Възрастните хора – важна част от нашето общество

Юлия БАЙМАКОВА
Типичен януарски следобед – сив и студен. В такова време възрастните хора обикновено са си у дома, край печките. Да, но днес е четвъртък, а това означава – поредна сбирка на жените от Пенсионерския клуб. И ето ги – идват една по една и още от вратата честитят Новата година. Сядат край масите и веднага започват раздумката – нали от миналата година не са се видели, имат какво да си разкажат. За днес специална беседа не е предвидена, но Вили Унжиева, чиито читателски умения са всепризнати, пак е донесла нещо интересно – и сатирично, и забавно. Жените слушат, приятно им е да научат повече я за политиката, я за някоя известна личност или просто да се позабавляват… Преди да си тръгнат, ще чуят какво ще им каже и медицинската сестра Марияна Попова. Свикнали са с нея, от 5 години са заедно, сприятелили са се и навсякъде я канят. Вслушват се в съветите и – да не проявяват своеволия, стриктно да си пият лекарствата.
Както обикновено, тук са редовните членове на Клуба Магдалена Станчева и Инка Крънчева. Питам ги какво подхранва дългогодишния им интерес към него. Отговарят ми кратко и ясно: „ Тук сме между хората. Приятно ни е.“ Добрите отзиви за организирания живот на пенсионерите са довели на днешната сбирка и Евгения Какалова – пенсионирана учителка от Трето основно училище. Засега тя е най-новият член на Клуба.
Запознавам се и със Сия Василева – бивша счетоводителка, която е в ръководството на Клуба и вече много години – безспорна лидерка на женската „секция“. От нея научавам за активността на жените. Те честват всеки ден в българския празничен календар – Бабинден, Трифон Зарезан, Трети март, Осми март, Съединението, Деня на будителите, Деня на възрастните хора… Не пропускат да се преклонят пред подвига на Ботев, Левски, Гоце Делчев. На някои от празниците им гостуват ученици, най-вече от Второ основно училище и от село Баничан. С готовност жените се включват в благородни инициативи като тази за борба срещу рака на млечната жлеза. По време на тазгодишната кампания те са засадили цветя в саксии, за да помогнат със средствата от продажбата.
Много са и екскурзиите, провеждани от клубните членове. Освен на забележителни места в нашата страна, те са били и в Македония, Сърбия, Турция, а в Гърция – многократно. И навсякъде умеят да се веселят, да си попеят, да поиграят. „Трябва да видите как играят нашите баби!“ – възкликва Сия Василева и дава за пример Ленчето Пирнарева, която е попреминала 90-те, но духът и е като на момиче! Разказва и за честванията на рождените дни, които по традиция се отбелязват последния четвъртък на всеки месец.
Безспорно, активът на жените е много голям. А мъжете пенсионери, които са по-голямата част от „личния състав“ – 164 на 110?! Оказва се, че те, както обикновено, не са толкова ентусиазирани. Предпочитат да си седят в Клуба и да играят карти, табла или шах. Това, с което могат да се похвалят, е възобновеният благодарение на отговорника за спортната дейност Иван Менов турнир по тези игри.
Общинският пенсионерки клуб „Неврокоп“ поддържа връзка с други подобни клубове както в областта, така и в Кюстендил, Пазарджик и Велинград. Взаимните им гостувания са се превърнали в обичайна практика. Най-тесни са връзките с Клуба в град Хаджидимово. Поддържат контакт и с Дома за стари хора в нашия град. Доволни са също от вниманието, проявявано към тях от Общинския съвет на Червения кръст в града и лично от д-р Кочева. Председателят на Клуба Костадин Бойков дебело подчертава помощта, оказвана от ръководството на общината. Без тази материална помощ, само със символичния членски внос от 5 лева годишно, Клубът не би могъл да съществува.
Безспорно е, че Общинският пенсионерки клуб дава възможност на възрастните хора в град Гоце Делчев да поддържат социални контакти, да се обогатяват духовно и по-леко да понасят несгодите на старостта. Повече от тридесет години той обединява хората от третата възраст, помага им да се чувстват значими, неизменна част от обществото.