Проф. Михаил Константинов: След тези предсрочни избори шансът е нулев за широка коалиция
-
- февруари 3, 2017
Проф. Михаил Константинов, председател на борда на директорите на „Информационно обслужване“, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Започваме с темата, която ще бъде водеща до 26-ти март – предсрочните парламентарни избори. С проф. Михаил Константинов, председател на борда на директорите на „Информационно обслужване“, ще разговаряме за изборна организация, изборни възможности и изборни нагласи. Подписахте ли вече договор с ЦИК за компютърна обработка на резултатите от изборите?
Михаил Константинов: Не, не сме го подписали, тъй като съгласно приетата хронограма и график, това събитие предстои. И освен това, това е конкурс, така че чисто теоретично могат да се явят други участници, може някой друг да го спечели, така че в момента сме в очакване да се обяви конкурс.
Водещ: Няма да ви питам „за“ или „против“ машинното гласуване сте, след като стана ясно, че от европейските държави то е въвеждано и беше отменено само в Холандия, иначе го практикуват в Индия, Мексико и Венецуела, но не мога да не се поинтересувам от няколко въпроса, свързани с него. Въвеждането повсеместно на машинно гласуване улеснява или натоварва вашата работа?
Михаил Константинов: Нашата работа изобщо не се променя от това дали има или няма машинно гласуване. При нас пристигат протоколите с обобщени данни. В тях са включени сумарно, както резултатите от машинното гласуване, така и резултатите от гласуването с хартиени бюлетини. Разбира се, ние освен това даваме справка отделно за гласуването с машини, тъй като всяка машина архивира целия процес, така че драмите съвсем леко се свалят. Така че ние можем да дадем резултатите и поотделно за гласуването с машини, както сме го правили досега за 500 секции.
Водещ: Ще успее ли в срок от 2 месеца ЦИК да проведе обществена поръчка, да закупи или наеме 12 хиляди машини, да ги сертифицира, да осигури работата и криптирането им, т.е. да гарантира тяхната защита, да обучи персонал от избирателните секции и да проведе разяснителна кампания на гласоподавателите как да работят с тях без да затрудняват самия ход на вота? Стига ли времето за всичко това?
Михаил Константинов: Доколкото разбирам колегите от ЦИК вече активно работят по този казус. Доколкото знам и служебният кабинет се ангажира с това, че ще осигури доставката на машините, така поне каза вицепремиерът, отговорен за този процес. А дали ще успеят да се справят, това ще покаже бъдещето. Аз лично им желая успех и много здраве, защото ще им трябват много здраве и много нерви за това нещо.
Водещ: Не мога да не се поинтересувам и от цената. Според план-сметката на правителството тя е 30 милиона лева. По неофициална информация обаче, цената само на машините за всички 12340 секции ще варира между 50 и 100 милиона лева. Струва ли си да се пръснат тези пари, след като технологиите напредват със светкавична скорост, вие най-добре го знаете, и съвсем скоро ще можем да гласуваме електронно – по интернет?
Михаил Константинов: Кога ще гласуваме по интернет, аз не мога да кажа, защото и срещу този вид гласуване има сериозни възражения. Аз лично съм силен привърженик на гласуването по интернет, но има и противници на този вид гласуване. Сега дали цената е оправдана или не, трябва да кажат съответно, както се казва, компетентните органи. Аз съм се ангажирал да не коментирам машинното гласуване, от вчера насам не коментирам никакви неща за машинно гласуване по определени причини.
Водещ: Да, очевидно. Разбирам ви, но основният аргумент за машинното гласуване е да не се фалшифицират изборите. То не може да спре купуването на гласове, нали?
Михаил Константинов: Аз лично не виждам как ще ги спре, но може би някои си представят, че може да се спре. Не знам. Би трябвало хората, които твърдят тези неща, да ги доказват. Не виждам защо аз трябва да им доказвам твърденията или да ги оборвам. След като някой каже нещо, трябва да го докаже. Така е коректно, нали. Аз когато казвам нещо, се опитвам да го докажа.
Водещ: Проф. Константинов, винаги витаят подозрения за фалшифицирането на изборите. Съществува ли проблем за предстоящите?
