Чудо в село Златолист! Нямо дете проговори
-
- януари 11, 2017
Лили АНГЕЛОВА
Дете проговори на гроба на българската ясновидка Преподобна Стойна, научи Топ ПРЕСА от таткото на 6-годишното момченце Ивелин И. – Велизар. Той не можа да сдържи сълзите си от радостта, която споходила семейството на панихидата по случай 83-годишнината от кончината на българската ясновидка Преподобна Стойна.
„Чудото, както го наричаме със съпругата ми, стана ей така, както си говорим с вас. Като беше на 2 години, малкият падна от стълбите в къщата ни и оттогава не говори. Къде ли не сме го водили по доктори, психолози, обиколихме навсякъде. Само на Бог се надявахме накрая“, сподели 45-годишният Велизар.
Двамата със съпругата му Елена чули от нейна колежка, че на гроба на Преподобна Стойна се случвали все добри неща – болни си тръгвали съвсем здрави, а малки деца, страдащи от психични проблеми, дни след посещението в Златолист се оправяли.
„Това бе една надежда за нас. Решихме да посетим тази панихида на 17 декември. Знаехме, че ще я направят тогава, въпреки че Стойна е починала на 22 декември. Много пъти сме били и на гроба на Баба Ванга, която приживе смятахме за светица. Но щастието сега ни се усмихна. Как стана ли? Ами Ивчо, както си седеше и слушаше думите на свещеника, се обърна към мен и ми каза: „Татко, запали ми пак свещта“. Разплакахме се с майка му, а няколкото човека присъстващи спряха церемонията и заедно се порадвахме на чудото“, разказа развълнуваният мъж.
Засега той не желае да разкрива самоличността си, защото не иска да става медийна личност, не желае и различни хора да го разпитват за проблема му с детето, за да не нарани психиката му.
„Единствен син ми е, разказвам ви това, защото смятам, че трябва да се пише за хубавите неща, които все пак ни се случват. Хората трябва да вярват и да се надяват, че чудесата около Коледа наистина могат да се случат“, споделя Велизар.
Мъжът е решил, че в знак на благодарност всяка година ще дава курбан на името на светицата на датата на панихидата й.
„Това ще е знак и за всички тъжни, обезверени и нещастни хора, които се надяват чудото да ги споходи. Трябва да говорим за Бог, да вярваме и да не забравяме доброто, което ни се случва“, категоричен е Велизар.
„Винаги на рождения ден на Преподобна Стойна – на 9 септември, на датата на кончината й – на 22 декември и на празника на село Златолист – на Гергьовден, идват посетители от цял свят. Повечето преспиват преди народното веселие. Тук още витае духът на баба Стойна и помага истински на вярващите. Местните са ми разправяли какви ли не чудеса, които са се случвали благодарение на светицата. Много бездетни семейства търсят помощ и в храма. Идват чак от Добруджа. После пък кръщават децата си, ако са момичета, на Преподобна Стойна, ако са момчета – на свети Георги. Защото знаят, че светецът и смятаната от местните хора за светица са направили чудото. Но трябва да носиш вярата в себе си. Това е най-важното.“ Това сподели за Топ ПРЕСА кметският наместник на село Златолист – Красимир Кисов, който страда, че в селото вече са останали 12 души, които живеят постоянно в него. „Всичко тръгва за столицата или за чужбина. Тук няма какво да се работи. Но хората се връщат за всеки празник свързан с Преподобна Стойна“, обяснява кметът. Преди години местните са били 585 души, а причината да бягат от Златолист се корени освен в липсата на професионална реализация за младите, и в недостига на канализация. Водата се носи в бидони или се изпомпва с помпи. „Дори автобус не минава в селото. А то е само на 5 километра от Мелник“, жалват се жителите му.
