История с (не)очакван край: Дупничанка пише криминални разкази ала Агата Кристи
-
- февруари 8, 2017
Костадин МАРКОВ
Разкази с неочакван край е напълно очакваната изненада за почитателите на заплетените криминалетата, поднесена с много финес от дупничанка. През целия си живот Светлана Видинска подчинява думите, първо в стихове, а след това в работата си на автор и редактор в няколко издания – вестници, сайтове и специализирани списания за филми и изкуство.
От дете Светлана е почитател на криминалния жанр, а Кралицата на заплетените престъпления Агата Кристи и героите й Поаро, Мис Марпъл, Томи и Тапънс познава по-добре от приятели. Затова не е и чудно, че разказите на Светлана са сякаш писани в отминалото време, загърнато с плетен на една кука шал, поднесени са като черен британски чай в порцеланова чаша върху дантела.
В момента Светлана работи като психолог в Дупница, а в свободното си време е администратор на фейсбук страницата Агата Кристи България/Agatha Christie Bulgaria. И пише. Пише свои разкази с живи герои, със заплетени истории и винаги неочакван край.
Първият й разказ „След завещанието” бе публикуван от издателство Liternet, а ние го споделяме с вас.
За първи път тук можете да прочетете и следващите два разказа на Светлана – „В краката” и „Номерът с картата”.
Заварили ужасна картина – дядо ми, свлечен зад бюрото, бил прострелян в гърдите, а Елза, коленичила до него, го прегръщала в задъхани ридания. Когато се огледали наоколо изпаднали в още по-голямо недоумение. Стенният часовник показвал 10 и 10, макар че наближавало пет сутринта. На бюрото освен обичайното пръснато тесте карти, имало десет стръка от растението Коледна звезда, което обичайно цъфтяло на перваза на прозореца. На килима били нахвърляни десет книги. С помощта на подредени един до друг моливи била изобразена цифрата 10 и на ниската масичка, предназначени за гости. На полицата на камината били подредени десет оловни войничета. В джоба на дядовото сако имало десетолевка. А във вкочанената си ръка държал карта десетка купа с откъснато връхче. Стискал я силно, сякаш искал да опази тайната й и успял – оръжието така и не се намерило, а убийството останало неразкрито – завърши Стефани на един дъх.
Известно време приятелите й мълчаха замислено. Историята ги беше увлякла, може би против волята им. После единственият мъж в компанията проговори:
-На колко години е бил Виктор, когато станал инцидентът с лъка?
-Не знам. Мислиш ли, че… – започна Стефани. После капитулира – Честно казано и аз се сещам най-напред за него. Каквото и да правел дядо ми, Виктор все не оставал доволен, а картината с Цербера преляла чашата. Годините озлобление се отприщили като бент и той е извършил убийството, казвайки : „Аз бях на десет, когато ме осакати – не го забравяй дори в смъртта си“.
-Същинска трагедия в духа на древните гърци. Едва ли някой ще се върже на това – ухили се синеокият мъж. Той се бе изправил до прозореца, край старинната библиотечка с какви ли не джунджурии. Пресегна се към едно преспапие и замислено го завъртя между пръстите си. Във вътрешността на сферата двойка балетисти изпълняваха сложна фигура под сипещия се сняг. Балерината, прихваната от силните ръце на партньора си, бе устремила тяло в красив скок, главата й бе извита назад, устните й – полуотворени, търсещи.
-Настася… промърмори младият мъж – какво красиво име.
-Ха, та точно тя е най-малко подозрителна, драги мой – засмя се Стефани. – Била е алчна, „искала е все повече и повече“, но в крайна сметка е получила звездната си роля. И ако Николай беше жив, може би нямаше да успее да я спре, както се е заканвал. Мъжете често се заканват да обуздаят ламтежите на най-близките си същества, но лягат по гръб и размахват лапички, когато ги видят целите в дантели и с хубаво червило.
-Не забравяй, че тя го е изнудвала. Не знаем нищо за това.
-Не съм го забравила. Но за всеки изнудвач е желателно обектът на изнудване да си остане жив, нали?
-Питам се… – каза внезапно младият мъж и замълча. Леко късогледите му очи се взираха в лицето на балерината от преспапието.
-Дори ако Настася го е убила, не виждам какво общо имат десетките – обади се момичето с пантофките.
-Ами Стефанино, приятелят от детинство? – попита другата млада жена.
