Румен Драганов: 2014 година ще бъде още едно доказателство, че България трябва да развива туризма
-
- януари 14, 2014
Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Г- н Драганов, има ли ръст в приходите от туризъм през 2013 година?
Румен Драганов: Това, че ние се движим към края на октомври с 2 800 000 000 евро, означава, че действително ще надхвърлим 3 млрд. евро за годината – което очаквахме, тъй като за предходната година ние имахме 2 976 000 000 евро приходи общо за цялата година. Данните за приходите, които министър Драгомир Стойнев представи, са по външно-търговския баланс на БНБ. Нямаме разлика по отношение на цифрите за приходите. Ръстът обаче няма да бъде 5%. Той може да се движи към месец октомври в по-висок процент, но специално в тези милиарди, аз предполагам, че ще бъдем с не повече от 100 милиона отгоре спрямо миналата година, което означава, че очакваният ръст на приходите е не повече от 2,2%. По отношение на туристите, очакваме увеличението да бъде с 4,5%, като очакваме общият брой на пристигналите в България през 2013 година да надхвърли 9 000 000 души общо – в това число влизат туристи, екскурзианти. Тези данни ще станат ясни цялостно през месец март, когато излезе националната статистика. Няма разлика между това, което министър Стойнев съобщава, като очаквания и това, което ние съобщихме през месец ноември 2013 година.
Фокус: Сбъднаха ли се прогнозите за очаквани приходи от туризъм?
Румен Драганов: Да, общо-взето такива ни бяха очакванията – между 4-5% ръст на туристите и около 2 – 2,5% ръст в приходи от туризъм. По-важното е да видим оттук-нататък какво ще се случи през новата година. През 2014 година, вече не очаква ръст в тези параметри, а в рамките на около 2%. Основание за тази цифра е това, как тръгна годината и въобще къде се намираме в туризма. При положение, че ние в продължение на години достигахме ръст от 30%, 25%, 10%, 7%, ние вече говорим за доста големи обеми като брой туристи, като приходи от туризъм, на базата на техническите условия, които предоставяме – леглова база, инфраструктура, по принцип като инвестиции. Нормално е българският туризъм да придобива все по-голяма предсказуемост и по-голяма устойчивост, защото европейският и световният туризъм се движат в тези параметри – около 2-3% е нормалният ръст на дестинации, на пазари. Инфлацията в ЕС се движи също в такива граници. Всичко това говори, че българският туризъм става все по-устойчив, от гледна точка на това, че ние няма да имаме такива големи скокове. Скок от 30% и 25% туристи имахме в периода 2004 – 2008 година. Това претовари системата, тогава имахме страшно много оплаквания, свързани с разместване на туристи, с неполучаване на услугата, за която са си платили, шума от строителството на хотелите, имаше заповеди за спиране на строежи. В онова време се строеше бурно – ръстовете бяха такива, защото ние удвоихме и утроихме базата. Сега нямаме такива инвестиции в туризма. Той се развива устойчиво и затова темповете на нарастване не са толкова големи. В същото време ние работим в една доста по-изменена конюнктура на общата среда – виждаме тази кампания срещу България във връзка с отварянето на европейските пазари. В Англия, в Германия, в Холандия се води безпрецедентна кампания по отношение на българите, които искат да работят на техните трудови пазари. Всичко това оказва негативно влияние върху това, което туризмът се опита да създаде като имидж, че ние сме една отлична туристическа дестинация. Действително точно пък англичаните ни класираха преди няколко седмици, точно преди Нова година, на осмо място като една от търсените дестинации. Бяха споменати не само културните забележителности, храм-паметника „Александър Невски”, Рилския манастир, крепостта Царевец във Велико Търново, но също така и плажните барове – нещо, което привлича англичаните. На нас ни трябва една засилена и масирана рекламна кампания в точно този момент, когато България и Румъния са поставени на едно ниво, не само като най-бедни страни в Европа, но и като страни, от които много хора искат да излязат. Нещата няма да бъдат такива – ние очакваме тази година над 280 000 англичани да дойдат в България и не повече от 100 000 българи да отидат в Англия. Нямаме никакви притеснения, че англичаните ще дойдат в България. През 2014 година ще влязат три пъти повече англичани в България, отколкото българи в Англия.
Фокус: Каква част от приходите в туризма са от чуждестранни инвестиции?
Румен Драганов: Инвестициите не влизат в тези 3 000 000 000 евро. Това число, което БНБ дава за приходите от туризъм, е доста условно. По данни на НСИ, в частта хотелиерство и услуги, парите възлизат между 700 000 000 и 800 000 000 лева от тези нощувки, това прави близо 400 000 000 евро. От всички други дейности, които имаме, също генерираме приходи, но общо приходите само от туристическия сектор се движат в порядъка на 1 700 000 000. Една част от останалите пари до 3 милиарда евро са на база на решение на Международния валутен фонд, където се отнасят приходи, чийто произход не знаем, те също минават в перо туризъм. Друга част са най-различни други приходи, които също се приписват на туризма, но те нямат произход от това, което Закона за туризма казва – хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска и агенционна дейност. От тази гледна точка ние имаме изкривяване по отношение на тази част – какво точно влиза в туризма.
