Югозападен поглед: Изчезнаха 600 села

 Силвия СТОЯНОВА

Близо 600 български села са изчезнали от картата на стра­ната. Това сочи статистиката, според която нацията продъл­жава да се топи със страшна сила. Цифрите показват, че 571 села от общо 5 000 са или напълно обюзлюдени или с по един жител. Особено сериозен е проблемът във Видинска об­ласт. Там някои от малките на­селени места изобщо вече не съществуват. Цели села от Се­верозападна България са се изселили в Италия и Испания. Данните на НСИ показват още, че населението намалява с 6 души на час. За 26 години бро­ят на българите се е стопил с 2 милиона души. В момента цифрата на сънародниците ни е като през 1946 г. – след края на Втората световна война. Сметките показват, че след 3 години . ще бъдем 6,9 мили­она.

ТОПИМ СЕ С 6 ДУШИ НА ЧАС

Топим се със зловеща ско­рост – 6 души на час. Това сочи анализът на данните от Националния статистически институт. За 26 години населе­нието на България е намаляло с 2 милиона души. В момента цифрата на регистрираните български граждани е същата като тази през 1946 г. – след края на най-опустошителната война в историята на чове­чеството.

Към 31.12.2015 г. население­то у нас, според НСИ, е било 7 153 784. В сравнение с 2014 г. то е намаляло с 48 414 души. През 2005 г. българите сме били 7 718 750. Тоест – за 10 години населението на Бъл­гария в нейните географски граници се е стопило с 564 966 души. Тревожният извод е, че намаляваме средно с по 50 хи­ляди на година – със 136 души на ден, или по 6 на час.

Според данните на НСИ от 15 април 2016г, през 2015 в страната са регистрирани 65 950 живородени деца, като в сравнение с предходната, 2014, броят им намалява с 1635. Същевременно броят на умрелите през 2015 е 110 117 души, като спрямо предходна­та, се е увеличил с 1165 души.

По данни на ЦРУ, признатото за най-добро разузнаване в света, към юли 2016г населе­нието на България е 7 144 653. По раждаемост се нареждаме на 212 място, а по смъртност – на второ (!!!) На всеки 1000 души се раждат по 8,8 и уми­рат по 14,5 души.

Според статистика на ООН за 2016 г. населението на страната ни още по-малко – около 7 098 000, а прирастът за периода 2010-2015 е отри­цателен – 0,7.

Независимо от очевидните разлики в цифрите и трите из­ледвания сочат единодушно като безспорен факт отрица­телния прираст на население­то ни.

ОТКОГА Е ТАЗИ ТЕНДЕНЦИЯ?

Според картата на демо­графската история на Бълга­рия през 1946г, след края на най-унищожителната война в историята на човечество­то, в която страната ни взима участие, населението е 7 029 349. Цифрата се доближава изключително много до пока­зателите на ООН за броя на българското население днес. През същата 1946 г. у нас оба­че са се родили 179 226 деца или три пъти повече, отколко­то са се родили през 2015 го­дина. Без да е имало бомбар­дировки над градовете, без да е била обявена всеобща мобилизация на мъжката част от населението, без стреса от войната, а в условията на де­мократично развиваща се ци­вилизована страна – членка на ЕС.

В края на Първата световна война, когато България по­нася тежестта на Втората на­ционална катастрофа и дава най-много жертви в цялата си история – 152 000 души, у нас се раждат 100 000 деца, почти два пъти повече, отколкото се раждат днес.

Обобщено, данните сочат средна раждаемост около 150 000 годишно през първата по­ловина на 20-ти век и около 125 000 – 130 000 през вто­рата половина на 20-ти век. Независимо от намаляващата постепенно раждаемост през втората половина на 20-ти век, населението нараства за 45 години с 2 млн души, като самият връх е отбелязан през 1989г, когато у нас са регис­трирани 9 009 018 души бъл­гарско население.

Темповете, с които се раз­вива демографската криза у нас ще доведат до намалява­не на населението до 6,9 млн през 2020, според песимис­тичните прогнози на НСИ. Ако не се случат, две деситилетия по-късно, към 2040, ще сме се стопили до 6 млн души.

ИЗЧЕЗВАТ ЦЕЛИ СЕЛА, 571 СА МЪРТВИ ИЛИ С ПО 1 ЖИТЕЛ

571 села страната от общо 5 000 са или напълно обезлюде­ни или с по един жител. Това сочи статистиката от 2016 г. Особено сериозен от пробле­мът във Видинска област. Там някои от селата вече из­чезнаха от картата на Бълга­рия. Според териториалната статистика в областта сега живеят около 91 000 души. В Бостаните, община Чупрене, в Халови колиби – община Бойница, вече няма нито един жител. В село Пролазница, община Белоградчик, са ос­танали 6, в Шепикови колиби, община Бойница – 2, в Каниц – 4. Което означава, че в близ­ките години поне още 10 села ще бъдат заличени от картата на България.

ДУПНИЦА С МЕРКИ СРЕЩУ КА­ФАСТРОФАТА

Родителите на родени през тази година бебета в община Дупница ще бъдат освободени от данък сгради и такса смет за 3 години напред. Идеята си за подпомагане на родители­те в общината кметът Методи Чимев представи на послед­ната сесия на ОбС-Дупница, а съветниците гласуваха „за“. Така родените през 2017 г. бебета в Дупница ще получат помощи в размер, равен на дължимия данък и такса бито­ви отпадъци за имотите, които са регистрирани по постоянен адрес на родителите им. За един среден имот данъкът и такса смет излизат около 160 лв. За три години това прави около 500 лв. Бебетата, които са вписани по селата, ще полу­чават освен това и безплатни детски градини за 1 година. Таксите за детска градина са около 400 лв. Според съветни­ци това е една от най-хуманни­те инвестиции.

Това, което съм заложил в бюджета като насърчава­не на раждаемостта, е нещо, което всеки човек би желал да направи на мое място. Всичко това е обвързано с финансов ресурс и финансови възможности. Положението ни беше такова, че първо ние мислихме как да оцелеем. Вече мислим какво може да се направи. За миналата го­дина имаме 348 новородени. Издадените смъртни актове са над 800. Фактите са при­теснителни. Община Дупница намалява с около 500 до 700 души на година. По 500 души напускат града“, аргументира предложението си за насърча­ване на раждаемостта кметът Методи Чимев.

СТРУМЯНИ ЧАКА ГКПП–КЛЕПАЛО

Не да се строи ограда, а да се отвори границата. Това ис­кат в община Струмяни, която се „топи“ и чака. За 25 години населението е намаляло поч­ти два пъти – от над 10 000 до под 6000 души. Надеждата за възраждането на региона за местните хора е в откриването на граничен пункт „Клепало“ на границата с Македония. „В 2-3 села жителите са се стопи­ли и са по-малко от пръстите на едната ни ръка. Тенденци­ята на обезлюдяване може да се обърне само с нов път и от­ворена граница“, категорични са селските управници на на­селените места в Малешевска планина.

Проектът от началото на 80-те години на миналия век стана пак актуален през 1999 година. Бе подписана меж­дудържавна спогодба за от­криване на този граничен пункт. „Но нищо не се прави, смениха се много правител­ства, но границата продължа­ва да е затворена. Не само ние, но и македонците насто­яват за пускането на ГКПП – Клепало – Берово. Наскоро пак обсъдихме проблема с македонския посланик у нас. След изборите ще поставим отново въпроса пред нашето правителство“, заяви кметът на община Струмяни – Емил Илиев.