Висок процент от завършилите ЮЗУ остават да работят в Благоевградския регион

 Люба ЙОРДАНОВА

От създаването й преди пет години рей­тинговата системата на висшите училища ясно показва, че хо­рата с висше образо­вание се реализират много по-добре на пазара на труда в сравнение с тези с по-ниска квалификация. Средната без­работица сред тях е по-ниска, а средните доходи – по-висо­ки. През 2016 г. всички ин­дикатори в рейтинга за реа­лизацията на завършилите студенти през последните пет години се повишават. Сред­ният осигурителен доход се качва от 925 лв. на 1020 лв., а делът на регистрираните безработни сред висшистите спада до 3.38% при 3.74% го­дина по-рано.

Тази положителна тенден­ция е част от общото развитие на икономиката, а не толкова от вдигането на качеството на обучението. Данните на Националния статистически институт показват подобре­ние на пазара на труда, като към средата на тази година заетите в икономиката са били с 22 хил. повече спрямо юни 2015 г. През август НСИ отчете и намаляване на мла­дежката безработица. Хората с висше образование тради­ционно са тези, които по-лес­но си намират работа, затова е логично положителните ефекти да се виждат отчетли­во в тяхната група.

„Подобряването на инди­каторите за реализацията на завършилите през последни­те пет години като цяло съв­пада с общите тенденции на подобряване на икономиче­ската среда в страната през последната година и само по себе си не е достатъчно, за да твърдим, че има сближаване на висшето образование и нуждите на работодателите“, коментира изпълнителният директор на „Отворено обще­ство“ Георги Стойчев, който е част от консорциума, раз­работващ рейтинга. Според него обаче данните напълно потвърждават наблюдение­то, че висшистите, вклю­чително наскоро завършилите, полу­чават по-високи до­ходи и са изложени на по-малък риск от безработица в срав­нение с хората, кои­то нямат висше об­разование.

„Не тряб­ва утеши­телно да се приема, че тези по­зитивни промени се дължат пре­ди всичко на добавяне на качество в универ­ситетското преподава­не“, преду­преждава и ректорът на Нов бъл­гарски уни­верситет проф. Пла­мен Бочков и допълва, че за да се усети то на пазара на труда, е не­обходимо много пове­че време от една годи­на.

Освен това реа­лизацията далеч не за­виси само от наличие­то на висше образова­ние. Рейтин­гът показва, че в някои професио­нални на­правления има голямо значение къде точно и каква спе­циалност е учил сту­дентът. При информати­ката напри­мер делът на без­ра­бот­ните вари­ра от под 1% до над 6% в зави­симост от висшето училище. Тук роля играят ре­гионалните фактори – ако университетът е в регион, в който този бизнес не е развит, за­вършилите трудно ще работят по специал­ността си там. В това отно­шение висши­те учи­лища в сто­лица­та са силно приви­леги­ро­вани заради по-го­лемите въз­мож­ности за ра­бота. Тези извън София обаче имат важна роля как­то за мест­ния биз­нес, така и за публичния сектор – много от бъдещите учители например излизат от висши училища в по-малки градове. В някои специалности реализацията на завършилите не се опре­деля до толкова голяма сте­пен от избора на универси­тет. Така е при медицината, където разлика между дохо­дите и нивото на безработица на завършилите различните медицински университети в България почти няма.

Макар и да намалява леко в сравнение с миналата годи­на, делът на висшистите, кои­то нямат принос към осигури­телната система на страната, остава голям – 23%. Георги Стойчев обяснява, че в тази група може да влизат разли­чен тип завършили – както такива, които са напуснали страната, така и икономиче­ски неактивни или в прехо­ден период между висшето си образование и първата си работа. Включват се и хората, които упражняват свободни професии или са ангажирани с дейност, в която като цяло има по-слаба връзка с оси­гурителната система. „Обик­новено делът на висшисти­те, които нямат принос към осигурителната система, е по-висок сред завършилите направления, свързани с из­куствата или с упражнява­нето на свободни професии, както и такива, които предпо­лагат реализация в чужбина или са свързани с икономи­чески дейности с изразен сезонен характер“, допълва Стойчев. За него този резул­тат не е изненадващ и не би било реалистично да се ми­сли, че може да бъде сведен до нула.

