Петрич – градът, от който лъха древна мистика и съвременно изящество

Тони МАСКРЪЧКА, кореспондент на „24 часа“ в Благоевград

Много история, мистика и лечебни минерални изво­ри са събрани в най-южния град на страната, който при­влича все повече наши и чужди туристи.

Няма как да тръгнеш на ек­скурзия на юг и да не спреш в м. Рупите, където е ком­плексът “Ванга”. Там проро­чицата е прекарала послед­ните години от живота си, а в църквата “Св. Петка”, постро­ена по нейна заръка, е място­то, където всеки може да се поклони на гроба на Ванга. Къщичката, където тя е при­емала посетители, наскоро бе ремонтирана и отворена за разглеждане. Интериорът и обзавеждането са идентич­ни с това, което е било преди смъртта на Ванга. Красив парк с много екзотична рас­тителност, десетки токачки, беседки и особена енергия, излъчвана от загасналия вул­кан Кожух, зареждат гости­те на комплекса. Съвсем до южния склон на вулканично­то възвишение е античният град Хераклея Синтика. От десетина години се знае, че там има останки, но екип ар­хеолози в последните години успя да разкрие селището в неговия пълен вид. Градът е бил център на областта Син­тика и е населяван от тра­кийското племе синти. Про­съществувал е около десет века – от IV в. пр. Христа до VI в. сл. новата ера. Бил е завла­дян от Филип Втори, баща на Александър Македонски. Има данни, че градът е сру­тен при земетресение около 388 г., но след това вероятно е съществувал още два века. Допуска се, че лавата от вул­кана Кожух може да го е по­мела.

Ванга е знаела за този дре­вен град и е казвала, че е бил разрушен при приро­ден ката­клизъм.

Послед­ните про­учвания показват, че се­лището е било изключително модерно за времето си, със запазена и до днес канализация. Зидан римски канал отпреди 17 века, с облицовка от хоросан с камък, е отвеждал водите към река Струмешница. Архе­олозите разкриха и Граждан­ска базилика, каквато няма запазена в такава пълнота, с размери 22 на 16 метра. Там са заседавали градските пър­венци.

Последната находка от ля­тото е мраморно римско ко­рито на фонтан с три лъвски глави, от които изтича вода. Намерени са маска на Силен, еротичен свещник, сатирът на Дионис и негова стату­етка, театрални маски и др. вещи.

Последната спирка в м. Рупите на туристите са го­рещите минерални извори. Лечебната вода извира с тем­пература около 80 градуса и много хора топят краката си в езерата, за да облекчават ревматични и ставни болки. Няколко часа престой в м. Ру­пите дават отговор защо про­рочицата е избрала това мяс­то, за да прекара последните години от живота си. Мисти­ка, някаква особена магиче­ска енергия, която зарежда със сила и спокойствие, лъха в района.

Само на 7 км от Рупите е самият град Петрич – един от древните градове по до­лината на Струма. Историци смятат, че днешният Петрич е наследник на тракий­ското селище на племето меди. И там въздухът е “зареден” със спомените за Ванга. Къ­щата е пре­върната от общината в музей преди 8 г. Над 3000 автентични предмета от бита на Ван­га са запазени. Лични вещи, дрехи, снимки, подаръци от хора, на които е помагала, са експонирани в стаите на два­та етажа.

Кухнята с печката на дърва, диванчето и маса със столо­ве са си същите, до които тя се е докосвала. На първия етаж е още молитвена стая с многото подарени икони и гоблени, резбован иконос­тас и чудотворна­та икона, под коя­то всеки подпъхва листче с пожела­ния

Всяка година за рождения ден на Ванга, на празни­ка Св. Петка, в музея се оформя тематич­на експозиция от нейни вещи.

Градският истори­чески музей също си заслужава да се разгледа, защото е събрал над 10 хил. експоната в отдели “Археология”, “Ет­нография”, “Българ­ските земи XV – XIX в.”, “Нова и най-нова история”. Тук могат да се видят дори и снимки от първото посещение на Клау­дия Кардинале в Петрич през 1973 г.

Най-старата църква в града пък е от 1857 г. Храмът “Све­та Богородица” е освен това и най-запазеният в Петрич. При голям пожар през 1987 г. изгарят покривът, иконос­тасът, стенописите в наоса. След това е напълно обно­вен. Твърди се, че мраморни­те плочи по пода са пренесе­ни от останките на Хераклия Синтика.

