Чудо в село Златолист! Нямо дете проговори

Лили АНГЕЛОВА

Дете проговори на гроба на българската ясновидка Преподобна Стойна, научи Топ ПРЕСА от таткото на 6-годиш­ното момченце Иве­лин И. – Велизар. Той не можа да сдържи сълзите си от ра­достта, която спохо­дила семейството на панихидата по слу­чай 83-годишнината от кончината на бъл­гарската ясновидка Преподобна Стойна.

„Чудото, както го наричаме със съ­пругата ми, стана ей така, както си го­ворим с вас. Като беше на 2 години, малкият падна от стълбите в къщата ни и от­тогава не говори. Къде ли не сме го водили по докто­ри, психолози, обиколихме навсякъде. Само на Бог се надявахме накрая“, сподели 45-годишният Велизар.

Двамата със съпругата му Елена чули от нейна колеж­ка, че на гроба на Преподоб­на Стойна се случвали все добри неща – болни си тръг­вали съвсем здрави, а мал­ки деца, страдащи от пси­хични про­бле­ми, дни след посещението в Златолист се оправяли.

„Това бе една надежда за нас. Решихме да посе­тим тази панихида на 17 декември. Знаехме, че ще я направят тогава, въпреки че Стойна е починала на 22 декември. Много пъти сме били и на гроба на Баба Ван­га, която приживе смятахме за светица. Но щастието сега ни се усмихна. Как стана ли? Ами Ивчо, както си седеше и слушаше думите на све­щеника, се обърна към мен и ми каза: „Татко, запали ми пак свещта“. Разплакахме се с майка му, а няколкото човека присъстващи спря­ха церемонията и заедно се порадвахме на чудото“, разказа развълнуваният мъж.

Засега той не желае да разкрива самоличността си, защото не иска да става медийна личност, не желае и различни хора да го раз­питват за проблема му с детето, за да не нарани психиката му.

„Единствен син ми е, разказвам ви това, защо­то смятам, че трябва да се пише за хубавите неща, кои­то все пак ни се случват. Хората трябва да вярват и да се надяват, че чудесата около Коледа наистина мо­гат да се случат“, споделя Велизар.

Мъжът е решил, че в знак на благодарност всяка годи­на ще дава курбан на името на светицата на датата на панихидата й.

„Това ще е знак и за всички тъжни, обезверени и не­щастни хора, които се надяват чудо­то да ги споходи. Трябва да говорим за Бог, да вярваме и да не забравяме доброто, което ни се случва“, катего­ричен е Велизар.

„Винаги на рож­дения ден на Преподоб­на Стой­на – на 9 септември, на да­тата на кончината й – на 22 декември и на празника на село Златолист – на Гергьовден, ид­ват посетители от цял свят. Повечето преспиват преди народното весе­лие. Тук още витае духът на баба Стой­на и помага истин­ски на вярващите. Местните са ми разправяли какви ли не чудеса, които са се случвали благодарение на светицата. Много бездетни семейства търсят помощ и в храма. Идват чак от Добру­джа. После пък кръщават децата си, ако са момичета, на Преподобна Стойна, ако са момчета – на свети Георги. Защото знаят, че светецът и смятаната от местните хора за светица са направили чу­дото. Но трябва да носиш вя­рата в себе си. Това е най-ва­жното.“ Това сподели за Топ ПРЕСА кметският намест­ник на село Златолист – Кра­симир Кисов, който страда, че в селото вече са останали 12 души, които живеят по­стоянно в него. „Всичко тръг­ва за столицата или за чуж­бина. Тук няма какво да се работи. Но хората се връщат за всеки празник свързан с Преподобна Стойна“, обяс­нява кметът. Преди години местните са били 585 души, а причината да бягат от Зла­толист се корени освен в липсата на професионална реализация за младите, и в недостига на канализация. Водата се носи в бидони или се изпомпва с помпи. „Дори автобус не минава в селото. А то е само на 5 километра от Мелник“, жалват се жите­лите му.

ПОЛУЧИЛА СИЛИ ОТ СВЕТИ ГЕОРГИ

Историята на Преподобна Стойна е подобна на тази на Ванга, чийто храм се на­мира в близката местност – Рупите. Стойна е родена през 1883 г. в гръцкото село Хазнатар. Едва 7-годишна, се разболява от едра шарка и ослепява. Родителите й се тревожат дали ще оживее, понеже е хилава, почти не яде, по цял ден стои затворе­на в стаята. Една вечер май­ка й чува, че детето говори с някого, а било само. Отвори­ла вратата и се изумила от светлината, която огрявала като слънце стаята. Болното момиче казало на близките си да не се плашат, ами да оставят вратата отворена, че Свети Георги иска да вле­зе. После я чули с радостни сълзи да говори с този неви­дим за тях, ала видим за нея, сляпата, Божи пратеник.