Ако един студент учи ту­ризъм, в пъти по-вероятно е след средно четири години в университета да работи на позиция, за която диплома­та изобщо не му е трябвала. Според данните в рейтинга под 20% от завършилите това направление през последни­те пет години се реализират спрямо високата си образо­вателна степен. Ниското при­ложение на висшето образо­вание важи и за сфери като хранителните технологии, ме­талургия, животновъдство, а дори и философия. Този резултат е стабилен през го­дините и очертава голямата пропаст между последните години на средното образо­вание и някои области на пазара на труда. Ако обуче­нието в конкретни професии беше качествено и атрактив­но за учениците, някои от тях можеха да имат бърза писта за добра реализация.

„Фактът, че над половината от висшистите продължават да работят на позиции, за които не се изисква висше образование, означава, че те заемат част от работните места, на които биха могли да се реализират хора със средно или по-ниско обра­зование“, коментира Георги Стойчев. За него това има две последици. От една стра­на, се ограничават шансовете за реализация на хората с по-ниска степен на образование, защото трябва да се конку­рират с хора с по-висока. От друга страна, това отлага с 4-5 години излизането на па­зара на труда на някои хора. „Тези дисбаланси говорят за наличието на размина­ване между структурата на образователната система и непосредствените нужди на пазара на труда“, смята Стой­чев. Той отбелязва обаче, че в дългосрочен план това не е непременно лошо: допъл­нителната квалификация във висшето образование може да направи хората по-гъвкави за промените на пазара на труда.

30% от всички студенти в България са в специал­ностите икономика, адми­нистрация и управление в българските висши учили­ща. Това са 75 374 души. Макар да се забелязва трудно, през последните години броят им намаля­ва и през 2016 г. се отчи­та близо 15% намаление спрямо три години по-ра­но. Отлив има и от право­то, което вече не е третото най-желано професионал­но направление и беше изместено от (изненада!) педагогиката. Макар и със закъснение, държавата започна да обръща внима­ние на огромния проблем, че в следващите години голяма част от учителите ще се пенсионират, и по­сочи педагогиката като приоритетна специалност, в която има и финансови стимули за висшите учи­лища и студентите. Това може да е обяснението за увеличението с над 10% в броя на студентите в на­правлението.

Увеличение на броя студенти има в специал­ности, в които бизнесът има дефицит, а заплатите са високи, като информа­тика и компютърни нау­ки. Най-значителен обаче е ръстът в медицина – с близо 50% спрямо 2013 г. Това може да се обясни с повечето чуждестранни студенти в това направ­ление, с факта, че от ня­колко години Софийският университет също предлага такова обучение, както и с добрите възможности за реа­лизация в чужбина.

Увеличение на броя сту­денти има в специалности, в които бизнесът има дефицит, а заплатите са високи, като информатика и компютърни науки. Най-значителен обаче е ръстът в медицина – с бли­зо 50% спрямо 2013 г. Това може да се обясни с повече­то чуждестранни студенти в това направление, с факта, че от няколко години Софийски­ят университет също предла­га такова обучение, както и с добрите възможности за реа­лизация в чужбина.

Дали това е осъзнат избор на кандидат-студентите и ре­зултат от политики на висши­те училища и на държавата е рано да се каже. Размества­нето обаче е сериозно и ако продължи, може да обърне структурата на висшето обра­зование – в идеалния случай според нуждите на общество­то и икономиката.