Михаил Константинов: Фалшифициране или да кажем малко по-меко манипулиране на изборните резултати съществува на ниво секционни комисии. За съжаление, тази опасност никога не е изчезвала. В крайна сметка СИК произвеждат един протокол и е много трудно да се установи дали съдържанието на протокола отговаря точно на вота, който се е случил в секцията. Гаранция срещу такъв вид явление е шаренията на СИК. Там има представители на всички политически сили, които имат депутати в Народното събрание и в Европарламента. Така че ако тези наистина представители защитават интересите на своите партии и взаимно се контролират, няма как да се случат тези неща. За огромно съжаление, обаче, много често в отдалечени селища само на книга са представители на различни политически сили, а, например, не се изключва възможността да се договорят за нещо. Това е възможността за манипулация. Оттам нататък, откакто сте направили протокола и той тръгне по веригата, няма как да се промени нищо в него. Но освен това във всяка секция, по закон имат право да присъстват наблюдатели, представители на партиите и коалициите, застъпници и т.н. Само че партиите ги мързи да пращат такива хора в отдалечените секции и после реват, че са ги били излъгали. Значи, за да не те излъжат, трябва да си вържеш гащите, както го казват хората. Но партиите, предпочитат да не го правят и в секциите, които са в големите градове бъка от наблюдатели, а там няма нужда от такива, защото е ясно, че шашми не стават.
Там, където грубо казано има опасност от някаква манипулация, няма наблюдатели, защото бил труден достъпът. Като им е труден достъпът, какво се оплакват? Трябва да се осигури контрол в около 2-3 хиляди по-проблемни секции. Във всички останали секции процесът изборният е напълно законосъобразен. Аз не казвам, че и в останалите 2-3 хиляди не е, но имам принципни съмнения там, защото няма наблюдатели, няма външни хора и ние не знаем какво се случва. Дай Боже и там нещата да са в ред.
Водещ: Що се отнася до вота в чужбина?
Михаил Константинов: Вотът в чужбина, мисля че вече е доста гарантиран, защото по закон трябва да присъства представител на държавата във всяка секция, дори и тя да не е в посолства и консулства. Той носи изборните книжа, той взима протоколите обратно и т.н. Ако той си върши работата, нищо няма да стане. Но ако той предпочете да отиде да пие кафе в кафенето или да обядва дълго време, може да се случи нещо. Така че има голямо значение поведението на този човек. Той обаче, пак повтарям, е представител на държавата, той трябва да подходи национално отговорно. В крайна сметка това не са лични интереси, това са държавни интереси. Така че пак повтарям, ако всички членове на изборната администрация си гледат работата, всичко ще е наред.
Водещ: Проф. Константинов, като наближат изборите винаги ви търсим за изборните нагласи, защото вашите анализи се оказват точни. Сега за тези избори какви са нагласите, според вас, кои партии или коалиции ще влязат в следващия парламент, как ще се ситуират?
Михаил Константинов: Аз трудно мога да говоря за собствените си очаквания, по-скоро мога да кажа какво показват изследванията на колегите. Има нещо като приблизителен паритет между големите в ляво и дясно, знаем ги кои са те. И оттам нататък сега да видим кои са другите политически сили, които ще влязат в парламента. Да не забравяме, че изборите са по стария закон, по пропорционална система и там трябва да имате повече, поне 4% от действителните гласове, за да попаднете в парламента.
Водещ: Кои са партиите или коалициите, които ще прескочат тази бариера?
Михаил Константинов: Мисля че Патриотичният фронт е с добро представяне, партията на господин Марешки, четох наскоро, че и тя се представя добре, ДПС разбира се има традиционно силна подкрепа и в тях няма съмнение, че ще участват в парламента , но при тях има една интрига доколко ДОСТ успява да им щипне някакви гласове или пък не успява. Това ще го видим на изборите. За мен голямата драма естествено е десницата. Аз лично бих се надявал десницата да се обедини максимално, за да влезе, но тя май не иска да се обединява. Да не забравяме обаче, че има два прага, които са много интересни за малките партии. Естествено, големият праг е 4%, който гарантира влизане в парламента. Обаче има един малък праг от 1%, който гарантира една хубава субсидия. При 1% на изборите, това са към половин милион лева всяка година.