-Същата работа. Какво общо имат десетките?
-Може би са част от някой фокус, който двамата са научили.
-Но ако само двамата знаят за този фокус, защо ги пръска наоколо, към кого отправя послание?
-О, да! – извика младежът – фокусите. Нали е държал карта. Десетка купа – очите му блестяха. – Леко скъсана, нали така?
-Да, виждала съм тази карта в стаята на баба ми – тя пазеше всичките му вещи. Дори до последно носеше на врата си колие с буквата Н. Явно го е обичала силно.
-Ако Стефанино е убиецът, мотивът сто на сто е баба ти. Показвала си ми нейни стари фотографии. Същинска Ледена кралица с платинени коси и дълги нокти – обади се девойката с шала.
-Грешка. Ако беше така, нали щяха да де оженят все някога? А Нино никога не се е женил, нито за баба ми, нито за някой друг. С Елза си останали добри приятели – гостували си често, понякога си говорели по цели нощи, но нищо повече. С годините неговите клиники просперирали, а нейното наследство се топяло – същински обрат на съдбата.
-Остана съдружникът – заяви момичето с пудриерата. Той е имал сериозен мотив. В случай, че е извършвал злоупотреби. Помни какво е казал дядо ти – ползвай сметалото днес, а утре ми кажи колко е две и две. Дал му е срок!
-И отново тези ужасни десетки. Какво означават? Десет милиона? Десет хиляди? Указват с колко точно е злоупотребил? Но това е направо нелепо – промърмори Стефани.
-Да, именно нелепо – почти извика младият мъж. Той нетърпеливо отметна кичура над челото си. – Всички тези измислени улики. Защото са такива! Единствената улика, която е реална, е картата в ръката му – само тя не е могла да бъде сложена там след смъртта му. Връхчето й е скъсано, защото някой е опитал да я издърпа, но не е успял, заради вкочанените пръсти… Това е едничката следа към убиеца, а останалите са като кула от карти, надграждани над нея. Да допуснем, че изнудвачката не е била Настася. А Елза, красивата безмилостна дама – тя е знаела всичко за тъмните афери на съпруга си. Зачудих се на израза „Да пиеш от една чаша с изнудвача си“. Николай едва ли би разкрил толкова публично интимността си с балерината. Но да споделя една чаша, едно блюдо, едно легло с жена си – това е съвсем нормално. О, да – каза младежът уверено – също като тази миниатюрна балерина от преспапието, Елза е била в ръцете на един мъж, но е гледала в съвсем друга посока. Към верния приятел, добрия Стефанино. Или Нино, нали така? Чудя се дали това колие на врата й е било в чест на Николай? Или на неговия убиец…
-Защо си толкова сигурен, че е той?
-Но, скъпа моя, точно на Нино убитият е споделил по-рано – „Тя ме изнудва, но знам как да я спра. Няма да получи и стотинка.“ И приятелят се задейства светкавично – преди Николай вземе мерки срещу жена си. Богата вдовица е за предпочитане пред прокудена съпруга. Не са се оженили, вярно, но останали заедно до смъртта си – под претекст, че са семейни приятели. А клиниките на Нино просперирали… С много, много пари. Нищо чудно, че фирмата на Елза и съдружника й рухнала. Предполагам, че наследницата на Николай е наливала пари в бизнеса на добрия стар приятел, вместо за спасяването на фамилната фабрика насред финансовата криза.
-Но какво е значението на десетките?
-Никакво. Значение има единствено десетката купа.
-Защо?
-Цифрата няма значение. А купата. Сърце. Сърдечен хирург. Николай е бил прострелян от упор, а оръжието така и не се намерило. Със сигурност е било скрито от някой, който познавал всички тайни местенца в имението. Николай отива до бюрото си за още цигари. Влиза Нино и го застрелва. Николай издъхва, но преди това от разпиляното тесте карти е сграбчил първата попаднала купа, която би уличила извършителя. Без да забележи това, Нино се връща при празнуващите. Но Елза, която „открива“ тялото в 5 часа (несъмнено вече е научила за стрелбата от любовника си), вижда картата. Отчаяно се опитва да я измъкне от пръстите на съпруга си, при което къса връхчето й. Тогава й хрумва блестяща идея – да играе с десетката. Класически трик – отклоняване на вниманието, на който мъжът й, този неуспял фокусник, я е научил.
(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)
Be the first to leave a review.