ПОЛУЧИЛА СИЛИ ОТ СВЕТИ ГЕОРГИ
Историята на Преподобна Стойна е подобна на тази на Ванга, чийто храм се намира в близката местност – Рупите. Стойна е родена през 1883 г. в гръцкото село Хазнатар. Едва 7-годишна, се разболява от едра шарка и ослепява. Родителите й се тревожат дали ще оживее, понеже е хилава, почти не яде, по цял ден стои затворена в стаята. Една вечер майка й чува, че детето говори с някого, а било само. Отворила вратата и се изумила от светлината, която огрявала като слънце стаята. Болното момиче казало на близките си да не се плашат, ами да оставят вратата отворена, че Свети Георги иска да влезе. После я чули с радостни сълзи да говори с този невидим за тях, ала видим за нея, сляпата, Божи пратеник.
След тази случка Стойна започва да говори, че трябва да я заведат в църква. Междувременно родителите й умират и за нея се грижи чичо й. През 1895 г. със семейството си и малката Стойна той се преселва да живее в петричкото с. Ръждак. Племенницата му настоява да я заведе в църквата „Св. Георги“ в Петрич и там да я остави. Отиват в храма, ала попът отказва да я вземе понеже е сляпа и няма кой да се грижи за нея.
„Натъжила се горката, зажалила, разказва 89-годишната баба Мария от Златолист, която помни преподобна Стойна и говори за нея с дълбока почит. – Явил й се отново сън и тя рекла на чичо си: „Отведи ме в църквата на Долна Сушица, старото име на село Златолист, там ке ме вземат.“ „Арно“, казал той, качил я на магарето и дошли в наше село. Казали на поп Георги каква е работата, той рекъл, че ще свика хората и каквото решат, това да е. Бил барабана, събрал се народът. По-младите казали: „Не можем го гледа това дете, то е кьораво – иска гайле.“ А старите им се сопнали: „Как така не можем!? Ке го гледате вие, момите. Едната ке го пере, другата ке го храни, третата водичка ке му носи.“ И така останала Преподобна да живее в Златолист. Направили й малка стаичка на горния етаж на църквата и в нея тя живя, докат се спомина. Аз бях на 16 години, когато почина“, пише в спомените си за Стойна баба Мария. Според нея пророчицата била хубава, руса жена, кротинка и тиха, хранила се само с плодове. „Едно джезве, една лъжичка, чашка и чинийка – това и бе покъщнината. Като ме заболи глава, тичах при нея. Тя взимаше честния кръст, туряше го в чашата с вода, думаше му молитвичка, после ми даваше да пия. И главата ми минаваше, и всичко“, пише приживе баба Мария.
ВАНГА Я СЧИТАЛА ЗА ПО-СИЛНА
Баба Ванга казвала за Проподобна Стойна, че е три пъти по-силна от нея самата. „Три пъти по-силна от мен е Стойна, да знаете, да помните.“ Баба Мария си спомня в писанията си, че Ванга винаги идвала на празника на Гергьовден в селото. Преподобната живеела само в храма „Свети Георги“. Шетала из двора, а там има около 30-метрово дърво на повече от 1300 години и за България е като дърво на живота. Между колоните му Стойна е вързала люлка и често жените се люлеели там, така лекували безплодието си. Смята се, че мястото, където расте дървото, е единият от върховете на енергиен триъгълник. Останалите елементи са Рупите и параклисът „Свети Теодор Тирон“ в село Катунци.
МОЖЕЛА ДА ЛЕВИТИРА
Житието на Преподобната се намира в храма и всеки може да го прочете. Там се пази и сребърния кръст, който Стойна Димитрова носи цял живот. Твърди се, че ако святата реликва се пусне във вряща вода и после човек пие от нея или се измие, повече няма да страда от главоболие. Житието на светицата разказва как веднъж един мирянин дошъл да почете Господа. Застанал отстрани на Стойна и съзрял, че всъщност Преподобната не се допира до пода, а се носи на метър над земята. След като приключила с молитвата си, извикала човека, който още недоумявал, и го помолила до смъртта й да не споделя с никого на какво е станал свидетел. Възрастните хора твърдят, че Стойна често напускала тялото си и била като мъртва в продължение на дни. След като се събудела, разказвала чудни истории. Днес стаичката й е запазена във вида, в който пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки посетител оставя нещо свое за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще се радва на завидно здраве. На масичката в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.
Be the first to leave a review.
