Висок процент от завършилите ЮЗУ остават да работят в Благоевградския регион
-
- декември 6, 2016
Люба ЙОРДАНОВА
От създаването й преди пет години рейтинговата системата на висшите училища ясно показва, че хората с висше образование се реализират много по-добре на пазара на труда в сравнение с тези с по-ниска квалификация. Средната безработица сред тях е по-ниска, а средните доходи – по-високи. През 2016 г. всички индикатори в рейтинга за реализацията на завършилите студенти през последните пет години се повишават. Средният осигурителен доход се качва от 925 лв. на 1020 лв., а делът на регистрираните безработни сред висшистите спада до 3.38% при 3.74% година по-рано.
Тази положителна тенденция е част от общото развитие на икономиката, а не толкова от вдигането на качеството на обучението. Данните на Националния статистически институт показват подобрение на пазара на труда, като към средата на тази година заетите в икономиката са били с 22 хил. повече спрямо юни 2015 г. През август НСИ отчете и намаляване на младежката безработица. Хората с висше образование традиционно са тези, които по-лесно си намират работа, затова е логично положителните ефекти да се виждат отчетливо в тяхната група.
„Подобряването на индикаторите за реализацията на завършилите през последните пет години като цяло съвпада с общите тенденции на подобряване на икономическата среда в страната през последната година и само по себе си не е достатъчно, за да твърдим, че има сближаване на висшето образование и нуждите на работодателите“, коментира изпълнителният директор на „Отворено общество“ Георги Стойчев, който е част от консорциума, разработващ рейтинга. Според него обаче данните напълно потвърждават наблюдението, че висшистите, включително наскоро завършилите, получават по-високи доходи и са изложени на по-малък риск от безработица в сравнение с хората, които нямат висше образование.
„Не трябва утешително да се приема, че тези позитивни промени се дължат преди всичко на добавяне на качество в университетското преподаване“, предупреждава и ректорът на Нов български университет проф. Пламен Бочков и допълва, че за да се усети то на пазара на труда, е необходимо много повече време от една година.
Освен това реализацията далеч не зависи само от наличието на висше образование. Рейтингът показва, че в някои професионални направления има голямо значение къде точно и каква специалност е учил студентът. При информатиката например делът на безработните варира от под 1% до над 6% в зависимост от висшето училище. Тук роля играят регионалните фактори – ако университетът е в регион, в който този бизнес не е развит, завършилите трудно ще работят по специалността си там. В това отношение висшите училища в столицата са силно привилегировани заради по-големите възможности за работа. Тези извън София обаче имат важна роля както за местния бизнес, така и за публичния сектор – много от бъдещите учители например излизат от висши училища в по-малки градове. В някои специалности реализацията на завършилите не се определя до толкова голяма степен от избора на университет. Така е при медицината, където разлика между доходите и нивото на безработица на завършилите различните медицински университети в България почти няма.
Макар и да намалява леко в сравнение с миналата година, делът на висшистите, които нямат принос към осигурителната система на страната, остава голям – 23%. Георги Стойчев обяснява, че в тази група може да влизат различен тип завършили – както такива, които са напуснали страната, така и икономически неактивни или в преходен период между висшето си образование и първата си работа. Включват се и хората, които упражняват свободни професии или са ангажирани с дейност, в която като цяло има по-слаба връзка с осигурителната система. „Обикновено делът на висшистите, които нямат принос към осигурителната система, е по-висок сред завършилите направления, свързани с изкуствата или с упражняването на свободни професии, както и такива, които предполагат реализация в чужбина или са свързани с икономически дейности с изразен сезонен характер“, допълва Стойчев. За него този резултат не е изненадващ и не би било реалистично да се мисли, че може да бъде сведен до нула.
Ако един студент учи туризъм, в пъти по-вероятно е след средно четири години в университета да работи на позиция, за която дипломата изобщо не му е трябвала. Според данните в рейтинга под 20% от завършилите това направление през последните пет години се реализират спрямо високата си образователна степен. Ниското приложение на висшето образование важи и за сфери като хранителните технологии, металургия, животновъдство, а дори и философия. Този резултат е стабилен през годините и очертава голямата пропаст между последните години на средното образование и някои области на пазара на труда. Ако обучението в конкретни професии беше качествено и атрактивно за учениците, някои от тях можеха да имат бърза писта за добра реализация.