Фокус: Какво е значението на туризма за българската икономика? Възможно ли е туризмът да укрепи икономиката на страната?
Румен Драганов: Тези 3 000 000 000 евро представляват около 9,5% от БВП, ако пресмятаме, че БВП възлиза на 33 000 000 000 – 34 000 000 000 евро тази година. Числата, които БНБ дава, смятаме, че са надути. Ако обаче прибавим и приходи от други дейности, които са свързани с туризма – транспорт, телекомуникации, банково дело, селско стопанство, търговия, строителство – се създават работни места и всичко това създава икономика и бизнес в други отрасли. На това му се казва консолидиран баланс, който ние сме задължени да правим на база на изискване на Световната организация по туризъм към ООН, но все още нямаме механизма да правим този консолидиран баланс, така че да сме наясно с действителните приходи и значение на туризма. В същото време тези 9,5% от БВП са изключително важни за икономиката – от една страна. От друга страна – ние имаме много голям ресурс за развитие на туризма и то не толкова в увеличаване на приходната, финансовата му част, колкото за социалната сфера – за създаване на нови работни места и за подобряване на местните икономики чрез публично-частни партньорства. Това е на база на огромната собственост на държавата на културни и природни забележителности. Фактически, многократно бизнесът е говорил за това, че е необходимо отделно Министерство на туризма. Ние имаме изключително много туристически атракции. България е на трето място в Европа по археологически паметници, което означава, че ние имаме много голям мегдан да създадем работни места на база на археологическите паметници – и природните феномени, и природните забележителности, както и на базата на културния туризъм, в неговите две части. Едното е традиции и фолклор, на които сме изключително богати; другото е постмодерния културен туризъм и туризма, който е за живата култура, изкуство на говора, изкуство на танци, изкуство на музиката ни. Това, което сега правим в България, новите форми на представяне на съвременните изкуства – инсталации, пърформанси, видео арт и други. И от тази гледна точка, хората, които се занимават с туризъм непрекъснато са казвали: Нека министър Стойнев да не се опитва, на гърба на туристическата индустрия да яхва приходите и успехи на бизнеса. Те са успехи и на държавата, а министър Стойнев, ако иска да се занимава с туризъм, да каже какво той ще направи с неговата собственост. Той е собственик, като представител на държавата, на туристически атракции, които той не знае кои са. Той е собственик на природни и културни забележителности, които не знае кои са, защото няма регистър, министерството не ги управлява. Министър Стойнев не може да посочи нито една туристическа атракция, която той като министър управлява. Не може да каже колко туристи ще дойдат на тази негова туристическа атракция, какви ще бъдат приходите от тази негова туристическа атракция и колко работни места той ще създаде с нея. Ако министър Стойнев беше министър на туризма, в която и да е конкурентна на България страна от съседните страни – Гърция, Турция, Сърбия, Македония, Румъния, на която и да е европейска страна, той щеше да има регистър на туристическите атракции, щеше да знае точно колко туристи идват на неговите туристически атракции, щеше да знае точно как харчат парите за реклама на неговите туристически атракции, чрез тях се движи целият туризъм.
Фокус: Има ли вече обобщени данни за посещенията в курортите по зимните празници? Колко са били?
Румен Драганов: Обобщени данни ще имаме в края на февруари. Това, което имаме, е наблюдения какво става, какво е било преди, какво е сега. Това, което можем да кажем за зимните курорти, е че ръстовете в сравнение с миналата година се движат в рамките на около 2% – 2,5%. Това са записвания, които имахме и реализираните такива почивки, които към момента наблюдаваме, тъй като за Коледа и Нова година нито един от туристическите комплекси не надхвърли средна заетост от 90%. След Нова година заетостта се движи около 60%. Като цяло се движим много добре. Не е по-различно, малко над нивото за миналата година. Като цяло сме в една по-различна ситуация от миналата година, защото няма сняг.
Фокус: Как се отразява липсата на сняг на зимните курорти и да очакваме ли фалити поради това? Скъп ли излиза на курортите изкуственият сняг?