Пак пожар уврежда сери­озно и другата стара църк­ва – “Св. Никола”, построена през 1868 г. Огънят, избухнал през 1995 г., нанася сериозни щети на храма, но той бързо е възстановен, за да приема миряните.

Най-внушителният истори­чески обект в общината без­спорно е Националният парк музей “Самуилова крепост”, който се намира по пътя за ГКПП Златарево, в Ключката клисура – арена на величави и трагични събития. Петрички­ят регион е бил важна част от територията на Самуило­вата държава. Там Самуил е изградил цяла система от отбранителни съоръжения с оглед опасността от Визан­тия. Те започват високо от склоновете на Беласица, ми­нават край с. Ключ и опират в планината Огражден. Укре­плението е било от три вала и два рова, в центъра на което имало и висока наблюдател­на кула.

Битката при с. Ключ през 1014 г. е една от най-голе­мите трагедии в историята на българската държава. Визан­тийският император Василий II навлязъл с армията си в тила на българската войска и нанесъл тежко поражение. 14 000 български войници били пленени, а императорът из­дал заповед те да бъдат осле­пени, като на всеки 100 души оставил по един водач с едно око. Самуил не могъл да по­несе гледката на ослепената си армия и починал.

В памет на тези събития, през 1982 г. на мястото е из­граден мемориалният ком­плекс “Самуилова крепост”, включен в Стоте национални туристически обекта. Остан­ките от средновековното ук­репление са консервирани, а районът е благоустроен с много алеи и зеленина.

Тук си струва да се посети един уникален манастир. Чу­риловският манастир “Свети Георги” е близо до граница­та с Македония, край селата Чурилово и Гега. Пътят до там не е добър, но от общин­ската администрация имат проект и вероятно скоро ще започне ремонт. Ако не сте с високопроходим джип, може да повървите пеша и когато стигнете, ще разберете, че си е струвало. Манастирът е вероятно още от XIV в. Един­ственият, който наричат “ма­настира с дяволите”. Стено­писите изобразяват сцени от Страшния съд и Митарствата на душата. Десетки страшни и рогати дяволи пък възпи­рат от нарушаване на десет­те Божи заповеди. Рисунките са малко стряскащи, но поу­чителни и действително уни­кални.

За любителите на пешеход­ния туризъм Беласица е пре­красно място. На територията на Природен парк “Беласица” има осем тематични образо­вателни маршрута, всеки от които се изминава за 2 до 3 часа. По тях може да се ви­дят пеперудите и цветята на Беласи­ца, животът на кес­тена, пътеката на мравката, тайните на водата и др., оп­исани на информа­ционни табла. За колоездачите има и веломаршрути, указани с доста­тъчно информа­ционни табели.

ЗА ПЕТРИЧКИЯ КЕСТЕН ПРАВЯТ ФЕСТИВАЛИ

Кестенът е символът и “запазената марка” на Пе­тричкия край. В планината Беласица са най-големите кестенови гори у нас. По се­верните ѝ склонове са най-за­пазените естествени кесте­нови гори, уникално зелено богатство на района.

“Златен кестен” е тради­ционният международен му­зикален фестивал, а от тази година кметското ръковод­ство в Петрич възстанови и литературните четения “Шепа кестени”.

В селата от Подгорието пък всяка година организират празник на кестена. На фес­тивала през октомври в с. Коларово се представят тра­диционни ястия, приготвени с кестени.

На огромни шатри на площада жените от всяко село носят свои­те кулинарни умения, представят народни обичаи и традиции. Гостите дегустират от кестеновия мед, вита баница с пълнеж от кестени, а на място могат да видят и как се пекат кестени на пиростия. Освен в сладкишите плодът се използва и за пригот­вяне на основни ястия като например пиле, пълнено с кестени, супа, кюфтета, дори салата с кестени и тиква.

Ракарникът пък е друго­то уникално ястие, срещано само в петричките села Гега, Габрене, Скрът. Приготвя се на Тодоровден и представля­ва речни раци с ориз. Ситно нарязан праз се задушава в олио и се добавя оризът, да се запържи леко. После и малко вода, да набъбне. След това се изсипва в тава, а вър­ху него се подреждат измити­те и предварително сварени раци. Пече се във фурната още десетина минути.