Водещ: Дали точно заради субсидията не искат да се обединят?
Михаил Константинов: Това аз не знам дали е така или не, просто казвам, че който успее да прескочи 1% си гарантира поне половин милион годишно, това е добра сума за развиване на партийна дейност. Могат да си отварят клубове, да поддържат платени партийни функционери, както се прави по света. Сега дали затова отиват парите или не, аз също не знам. В крайна сметка има толкова много органи, които контролират партийните харчове, че дай Боже те да са законни тези харчове. Искрено се надявам да е така.
Водещ: Професор Константинов, има ли вероятност от следващите избори, след невъзможност за съставяне на правителство, да се отиде на други?
Михаил Константинов: По принцип всичко е възможно, но аз бих искал най-сетне да има малко повече стабилност в тази държава, защото , ако преброим колко пъти сме ходили на избори – национални, ще ни се изправят косите. Мисля че за 4 г. без да съм 100% сигурен, защото в момента го казвам по памет, но за 4 години сме правили 5 национални избора и 3 референдума. Повтарям – за 4 г. всъщност 8 национални гласувания. Това значи по 2 на година, малко много ми идват на мен.
Водещ: Те много идват и на хазната, и на данъкоплатците, но това е със сигурност друга тема.
Михаил Константинов: Българинът очевидно обича да плаща за изборни масрафи и щом му харесва да плаща, то нали знаете хубавата работа е скъпата работа. Сега друг е въпросът колко работата е хубава, нали. Но евтините работи са съмнителни. То и скъпите понякога също се оказват съмнителни.
Водещ: Проф. Константинов, твърде много се говори за широка коалиция. Реалистична ли е тази коалиция или по-скоро това са определени щения, които се нагнетяват?
Михаил Константинов: Това е една възможност, която сме я виждали. Емблематичните примери са Германия и Австрия, но ние забравяме, че и Чехия, която е съвсем демократична държава, преди известно време имаше голяма коалиция. Там малките партии започнаха да мародерстват големите и да искат прекомерно участие във властта за сравнително скромната си парламентарна подкрепа и големите се ядосаха и ги елиминираха от властта. Така че да внимават малките, защото като ядосат много големите, може да им се случи случка. Но след тези избори на 26 март, много малък изглежда шансът за голяма коалиция. Просто много тежки думи се размениха между ГЕРБ и БСП. Атмосферата много се нагнети и не съм сигурен, че хората ще приемат добре такава коалиция, в момента имам предвид. Пък какво ще покаже бъдещето, не знам.
Водещ: То не е сигурно дали и самите партии ще приемат такава коалиция.
Михаил Константинов: Да, защото това може да се окаже доста разрушително за тях. Т.е. те ще управляват, но ще излизат от управлението с много големи щети и не знам дали това ще си струва цената. Така че в България голямата коалиция общо-взето мисля, че няма да се случи, но не бива да се изключва.
Водещ: Очаквате ли изненади на тези избори? Какво би ви изненадало?
Михаил Константинов: И аз не знам какво. Не виждам какво може да ме изненада. По-скоро изненадите могат да дойдат, и то неприятните изненади, отвън. Защото на мен изобщо не ми харесва начинът, по който светът се развива. Много се забърза историческото време, за нула време се случват тежки събития. Виждате и с Украйна какво става напоследък, не искам да коментирам там какво се върши, но очевидно нарочно се нагнетява напрежението, защото някои хора искат да отвлекат вниманието от това, което се случва в държавите им. Така че става много страшно, защото в крайна сметка Украйна това е Европа. Няма какво да се лъжем, това даже не е и Близък Изток, а там всъщност се води една жестока война с много цивилни жертви, загиват цивилни, невинни хора. Бият се редовни части помежду си, има ожесточение, бронетанкове. Това просто е недопустимо в една европейска държава. Минските споразумения изтекоха, не знам дали знаете, те важаха до края на миналата година. Никой не си прави труда да ги поднови тези споразумения. Т.е. в момента никой не преговаря за нищо, изглеждам много хора ги устройва там хората да се убиват в Украйна , което е недопустимо.
Цоня СЪБЧЕВА
Be the first to leave a review.
