Под преса: Спете спокойно, държавата се „грижи“ за нас

ЕРОЛ ЕМИЛОВ

Време е да кажем „стига“! Време е да кажем на всички държавни служители и завеждащи различни звена, че не може да продължават да работят по този начин. Че техните действия вместо да са в помощ на обществото, са в негов ущърб.

Един случай от Благоевград от последните дни показа колко пагубно може да бъде управлението на една социална институция, а именно звеното „Социални грижи“ в областния център. Две жени бяха оставени на произвола на съдбата и тя бе „благосклонна“ към тях. Отидоха си, за да не страдат повече. Бяха застигнати от „бялата смърт“. Най-мъчителната вероятно. И то само заради нехайството на ръководството на гореспоменатата институция, която трябваше да им предостави нормални условия на живот, а не да живеят в барака на ръба на мизерията. Но не, те бяха заети със съвсем други вероятно по-приятни дейности.

Една от тях е стоенето по цял ден на стола в топлата и уютна канцелария. А на бюрото на чиновника сигурно има куп документи, които трябва да се обработят. Но няма да бързаме, „и утре е ден“. На час по лъжичка. Именно това небързане на такива служители доведе до случая с двете жени, които намериха смъртта си насред зима.

Шефът на социалните Александър Балев пък съобщи, че работили по сигнали. Да стоиш на топло и да чакаш някой да ти се обади, че има нужда от помощ. Дай Боже всекиму такава работа! Ами ако никой не е бил обърнал внимание на бедстващите жени? Страшно е. Страшно е защото има толкова хора в нужда, а никой не си мърда пръста, за да им помогне по някакъв начин. Манталитета ни е такъв, че да не обръщаме внимание на подобни истории и да казваме, че на нас това няма да ни се случи. Другото нещо, което ни идва наум е „И да кажем, едва ли нещо ще се промени“. Не е така. Като видиш нещо нередно, сигнализирай – пък този, от който зависят неща може да се трогне от твоя сигнал. Така ти изпълняваш гражданския си дълг и си чист.

Това говори и за криза във взаимоотношенията между хората. На съседите, които не са преценили за нужно да поздравят майка и дъщеря за Нова година, когато се смята, че е станала трагедията. Просто са нямали време или изобщо не са предполагали, че двете дами са имали нужда от някаква помощ.

Тя обаче не е от сега. Човек за съседа е чужд, се казваше в една телевизионна реклама. Цялата истина за човешките отношения в страната ни в едно изречение.

Криза има и в отношенията между хора и институции. Очевадно е. Няма кой да обърне внимание на човек, който има нужда от съдействие. Колко пъти сте били отпращани с мотива, че чиновниците имат много работа или пък сте чували израза „в момента не можем да ви помогнем“? Ето за това говорим. Когато няма контакт между хората и институциите се стига до такива трагедии.

Защо се стигна дотук? Ами защото никой не се сети, че двете починали жени имат нужда от по-нормални условия за живот и човек, който да се грижи поне за по-младата от тях, която е инвалид.

И тук е редно да се пита какво става с тези социални жилища, които общините предоставят? Къде са и на кого се предоставят? Къде отиват отпуснатите от Министерството на труда и социалната политика средства за подпомагане на хора в нужда? Някой прибира ли ги или се пренасочват в друга „по-полезна“ посока?

На тези въпроси ние трябва и ще търсим отговори. А хората, от които зависи това трябва да отговарят. Нека социалният министър (този или следващия) се заеме с проверка на подчинените си. Резултатите ще бъдат интересни, а може би и фрапантни. Нека отговорните служители да излязат и да кажат какво са направили по конкретния случай. Ако са сгрешили – да поемат отговорност. А шефът на Социалното Александър Балев да направи същото. Ако се плаши от това явно мястото му не е там и най-естествения и логичен ход е да подаде оставка. На Благоевград и на страната не й трябват такива началници на звена. Те са срам за системата и не бива да позволяваме да остават.

Спомням си за един такъв случай в Гоце Делчев. Този на София Стамберова и семейството й. Явно шефовете на социалните служби в Югозапада са си изградили такава практика. Да не помагат на хората. Трима души, сред които жена-инвалид живееха в барака „благодарение“ на нехайството Недялка Цветкова. Наложи се кметът на града Владимир Москов да се заеме и да съдейства на семейството, за което заслужава адмирации. И дано има повече такива кметове.

А ако службите „Социално подпомогане“ продължават да работят така ще трябва да сменят наименованието си на „Социална безпомощност“… А иначе – спете спокойно, държавата се „грижи“ за вас. И дано не ви се налага да стигате до „Социална безпомощност“.