КАТЯ ПАСКАЛЕВА И ЕВТИМ ЕВ­ТИМОВ СА ОТ ГРАДА

Дълъг е списъкът с попу­лярни личности, родени в най-южния град на България. Най-сериозно е присъствието на тези, свързани с културата и изкуството. Оттук е актри­сата Катя Паскалева (1945-2002), прочула се с ролята си във филма “Козият рог”.

Рицарят на любовната ли­рика Евтим Евтимов (1933-2016) е роден, учил и работил дълги години в Петрич. Смър­тта на автора на текстовете на много хитови български песни бе почетена с обявява­не на ден на траур в цялата община.

Едва ли има някой, който да не е слушал изпълненията на Володя Стоянов – Войво­дата – композитор, текстопи­сец и изпълнител на народни песни от македонската фол­клорна област, който и до днес живее в Петрич.

Друг даровит народен пе­вец – Илия Луков, също е ро­ден в южния град и години наред популяризира българ­ската народна песен. Иници­атор и организатор е на ре­дица родолюбиви прояви в подкрепа на българщината у нас и в чужбина.

Разказвачът на вицо­ве, който още по време на социализма успяваше да изрази отношението към властимащите, Димитър Туджа­ров-Шкумбата, е другото зна­ково име за Пе­трич. Той е един от най-добрите имитатори на политици у нас и един от първите комици, започ­нали да изнасят one man show представления.

Градът е дал и немалко уче­ни, сред кои­то проф. Илия Конев (1928-2009), безспорно име в областта на история на литературата, културозна­нието, балканистиката. Бил е депутат и министър на наука­та.

Имената на спортистите също заемат голяма част от списъка с популярни лично­сти от Петричко.

Гросмайстор Кирил Геор­гиев за първи път привлича вниманието на световна­та шахматна общественост преди повече от 30 г., когато печели световното първен­ство за юноши. И до днес се доказва като един от най-до­брите български шахматисти.

Борците Серафим Бърза­ков и Кирил Терзиев, футбо­листът Спас Делев са малка част от спортистите, донесли с успехите си незабравими изживявания на феновете от цялата страна.

ДИМИТЪР БРЪЧКОВ, КМЕТ НА ПЕТРИЧ: ОБЩИНАТА СТЪПИ НА ТУРИСТИЧЕСКАТА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ

– Г-н Бръчков, от това, кое­то прави екипът ви по време на едногодишното управле­ние, ясно личи, че общината залага много на развитието на туризма.

– Неслучайно в голяма част от рекламните ни мате­риали използваме слогана: “Петрич – многолик и непо­знат”. Най-слънчевото кътче на България е подценявано и от българските, и от чуж­дестранните туристи. Туризмът е неразра­ботена сфера, в която община Петрич има голям потенциал Като част от визията ни за развитие са разрабо­теният туристически сайт www.visitpetrich.com, приключилият конкурс за туристиче­ско лого, безплатна Wi – Fi зона в централна­та градска част, която ще бъде коледен по­дарък за жителите и гостите на града, и мо­билно приложение, за да улесним туристите. На границата между две държави Петрич е място с уникална при­рода, спиращи дъха панорами, богато кул­турно и историческо наслед­ство природни дадености за развитие на селския и спа ту­ризма. Защитена и не­достъпна от строгия граничен режим в ми­налото, днес тази все още сравнително не­позната дестинация предлага много въз­можности за туризъм и спорт. Една малка част от забележи­телностите са антич­ният град Хераклея Синтика, защитената местност Рупите с лечебните минерални извори, къща музей “Ванга, Чуриловският манастир, природен парк “Беласица”…

– Споменахте Рупите, ма­настира, означава ли това, че залагате на религиозен тури­зъм?

– Да, една от причините да посетите Петрич е поклон­ническият туризъм. Визи­рам къщата музей на Ванга в центъра на града, храма ѝ на Рупите, но и над 40 църк­ви в общината. Селата ни предлагат необятни възмож­ности за спокоен отдих. По селските църкви може да се направи цяло пътешествие в историята. Превратностите на сложната съдба на нашия край не сломяват духа на хо­рата и привързаността към традиционните песни и танци и умението им да се веселят. Всеки празник се съпровож­да с вкусни гозби по бабини рецепти, с домашно вино и ракия. Никъде другаде няма да видите русалиите и техни­те танци със саби, станчина­рите, шестващи в страхови­тите си маски по улиците на Петрич на всеки 1 януари. И това не е всичко. Знаете защо наричат района Градината на България – тук са най-ранните плодове и зеленчуци. От дру­га страна ми­нералните из­вори на наша територия са основата за спа – туризъм. Нова възмож­ност Петрич да има мине­рална вода от Рупите е даде­ното от МОСВ чрез предва­рително съгласие за включ­ването на общината в спи­съка за одобрение за етапно изпълнение на обект “Рекон­струкция на водопровод за топла минерална вода от Рупите до Петрич”.