След тази случка Стойна започва да говори, че тряб­ва да я заведат в църква. Междувременно родители­те й умират и за нея се гри­жи чичо й. През 1895 г. със семейството си и малката Стойна той се преселва да живее в петричкото с. Ръж­дак. Племенницата му на­стоява да я заведе в църк­вата „Св. Георги“ в Петрич и там да я остави. Отиват в храма, ала попът отказва да я вземе понеже е сляпа и няма кой да се грижи за нея.

„Натъжила се горката, зажалила, разказва 89-го­дишната баба Мария от Зла­толист, която помни препо­добна Стойна и говори за нея с дълбока почит. – Явил й се отново сън и тя рекла на чичо си: „Отведи ме в църк­вата на Долна Сушица, ста­рото име на село Златолист, там ке ме вземат.“ „Арно“, ка­зал той, качил я на магарето и дошли в наше село. Казали на поп Георги каква е рабо­тата, той рекъл, че ще свика хората и каквото решат, това да е. Бил барабана, събрал се народът. По-младите ка­зали: „Не можем го гледа това дете, то е кьораво – иска гайле.“ А старите им се соп­нали: „Как така не можем!? Ке го гле­дате вие, момите. Едната ке го пере, другата ке го храни, третата водич­ка ке му носи.“ И така оста­нала Пре­подобна да живее в Злато­лист. На­правили й малка стаичка на горния етаж на църква­та и в нея тя живя, докат се спомина. Аз бях на 16 години, когато почи­на“, пише в спомените си за Стойна баба Мария. Според нея пророчицата била ху­бава, руса жена, кротинка и тиха, хранила се само с плодове. „Едно джезве, една лъжичка, чашка и чинийка – това и бе покъщнината. Като ме заболи глава, тичах при нея. Тя взимаше честния кръст, туряше го в чашата с вода, думаше му молитвичка, после ми даваше да пия. И главата ми ми­наваше, и всичко“, пише приживе баба Мария.

ВАНГА Я СЧИТАЛА ЗА ПО-СИЛНА

Баба Ванга каз­вала за Проподоб­на Стойна, че е три пъти по-силна от нея самата. „Три пъти по-силна от мен е Стой­на, да знаете, да помните.“ Баба Мария си спомня в писанията си, че Ванга ви­наги идвала на празника на Гергьовден в селото. Пре­подобната жи­веела само в храма „Свети Георги“. Ше­тала из дво­ра, а там има около 30-мет­рово дърво на повече от 1300 години и за България е като дърво на живота. Между колоните му Стойна е вързала люлка и често же­ните се люлеели там, така лекували безплодието си. Смята се, че мястото, където расте дървото, е единият от върховете на енергиен триъ­гълник. Останалите елемен­ти са Рупите и параклисът „Свети Теодор Тирон“ в село Катунци.

МОЖЕЛА ДА ЛЕВИТИРА

Житието на Преподобната се намира в храма и всеки може да го прочете. Там се пази и сребърния кръст, кой­то Стойна Димитрова носи цял живот. Твърди се, че ако святата реликва се пус­не във вряща вода и после човек пие от нея или се из­мие, повече няма да страда от главоболие. Житието на светицата разказва как вед­нъж един мирянин дошъл да почете Господа. Застанал отстра­ни на Стойна и съзрял, че всъщ­ност Препо­добната не се до­пира до пода, а се носи на ме­тър над земята. След като приклю­чила с молит­вата си, извика­ла чове­ка, кой­то още недоу­мявал, и го помо­лила до смъртта й да не споделя с никого на какво е станал свидетел. Възрастните хора твърдят, че Стойна често на­пускала тялото си и била като мъртва в продължение на дни. След като се събудела, разказвала чудни истории. Днес стаичката й е запазена във вида, в който пророчица­та я е оставила. Вътре се вли­за с чехли. Всеки посетител оставя нещо свое за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поста­вена там, ще се радва на за­видно здраве. На масичката в стаята има книга, в която всеки посетител записва же­ланията си.