпълнили мечтата си – да се хранят само с полезна и здравословна храна, растяща в двора им. А там има ягоди, домати, чушки и какво ли не. Двамата млади фермери получават безрезервна подкрепа в работата си от бащата на Иван. Той им помага да захранват червейчетата веднъж месечно и ги наглежда, когато те са на работа. Използват биосемена, биопрепарати, отвари от всякакви неща, които прочетат, че биха могли да им помогнат, без никакви химикали, под никаква форма!
Според семейните сметки фермерите вече са избили първоначалната инвестиция в биофермата, изучили са всичките й тънкости и вече имат достатъчно познания, за да предлагат безплатно обучение за отглеждане на червеите, съдействие при закупуване на оборудване на фермата и помощ за бизнес план при кандидатстване за „Млад фермер”.
„В момента в Благоевградска област има около 100 биоферми като нашата, а наскоро имаше опит за промяна на закона, при който червеите да бъдат изключени от „Млад фермер“, но инвестицията не е много голяма, пазар за продукцията има, така че всеки, който е мераклия, е добре дошъл при нас за помощ и съвет”, категорична е Дерижан.