Велики значим ден от Страстната седмица
-
- април 5, 2018
В християнската традиция четвъртият ден от Страстната седмица е възпоменание за Тайната вечеря.
На Велики четвъртък Господ Исус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: “не дойдох да служа, а да послужа“. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. Първото яйце трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Тайната вечеря и Божествената литургия
Божествената литургия
Цялото творение ще влезе в Царството небесно единствено чрез Божия Агнец. Именно това е залогът на нашата вяра, това е откровението, открито на свети Йоан Богослов в Апокалипсиса: в небесния Йерусалим апостолът видял заклания Агнец на Бога върху Божия престол. Около него милиони пеещи ангели празнували божествената литургия (Откр. 4-5).
Eдин от големите съвременни проповедници обяснява, че Тайната вечеря и Божествената литургия са неотделими събития в православната Евхаристия:
„Нашите земни богослужения са нашата връзка с вечната и божествена Евхаристия… Жертвата в горницата, кръстната жертва, небесната жертва, евхаристийната жертва на Църквата, всички те са една и съща жертва. Има само едно богослужение“ [1]
Небесният хляб
Иисус Христос предрекъл пред Своите ученици това тайнствено угощение. Той дал знак и на гладното човешко множество, като показал преумножаването на хлябовете. Днес гости на това угощение сме ние:
„Елате, верни, да се порадваме
на гостоприемството на Владиката
и на безсмъртното угощение,
приготвено в горницата.
Научили великия му смисъл от Словото
Нека Го славим с ликуващ дух.“
(Утреня на Велики четвъртък, канон, песен 9, ирмос, гл.6)
Тази молитва се пее на Велики четвъртък преди приемане на причастие. Какво означава стихът: „Научили великия му смисъл от Словото“? Кога Иисус Христос е открил смисъла на това тържество?
Св. ап. Йоан ни е предал Христовите думи за вложения в Евхаристията смисъл. Нека погледнем глава шеста от неговото Евангелие. Апостолът започва с разказ за преумножаването на хлябовете – символ на небесната храна, която никога не се изчерпва. След нахранването на човешкото множество, учениците му събрали дванайсет коша, пълни с къшеи хляб. Тези дванайсет коша били знак, че дванайсетте апостоли ще продължат делото на Сина Божий на земята.
Единствен Иисус Христос е свещенослужителят, Който претворява хляба и виното. Той приканил учениците Си да бъдат Негови съслужители и им възложил задачата да раздадат светите Дарове. Църквата, Тялото Христово е мястото, където ще бъде умножаван и раздаван небесният хляб до последни времена. Ето защо апостолите ръкоположили епископи, които да извършват Тайнствата, обезсмъртяващи делото Христово в света. От своя страна епископите ръкополагат свещеници, които са техни помощници в изпълнението на тази мисия. Епископите и свещениците, духовенството на Църквата, винаги служат в името на Бога, помнейки Христовите думи: „Това правете за Мой спомен“ [2].
Маната в пустинята и Хлябът на живота
(Изх. 16:1-8; Йоан 26-59)
Една година преди Тайната вечеря, докато бил в Галилея, Иисус Христос казал на събралото се множество:
„Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света… Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.“ (Йоан 6:48-51;54)
С тези Свои думи Иисус Христос открил най-напред на евреите, а после и на нас, какъв е смисълът на Евхаристията: който приема тялото и кръвта Христови чрез причастието, ще бъде възкресен като Него. Евхаристията е пряко свързана с възкресението. Ето защо Господ предложил Своята плът и Своята кръв на човечеството, предал Себе Си да стане храна за човечеството само няколко часа преди смъртта Си като свидетелство за собственото и като залог за всеобщото възкресение.
Тези думи до ден днешен звучат скандално за мнозина. Как е възможно да бъде поругавана така човешката плът и кръв? Много хора предпочитат да имат религия, която е само за душата и в която духовното е напълно отделено от тялото и материята. [3] Но Синът Божий стана Човек и прие материя в Своето тяло. Благодарение на Иисус Христос човешкото тяло в Него е превърнато в тяло духовно (I Кор. 15:44-45).
Господ е дал Себе Си за храна на смъртните, за да станат и те безсмъртни като Него. Той дава Себе Си като храна и живее вътре в нас, за да просветли душата, която е светило за тялото, а тялото да се превърне в скиния, в храм на Светия Дух.
„Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.“ (1 Кор. 6:19-20)
Страхът Божи
Търсещият: Аз също намирам за плашещи тези думи, в които човешката плът и кръв се представят като храна. Не е ли твърде дръзко, твърде непосилно за човек да приеме в причастие тялото и кръвта Христови?
Наставникът: Към потира всеки от нас пристъпва със страх и трепет. В момента на причастяване свещеникът ни припомня това с думите:
„Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете!“
Страхът Божи не е обикновен човешки страх, не е унизителен страх, който разстройва живота ни и ни лишава от смелост и сили сами да взимаме решения. Това не е страхът, водещ човека до нуждата от психотерапия.
Да имаме страх Божий означава да съзнаваме, че Бог е непостижим и неизразим, че Той е отвъд всяка слава. Но независимо от това този трансцедентен, недостижим Бог ни е явил Себе Си с любов. Нима е възможно да не откликнем на Божията любов? Когато взема причастие, човек винаги пристъпва към потира не само със страх, но също така с вяра и любов. Страхът и любовта не са несъвместими неща.
„Начало на мъдростта е страхът Господен“ (Пр. 9:10)
„Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет“(Пс. 2:11)
На много места в Свещеното Писание (псалмите на Давид, Притчи Соломонови) можем да видим, че приятелите на Бога винаги са знаели, че страхът Божий е плодоносен, благотворен, радостен и се превръща в любов, която надминава всеки друг страх, защото:
„В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта“ (1 Йоан. 4:18)
Бележки
1. A Monk of the Eastern Church…, op.cit., pp. 152, 168.
2. Лука 22:19; Кор. 11:24-25; думите, цитирани от св. Василий в евхаристийната молитва. Когато правим спомен за делото Христово на земята, ние не извършваме обикновено споменаване. Правим го, за да станат част от живота ни делата на Сина Божий, които Той е извършил по време на земния Си живот.
3. Съществуват много религии, според които човешкото очистване е възможно само когато душата бъде отделена от физическата си обвивка, обречена да е носител на злост и разтление. Конкретен пример за това е платонизмът, спиритуалистическа философия, вдъхновила много хора, търсещи религия на безтелесното. Християнството приема човека като цяло, защото Бог е сътворил и тялото, и душата, и след възкресението те ще бъдат отново съединени.
Превод: Анжела Петрова
pravoslavie.bg
Be the first to leave a review.
