За шести път Жената в бяло – уважаваната Евгения Йорданова – издава книга!

Евгения Йорданова e родена на 9 април 1953 г. и има необичайната и трудна съдба на осиновеното дете. Отгледана е в стар македонски род в Благоевград. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е преподавателка по литература до 1985 г., методист в отдел „Просвета“ до 1989г., десет години бе директор на Дом за деца, лишени от родителски грижи. Омъжена е за мореплавател. През целия си живот помага на хора, изпаднали в беда. Обича книгите, природата и хората, които имат чуство за човешко достойнство и които са чужди на злобата и завистта. Автор е на книгите „Спомени за моя род“, „И да направиш добро“ /автобиографичен роман/, „Децата на сенките“, „Законите на любовта“,“Разговор за двама“, „Най-щастливият ден“. Книгите й са преведени на фински, македонски, гръцки и др. езици.  Отличена е със званието „Жена на Благоевград“ за 2008 г. и с още много други награди. Продължава да се занимава с активна обществена и благотворителна дейност.

Познаваме се от  много години…  За мен Йорданова е един страхотен човек, гордея се, че я познавам… гордея се, че е мой приятел! Срещаме се специално за Вас читателите на Топ Преса, за да разкаже нещо повече за новата си книга „Аз съм тук“.

Здравей, страхотен повод да се срещнем…

– Повода за нашата среща е книгата, която е шеста подред. Казва се „Аз съм тук“. Тя ще бъде представена в зала „ 22 септември“ пред приятели. Срещата е най-вече с доброто пожелание на д-р Любенова и Здравка Чимева. Двете организират този купон, защото за мен това е купон. Да се видим с приятели. Да се преброим кои сме живи, защото все пак сме випуск 1953 г. Да се почерпим по чаша вино. Ще има бяло и червено винце и нещо друго, защото аз правя 65 г., които са значима възраст. Идеята ми е всеки път, когато издавам книга, да си събера приятелите най вече да се видим. Който има възможност и да си купи книжката. Тя е на смешната цена от 5 лв. 5 лв. значи кутия цигари, кило кайма или едно скубане на вежди примерно. Целта ми е от книжката да се прочетат 3-4 разказчета. Пепи Кьосов ще чете едното, другите са по-млади хора. Ако някой усети себе си просто да си я купи. Който няма достатъчно средства ще може да си я вземе от библиотеките, защото навсякъде подарявам книги. На д-р Теменужка Любенова задължително подарявам, защото тя прави много мероприятия и и трябват награди. Това е хубава практика да подариш заедно с грамотата и нещо друго като книга. Около нас повечето хора са четящи. Казваме че хората не четат, но това не е вярно.

Казваш, че в залата събираш приятели, но на мен ми се струва че тази зала е твърде малка за твоите приятели? 😉

– Е така е, но имай в предвид, че хората са заети и ще пътуват насам натам. Поканваме ги официално чрез интернет и чрез твоят вестник. Има покана и чрез радио Благоевград. Който има желание  да прекара един час с мен ще има тази възможност. Града е прекрасно място знаеш. Аз го обичам и немога да мръдна на друго място да живея, защото немога без нашият град.

За сметка на това пък пътуваш много.

– Да пътувам много. Загубих една флашка с много пътеписи за Черна гора, Сан Петербург, Естония, Латвия, Литва. Доста доста места, които съм обиколила. Затова сега в тази книжка има само три пътеписа, защото геният загуби флашката. Лош стопанин съм. Вътре имам един материал за Южна Корея. Държа хората да знаят, че в Южна Корея всеки казва, колко часа да даде доброволен труд, за да бъде държавата добре…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса