Лещен: формула за унищожение на местния бизнес
Контантин МРАВОВ
Българско планинско село с възрожденски облик се опитва да се справи с предизвикателствата на съвремието. С големи мъки, заеми, собственоръчен труд и мерак, жителите съживяват историческия му вид и атмосфера. Заради впечатляващата си архитектура, природа и местна кухня, мястото бързо става туристическа атракция. Всички, които искат да се докоснат до уникалния му чар, го откриват в „Google maps“ и веднага се насочват към него.
Масовият интерес бавно, но сигурно привлича и инвеститори, които изливат милиони в строителството на хотели във въпросното селце. Появяват се завиден брой места, които предоставят пълен пакет продукти: от „СПА“ и „еко туризъм“, до „био“ и „all inclusive“.
В резултат от инвестиционната инвазия периферията на селцето се разраства, за сметка на центъра. Лека-полека туристическият поток към автентичната вътрешност на селцето намалява и хотелите по периферията на практика изчерпват местните природни и културни ресурси.
Бумът на СПА-услугите оставя селото без вода, а заради несъответствието между количеството туристи и капацитета на електроснабдяването, инсталацията често не издържа. На туристите често им се налага да останат без ток и вода.
Проблеми от този род бързо стават обществено достояние. Вътрешността на селцето, където се намира автентичният местен бизнес, замира заради пренасочването на туристическия поток към големите „all inclusive“ хотели.
Лещен от години носи славата на село, в което времето е спряло. Чудесно място за семейства с деца, в което няма барове, кръчми и следователно – не се дъни музика по цяла нощ. Липсват пияните туристи и хвърчащите спортни коли из тесните калдъръмени улички, за разлика от съседното село Ковачевица. Тук децата могат да тичат спокойно по улиците с единствената „опасност“ да настъпят някое кравешко áко… което е част от местния колорит!
От 2005-а насам в покрайнините на селото
КИПИ МАСИРАНО СТРОИТЕЛСТВО НА НОВИ КЪЩИ И ХОТЕЛИ.
Те изглеждат добре и местният архитектурен облик е запазен, всяка от тях предлага по 10-20 стаи. Толкова, колкото е имало в старата част на селото до 2005 година.
Както тогава, така и сега, за да се запази стая в Капитановата къща или в Баджанаците – две от т. нар. еко-къщи в центъра, резервации се правят месеци по-рано.
„Туристи продължава да има достатъчно, но вече не знаем кога ще последва отлив“, призна Ахмед Алилчев. Той е родом от региона и започва да се препитава в Лещен при първоначалното развитие на селския туризъм в края на 90-те години.
Възможността пред Ахмед сега е достъпна за повече хора като него. Въпросът е доколко устойчив е този модел?
Пълният текст на разследването четете само във вестник Топ ПРЕСА – югозападният таблоид!
Be the first to leave a review.