„Фактът, че над половината от висшистите продължават да работят на позиции, за които не се изисква висше образование, означава, че те заемат част от работните места, на които биха могли да се реализират хора със средно или по-ниско образование“, коментира Георги Стойчев. За него това има две последици. От една страна, се ограничават шансовете за реализация на хората с по-ниска степен на образование, защото трябва да се конкурират с хора с по-висока. От друга страна, това отлага с 4-5 години излизането на пазара на труда на някои хора. „Тези дисбаланси говорят за наличието на разминаване между структурата на образователната система и непосредствените нужди на пазара на труда“, смята Стойчев. Той отбелязва обаче, че в дългосрочен план това не е непременно лошо: допълнителната квалификация във висшето образование може да направи хората по-гъвкави за промените на пазара на труда.
30% от всички студенти в България са в специалностите икономика, администрация и управление в българските висши училища. Това са 75 374 души. Макар да се забелязва трудно, през последните години броят им намалява и през 2016 г. се отчита близо 15% намаление спрямо три години по-рано. Отлив има и от правото, което вече не е третото най-желано професионално направление и беше изместено от (изненада!) педагогиката. Макар и със закъснение, държавата започна да обръща внимание на огромния проблем, че в следващите години голяма част от учителите ще се пенсионират, и посочи педагогиката като приоритетна специалност, в която има и финансови стимули за висшите училища и студентите. Това може да е обяснението за увеличението с над 10% в броя на студентите в направлението.
Увеличение на броя студенти има в специалности, в които бизнесът има дефицит, а заплатите са високи, като информатика и компютърни науки. Най-значителен обаче е ръстът в медицина – с близо 50% спрямо 2013 г. Това може да се обясни с повечето чуждестранни студенти в това направление, с факта, че от няколко години Софийският университет също предлага такова обучение, както и с добрите възможности за реализация в чужбина.
Увеличение на броя студенти има в специалности, в които бизнесът има дефицит, а заплатите са високи, като информатика и компютърни науки. Най-значителен обаче е ръстът в медицина – с близо 50% спрямо 2013 г. Това може да се обясни с повечето чуждестранни студенти в това направление, с факта, че от няколко години Софийският университет също предлага такова обучение, както и с добрите възможности за реализация в чужбина.
Дали това е осъзнат избор на кандидат-студентите и резултат от политики на висшите училища и на държавата е рано да се каже. Разместването обаче е сериозно и ако продължи, може да обърне структурата на висшето образование – в идеалния случай според нуждите на обществото и икономиката.
„Кандидат-студентите не бива да се подценяват, те са информирани добре и дългогодишният ми академичен опит показва, че всяко поколение прави своя осъзнат избор според състоянието и развитието на икономиката и обществото“, смята ректорът на Русенския университет „Ангел Кънчев“ проф. Велизара Пенчева. И допълва, че е въпрос на държавна политика да се прогнозират бъдещи потребности от професии, включително според регионалните потребности, и тези прогнози да стигат до кандидат-студентите, за да бъдат те подпомогнати в избора си.
„Структурата на висшето образование се променя през последните години – една от причините е намаляващият брой на кандидат-студентите, рационализацията на избора им, а заедно с това и промяната в стимулите за висшите училища, които бавно започват да актуализират предлаганите от тях програми, съобразявайки тенденциите на пазара на труда и своите резултати в рейтинговата система“, коментират експертите в сферата на висшето образование Мирела Хаджиева и Добромир Добрев. От тази година министерството на образованието въведе една нова стъпка в правилната посока и насочва по-голям брой места за прием към важни за пазара на труда направления. За да се срещнат бизнесът и висшето образование, обаче е необходимо данните от рейтинговата система да бъдат разпространени и в училищното образование, защото изборът на реализация и се прави далеч преди последната гимназиална година, смятат експертите.
КЪДЕ Е МАТЕМАТИКАТА?
