Илюзията къща на село

 Погнати от пипалата на урбанизацията, все пове­че хора се отдадо­ха на мечтанието да имат къщичка на село, в която да бягат от стонове­те на големия град, поне през уикенда. Който можа – купи нова къща. Някои реставрираха стара, други директно се преместиха в околи­ите на градовете.

 Естествено, и тук фантазията се раз­минава с реалнос­тта. Когато се сдо­бих с къща с двор, си представях как отивам там събота сутрин, люлката е покрита с шарени възглавнички, цвет­ната леха изобил­ства от лалета, ири­си и калцеоларии, на масичката е сервирано кафе с канелени бисквити, а над люлката е надвиснала лоза с огромни чепки грозде, от които похапвам като раз­плут, римски император.

 Уви, посещението на къ­щата всеки уикенд се оказа обречена мисия, в резултат на което добри хора при­браха люлката и масичката, цветната леха заприлича на бомбардирано гробище, а лозата изсъхна и почерня.

 Всички говорят колко пре­чистващо действат птичите песни на зазоряване и ми­ризмата на естествен кон­ски тор привечер, но никой не предупреждава изнеже­ния, градски човек какво всъщност означава да имаш къщичка на село. А именно: една безспирна борба, в коя­то губещият винаги си ти.

 На село няма роботи-пра­хосмукачки. Там всичко се мете с метла – онзи уред с дълга пръчка и нещо като слама, който се язди от ве­щиците и Хари Потър. Човек научава разликата между гребло, права лопата и бел. Има достатъчно видове на­секоми, за да се създаде цяла нова класификация, като онези, които познава­ме от града, също са там, но три пъти по-едри. Обикнове­но се намира ято оси, които свиват гнездо някъде близо до храната, което превръща романтичното ядене на бар­бекю в игра на руска рулет­ка.

 Ако оставите във външна­та чешма празни бутилки, може да сте сигурни, че след седмица ще намерите вътре мъртви животни, които ва­рират от паяци, през гущери до котки. Тревата расте с по метър на минута и ако сте окосили на първо число от месеца, на седмо число от­ново ще се налага да стига­те до къщата с помощта на мачете. Освен това, ако не полагате грижа за растени­ята, по-усърдна и постоянна от грижата за новородено, единственото, което ви чака, е да станете свидетел на по­головна градинска смърт. Слънцето убива цветята, животните, които прескачат оградата и маркират храс­тите, убиват храстите, а въз­духът убива черешите. Ако варосате крушите, може да спасите самите круши, но да видите сметката на мин­зухарите, които растат под нея, поливайки ги неволно с негасена вар.

 Нека прие­мем, че реши­те да играете ролята на ми­ротворец в тази необузда­на война и по­ложите нечо­вешки усилия да отгледате здрави дърве­та и красиви цветя. Въз­можно е да не сте предвиди­ли, че почвата в този край не е чернозем, а мергел, което значи, че корените на рас­тенията стигат до по-малко от метър, след което се за­биват в скала. След литрите изляна пот, отново ще получите ре­колта, равня­ваща се на шепа чере­ши с размер на костилка на купешка череша и ня­колко вяли стръка лук.

 Да не за­бравяме влагата и мухъла, кои­то за два дни без уси­лено пръска­не със Savо, се просмук­ват в цяла­та къща и в костите ви, докато не за­почнат да ви мъчат артритни болки.

 Нощите са тихи и на небе­то се виждат звезди – онези блещукащи точки, които в града сме забравили. Недос­татъкът е, че сте ако сте чели повече Стивън Кинг и сте изгледали няколко хоръра, вероятността фантазията ви да заработи на пълни оборо­ти, рисувайки върху стената срещу спалнята картини, в които местният алкохолик се оказва последовател на Фреди Крюгер и ви прегаз­ва с градинската косачка, е твърде голяма.

 Сутрините са идилични, но започват около 5 ч., когато се буди петелът на съседите и решава да възвести будното си състояние на вашето, и околните три, села. Ако нао­коло има овчици и козички, това ви дава възможността да фотографирате истинска пасторална картина, но се­риозно заплашва люляка, който вирее по оградата ви.

 Та ако сте решили да си по­строите вратичка за бягство от града и да си купите къща на село, помислете пак. На­вярно ще получите някол­ко мързеливи, безхаберни следобеди под асмата (не и ако имате пролетна алергия – това вместо асма, ще се радвате на астма). В замяна – ще се обречете на къртов­ски, селски труд и мазоли по дланите, освен ако не искате да обитавате къща, пълна с паяжини и трупове на белки и двор, по-див от джунглата край Амазонка.