– От години пе­тричани се надя­ват да имат град­ски парк.

– Задвижихме и този нерешен от години проблем. Представихме пред жителите проекта за град­ски парк. Макет онагледява всич­ко, което ще бъде изградено на 54 дка. Имаме въз­можност за външно финан­сиране и обектът е страте­гически в дейност “Градска среда” на ОП “Региони в рас­теж”. Ще има амфитеатър, посетителски център, детски площадки, многофункцио­нално спортно игрище, иг­рище за плажен волейбол, зоокът за птици, множество алеи и зеленина, изкуствено езеро с 3000 кв. м площ. Една от сериозните придобивки в културно-исторически аспект е проектът за нов музей в градския парк, като сградата ще е с десет пъти по-голяма площ от сегашната на Исто­рическия музей.

– Споменахте за възмож­ностите на оперативна про­грама “Региони в растеж”. Какви други проекти ще реа­лизирате?

– Заложените мерки в дей­ност “Образователна инфра­структура” на ОП “Региони в растеж” са свързани с енер­гийната ефективност и по­добряване на материалната база – сграден фонд, дворно пространство и осигурява­нето на достъпна среда за деца и ученици с двигателни проблеми. Включили сме три училища и една детска гради­на – Профилираната гимназия “Пейо Яворов”, Трето ОУ “Гоце Делчев”, СУ “Никола Вапца­ров” и филиал на ЦДГ “Звън­че”. Предвиждат се ремонти на покривна конструкция, външна изолация, подмяна на дограма, изграждане на асансьори, спортни игри­ща, площадки и зали.

– Какво ще кажете на всички, които още не са гос­тували в Пе­тричкия край?

– Заповядай­те да опозна­ете силата на българската земя, аромата на старите кестени и сочни праскови, духа на един дре­вен и модерен град. Нашите легенди и ритуали ще докос­нат сърцата ви, а празниците, песните и танците ще останат завинаги с вас. Тръгвайки на юг от София по долината на река Струма, малко след Сандански слизате от меж­дународния път Е-79 и ето ви в района на равното Пе­тричко поле. Сгушен в полите на зелена Беласица, Петрич обикновено ще ви посрещне окъпан от слънце. Ще имате възможност да се потопите в древната и бурна история на този край, изтъкана от трагични битки, бляскави победи, загадъчни митове и легенди. Ще се докоснете до непокътната природа, ще от­дъхнете в топлата прегръдка на минералните води, ще си тръгнете щастливи и зареде­ни, за да се върнете пак.

С КОНКУРС ГРАДЪТ ИЗБРА ТУРИСТИ­ЧЕСКОТО СИ ЛОГО

Проект­ното пред­ложение на авторския колектив Светослав Василев и Златко Ка­ракашев получи най-висока комплекс­на оценка в конкурса за туристическо лого на община Петрич.

Оценката се оформи след решение на специално назна­чена седемчленна комисия и гласуване на гражданите във фейсбук страницата на общината. Постъпили бяха 24 идейни предложения от 16 автори и колективи. “Кон­курсът за туристическо лого беше важен щрих от цялост­ната стратегия на община Пе­трич за развитие на туризма. Затова съм удовлетворен, че общината може да разчита на потенциала на своите жи­тели, които проявяват нова­торство и имат отлични идеи и визия”, каза кметът Дими­тър Бръчков при награждава­нето на победителите.

Авторите обясниха, че иде­ята им е била за етно исто­рическо излъчване на турис­тическото лого, застъпващо културно-историческото на­следство на община Петрич като най-голяма ценност. Затова в логото присъстват елемент от Самуиловата кре­пост, вечният символ – кесте­новото листо и слънцето, кое­то е изобразено под формата на шевица от петричка носия.

Изписването на името на града като графика отразява разположението на шестте върха на Беласица. Парична­та награда от 500 лв., дадена от общината, победителите обявиха, че ще дарят на клуб “Млад планинар” за покупка на екипировка за децата.