Има и пренебрегвани специалности – като математика например, където учат малко студенти, но завършилите са с втория най-висок доход в страната. Може информатиката да взима студентите от сходни направления, каквото е математиката. Може талантливите математици просто да учат в чужбина. А може и средното образование просто да не може да подготви качествено учениците по този предмет. „За да се подготвят по-добре учениците за математически специалности, е нужно просто да дефинираме какво искаме на изхода на средното образование“, смята директорът на варненската Математическа гимназия „Петър Берон“ Павлин Петков. Той дава пример с Полша, която въведе три национални матури, едната от които математика и науки. „Ако на финала на средното образование се заложи матура по математика – или интегриран предмет, като логическо мислене например, системата ще се нагоди към развитие на тези умения“, смята Петков. А президентът на „Мусала софт“ Елена Маринова посочва силен аргумент – проверка на Агенцията по заетостта наскоро е показала, че броят на безработните, завършили математическа гимназия, е нула.
Един от важните изводи от рейтинга е, че няма едно най-добро висше училище в България – има най-добри висши училища в различните направления, в които обучават студенти. И някои от тях имат ключова роля за региона, в който се намират, като привличат студенти, които впоследствие се реализират в местния частен и публичен сектор. Почти всички завършили здравни грижи в Русенския университет „Ангел Кънчев“ например през първите пет години след завършването си работят в същия регион. Този дял е много висок и при завършилите теория и управление на образованието в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, и в Югозападния университет в Благоевград. Всъщност голямата част от работещите в публичния сектор като лекари, военни и учители са завършили висши училища извън София.
„Значението на регионалните висши училища за подготовката на необходимите кадри е от особена важност“, коментира HR мениджърът на бургаското предприятие „Елкабел“ Мариана Добрева, което наема много току-що завършили студенти. Тя допълва, че на регионално ниво има диалог между бизнеса и учебните заведения, разкриват се необходимите за бизнеса специалности, а тези, от които няма нужда, се закриват.
Добрата новина е, че някои университети вече мислят за регионалните си стратегии. Според ректора на университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, доц. Магдалена Миткова сред факторите за привличането на студенти от региона са творчески ориентираното широкопрофилно обучение, силният академичен състав и финансовата стабилност на университета. Ректорът на Тракийския университет в Стара Загора разказва, че търсят връзката с местния бизнес през кръгли маси, оптимизиране на учебните програми и практическо обучение във фирми и организации. Медицинският университет в Пловдив набляга на добрата реализация на пазара на труда през център за кариерно развитие, който търси връзката с работодателите и информира студентите за възможностите им след завършването. Русенският университет „Ангел Кънчев“ отива още по-напред, като през 2015 г. инициира заедно с областните управители от региона Форум за регионално развитие, а година по-късно подписа споразумения за съвместна дейност в Дунавския регион. В момента университетът работи и по проект за международен Дунавски трансферен център, който да е свързващо звено между университети и бизнес в региона.
Металургията е направлението, в което влизат най-слабите ученици – със среден успех от дипломата за средно образование 4.16. Това обаче не им пречи да излязат от университета със седмия най-висок среден доход измежду всички висшисти – много по-напред от направления като право, социология или химически науки. Това е добавена стойност на висшето образование, смята Боян Захариев от „Отворено общество“, който е направил анализ на съотношението между резултатите от дипломата за средно образование и дохода след завършване на висше. Сред специалностите с висок принос са и машинното инженерство, проучването и добива на полезни изкопаеми и информатиката.
Има обаче и такива направления, в които студентите очевидно не намират смисъл да се дипломират. Рейтингът показва, че около 30% от студентите в последен курс не се дипломират навреме, като този дял е особено висок при учещите математика, филология, информатика и театрално и филмово изкуство. Ректорите не са изненадани от тези резултати. „Част от студентите намират работа, преди да се дипломират, а реализацията е много важна за младите хора“, обяснява ректорът на Нов български университет проф. Пламен Бочков. И допълва, че висшето училище търси начини да преодолее тази тенденция, например с алумни клуб, който да запази връзката между студентите и университета.
„За съжаление не всички млади хора са наясно относно професионалната си ориентация“, добавя друга причина ректорът на бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“ доц. Магдалена Миткова. Според нея тези студенти избират да се обучават по специалност, която не ги удовлетворява, и бързо загубват мотивацията си. Боян Захариев посочва, че има и студенти – особено в магистърските специалности, които са там, за да развият уменията си, след като вече са имали досег с пазара на труда, а не толкова за да получат диплома. А и в някои сфери работодателите гледат доколко служителите им се справят със задачите си, а не какви умения имат на хартия.
Be the first to leave a review.
