Лещен: формула за унищожение на местния бизнес

Контантин МРАВОВ

Българско планинско село с възрожденски облик се опитва да се справи с предизвикателствата на съ­времието. С големи мъки, за­еми, собственоръчен труд и мерак, жителите съживяват историческия му вид и ат­мосфера. Заради впечатля­ващата си архитектура, при­рода и местна кухня, мястото бързо става туристическа ат­ракция. Всички, които искат да се докоснат до уникалния му чар, го откриват в „Google maps“ и веднага се насочват към него.

Масовият интерес бавно, но сигурно привлича и инвес­титори, които изливат мили­они в строителството на хо­тели във въпросното селце. Появяват се завиден брой места, които предоставят пъ­лен пакет продукти: от „СПА“ и „еко туризъм“, до „био“ и „all inclusive“.

В резултат от инвестицион­ната инвазия периферията на селцето се раз­раства, за сметка на центъра. Ле­ка-полека турис­тическият поток към автентичната вътрешност на селцето намаля­ва и хотелите по периферията на практика изчерп­ват местните при­родни и културни ресурси.

Бумът на СПА-услугите ос­тавя селото без вода, а заради не­съответствието между количеството туристи и капацитета на електроснаб­дяването, инсталацията чес­то не издържа. На туристите често им се налага да оста­нат без ток и вода.

Проблеми от този род бър­зо стават обществено достояние. Вътрешност­та на селцето, където се намира автентичният местен бизнес, замира заради пренасочване­то на туристическия поток към големите „all inclusive“ хотели.

Лещен от години носи славата на село, в което времето е спряло. Чудес­но място за семейства с деца, в което няма баро­ве, кръчми и следовател­но – не се дъни музика по цяла нощ. Липсват пияните туристи и хвър­чащите спортни коли из тесните калдъръмени улички, за разлика от съ­седното село Ковачеви­ца. Тук децата могат да тичат спокойно по улици­те с единствената „опас­ност“ да настъпят някое кравешко áко… което е част от местния колорит!

От 2005-а насам в по­крайнините на селото

КИПИ МАСИРАНО СТРОИ­ТЕЛСТВО НА НОВИ КЪЩИ И ХОТЕЛИ.

Те изглеждат добре и местният архитектурен об­лик е запазен, всяка от тях предлага по 10-20 стаи. Тол­кова, колкото е имало в ста­рата част на селото до 2005 година.

Както тогава, така и сега, за да се запази стая в Капи­тановата къща или в Баджа­наците – две от т. нар. еко-къ­щи в центъра, резервации се правят месеци по-рано.

„Туристи продължава да има достатъчно, но вече не знаем кога ще последва отлив“, призна Ахмед Алилчев. Той е родом от реги­она и започва да се препитава в Лещен при пър­воначалното раз­витие на селския туризъм в края на 90-те години.

Възможността пред Ахмед сега е достъпна за повече хора като него. Въпросът е доколко устой­чив е този мо­дел?

Пълният текст на разслед­ването четете само във вестник Топ ПРЕСА – югоза­падният таблоид!