Румен Драганов: Хората, които работят в основните зимни курорти – Банско, Пампорово, Боровец, Витоша положиха гигантски усилия, за да осигурят изкуствен сняг. Независимо от липсата на сняг, от зимен сезон 2013 – 2014 година, е първият в новата история на България, в който техническите съоръжения произвеждащи изкуствен сняг и нивото на професионализъм на хората, които поддържат пистите, показа, че България е на най-високо европейско и световно ниво. Липсата на сняг не попречи на това да бъдат изпълнени изцяло ангажиментите към туристите по отношение на осигуряване на нормални условия за ски и сноуборд. Иначе,това поддържане излиза по-скъпо и като електричество, и като вода, и като физически усилия. Би трябвало туристическата индустрия много високо да оцени усилията на всички, които работят в момента на зимните ски курорти, защото действително става въпрос за много големи усилия – и физически, и професионални, и финансови. Това ще се отрази в известна степен на всички, още повече че ние нямаме никакво оскъпяване на цената на туристическите услуги, няма оскъпяване на цената на ВИП-картите, тоест всичко остава за сметка на онези, които предоставят туристически услуги. Както тези, които предоставят съоръженията – ски лифтове, ски влекове, техническите съоръжения, които обработват пистите, така и на хотелиерите и ресторантьорите, които работят на пълни обороти. И без адекватен финансов резултат, тъй като действително икономическата криза оказва влияние, а също така и увеличаването на цените през 2012 година, общо взето се постигна предела на приемливите цени по отношение на този вид услуги в България. Те нямат мегдан, къде да увеличават цените в момента по-нагоре и спрямо Коледа и Нова година, в момента са между 30% и 50% по-ниски.
Фокус: Заговори се за разделяне на мегаминистерството на икономиката, енергетиката и туризма. Неведнъж сте казвал, че е необходимо отделно министерство за туризма. Продължавате ли да поддържате тази теза?
Румен Драганов: Да, определено е необходимо Министерството на туризма, което е различно от Министерство на икономиката, което е различно от Министерство на културата, което е различно от Министерство на регионалното развитие, на всяко едно друго министерство, да се отдели. И това е министерство, чиято основна грижа е да бъде въведен регистър на туристическите атракции, които са публична собственост, държавна и общинска, и главното направление – създаване на работни места, нови работни места за всички категории работещи, независимо от възрастта, тъй като в туризма работят както млади, така и много възрастни хора. Всички възрастови групи са добре приети в туризма. Могат да продават сладолед, могат да се занимават с плетене на ръкавици с пет пръста и ще бъдат атракция за туризма, независимо от възрастта. И основното, което трябва да осъзнае държавата, е че България е в различно положение от голямата част от европейските страни. Ние сме собственик на туристически атракции, държавата е собственик на туристически атракции, които не могат да бъдат продадени, не могат да бъдат приватизирани, очевидно не могат да бъдат и откраднати, защото това са природни чудеса, феномени, изключителни паметници на културата – археологията и архитектурата, на които сме богати. Ако ние управляваме тази собственост с инструментариума на туризма, който е различен от инструментариума на много други дейности, с основна цел създаване на работни места чрез публично-частни партньорства, то ние ще помогнем на фирмите в дълбочина, в съвсем малки населени места, в погранични райони, там където други видове бизнес не могат да създадат работни места. Туризмът може. Именно тук функцията на държавата трябва да бъде различна от всичко останало, за което говорим – управление на туристическите атракции – публична собственост, които не могат никога да бъдат приватизирани и продадени. Единственото, което можем и правим успешно, е да не ги управляваме, не създаваме работни места и не печелим от тях. Всеки, който дойде в България, казва да развиваме туризма, а ние под това разбираме „стройте хотели”. Това беше погрешна политика във всичките тези 24 години на „бурно” развитие на туризма.
Фокус: Говори се за връщане на администрацията на МИЕ за туризма от Пловдив в София – какво е Вашето мнение?
Румен Драганов: Аз смятам, че колкото неправилно беше администрацията да се премести в Пловдив, толкова неправилно ще бъде администрацията да се върне в София. В днешно време, когато всеки в джоба си има мобилен телефон, голяма част от хората имат таблети, компютри, няма никакво значение къде се намира тази администрация. Дори тя да се намира в най-отдалеченото място на България, чрез интернет всеки може да получи необходимите документи. Тази администрация в момента се занимава с регистрация на туроператори и туристически агенция и категоризация на места за настаняване – това изцяло може да стане по интернет. Не е необходима никаква среща на когото и да било с тази администрация.
Фокус: Какви са очакванията за 2014 година по отношение на туризма?
Румен Драганов: България е предвидима туристическа дестинация, чийто туризъм е устойчив и независимо от външноикономическите и вътрешноикономическите кризи, и общата конюнктура на пазара. Така както през 1990, 1992, 1997 година показахме, че в състояние на криза, българският туризъм работи, създава работни места, донася в страната приходи в размер на милиарди от туризъм, и 2014 година ще бъде още едно доказателство, че България трябва да развива туризма. По-силна индустрия от туристическата в момента в България няма.
Веселина СТАНЧЕВА/www.focus-news.net
Be the first to leave a review.
