Притихнали огнища в забравени села

Кристина КАРАИВАНОВА

Днес много  български села  забравени и занемарени са се превърнали в една пуста и тъжна картина на миналото.

А към тях никой не може да се завърне,защото работата и динамичният живот в големите градове предлагат на хората  това от което те най-много се нуждаят: финанси и по-добро бъдеще.

Така хората се отказват от спокойствието и красотата на малкото селище, за да се забутат в тесните улички на големия град,където да се борят с трафика, проблемите и грижите, които той им сервира всеки ден.

И нито един от тях не си задава въпроса какво ще оставят след себе си?

Едни селища, чиито улици ще останат тихи и пусти, изоставени къщи, чиито комини няма да пушат от запалено огнище, безброй спомени, които ще избледнеят с времето.

Такова едно селище е село Горна Рибница,което се намира в община Струмяни, област Благоевград. До него може да се стигне по 2 начина  – по черен път, отбивайки се от пътя за с. Раздол и по друг черен път, отбивайки се от пътя за с. Гореме.

Това селище е практически неоткриваемо, което всеки по-погрешка може да подмине и в него живеят само 4 души.  Няма автобусна линия, а една кола качва хляб два пъти седмично.

Ако не броим тази кола, която посещава селището, то е само точка върху картата на България.

Не се знае още колко време то ще просъществува, но е крайно време да се замислим за него и за много други преди да е изчезнало напълно и от името му да няма и следа.

Селище като това е и село Добротино, което също се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград и което също е застрашено от изчезване.

Интересното тук е защо толкова много хора са склонни да живеят в един такъв голям и пренаселен град като София и да изоставят толкова много обширни селища празни?

Разбира се, не всички хора избират големите градове, много заможни хора търсещи спокойствие си правят вили и къщи, а че дори и хотели на такива места такъв един пример е село Ковачевица, което днес започва да приема вида на курортно място за почивка на което хората да могат да се докоснат до природата и миналото.

Със запазения си автентичен вид, то покорява сърцата на много българи, че дори и тези на чужденците, които не спират да се възхищават на нашата родина.

Това ме навежда на въпроса защо вместо да бягаме от своето родно място и корени  не му върнем предишния блясък и не го правим достъпно за повече хора?

Много чужденци посещават нашата страна, за да се докоснат и  насладят на разнообразната й красота и запазеният й български вид.

Защо и ние като тях не успеем да видим в нея инструмента чрез който да променим бъдещето си и да го запазим за следващите поколения?

Защо не направим  първата стъпка към опазване на българското?

Нека го направим не зареди парите, не зареди популярността, а зареди себе си, защото България не е нашето правителство и управляващ, България е нашата природа и нашия народ.

Така както нашата родина за нас през годините е била закрилница и майка, така и ние за нея трябва да бъдем нейните деца, които да я опазят и да запазят нейното име във вечността!!!

Затова аз мисля, че трябва да се замислим за това бъдеще, защото то не е само мое, а и на всички нас.

И накрая ще завърша с думите на един велик български революционер, възрожденец и публицист, Георги С. Раковски, чиито заслуги за българското освобождение са изключителни, който казва следното:  „Стари обичаи не презирай! Бащино огнище не забравяй!“

Замислeте се върху думите на този човек,защото те не са казани напразно!!!