„Кандидат-студентите не бива да се подценяват, те са информирани добре и дъл­гогодишният ми академичен опит показва, че всяко по­коление прави своя осъзнат избор според състоянието и развитието на икономиката и обществото“, смята ректорът на Русенския университет „Ангел Кънчев“ проф. Вели­зара Пенчева. И допълва, че е въпрос на държавна поли­тика да се прогнозират бъде­щи потребности от професии, включително според регио­налните потребности, и тези прогнози да стигат до канди­дат-студентите, за да бъдат те подпомогнати в избора си.

„Структурата на висшето образование се променя през последните години – една от причините е намаляващият брой на канди­дат-студентите, рационализа­цията на избо­ра им, а заедно с това и промя­ната в стимули­те за висшите училища, които бавно започ­ват да актуа­лизират пред­лаганите от тях програми, съобразявайки тенденциите на пазара на труда и свои­те резултати в рейтингова­та система“, коментират експертите в сферата на ви­сшето образо­вание Мирела Хаджиева и Добромир До­брев. От тази година минис­терството на образованието въведе една нова стъпка в правилната по­сока и насочва по-голям брой места за при­ем към важни за пазара на труда направ­ления. За да се срещнат бизне­сът и висшето образование, обаче е необхо­димо данните от рейтинго­вата система да бъдат разпространени и в училищното образование, защото изборът на реализа­ция и се прави далеч преди последната гимназиална го­дина, смятат експертите.

КЪДЕ Е МАТЕМАТИКАТА?

Има и пренебрегвани спе­циалности – като математика например, където учат малко студенти, но завършилите са с втория най-ви­сок доход в стра­ната. Може ин­форматиката да взима студентите от сходни направ­ления, каквото е математиката. Може талантли­вите математици просто да учат в чужбина. А може и средното обра­зование просто да не може да подготви качест­вено учениците по този предмет. „За да се под­готвят по-добре учениците за математически специалности, е нужно просто да дефинираме как­во искаме на из­хода на средното образование“, смята дирек­торът на варненската Мате­матическа гимназия „Петър Берон“ Павлин Петков. Той дава пример с Полша, която въведе три национални ма­тури, едната от които матема­тика и науки. „Ако на финала на средното образование се заложи матура по матема­тика – или интегриран пред­мет, като логическо мислене например, системата ще се нагоди към развитие на тези умения“, смята Петков. А пре­зидентът на „Мусала софт“ Елена Маринова посочва силен аргумент – проверка на Агенцията по заетостта наскоро е показала, че броят на безработните, завършили математическа гимназия, е нула.

Един от важните изводи от рейтинга е, че няма едно най-добро висше училище в България – има най-добри висши училища в различ­ните направления, в които обучават студенти. И някои от тях имат ключова роля за региона, в който се на­мират, като привличат сту­денти, които впоследствие се реализират в местния частен и публичен сектор. Почти всички завършили здравни грижи в Русенския университет „Ангел Кънчев“ например през първите пет години след завършването си работят в същия регион. Този дял е много висок и при завършилите теория и упра­вление на образованието в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, и в Югозападния университет в Благоевград. Всъщност голямата част от работещи­те в публичния сектор като лекари, военни и учители са завършили висши училища извън София.

„Значението на регионал­ните висши училища за под­готовката на необходимите кадри е от особена важност“, коментира HR мениджърът на бургаското предприятие „Елкабел“ Мариана Добрева, което наема много току-що завършили студенти. Тя до­пълва, че на регионално ниво има диалог между бизнеса и учебните заведения, разкри­ват се необходимите за биз­неса специалности, а тези, от които няма нужда, се закри­ват.

Добрата новина е, че някои университети вече мислят за регионалните си стратегии. Според ректора на универси­тета „Проф. д-р Асен Злата­ров“ – Бургас, доц. Магдалена Миткова сред факторите за привличането на студенти от региона са творчески ориен­тираното широкопрофилно обучение, силният академи­чен състав и финансовата стабилност на университе­та. Ректорът на Тракийския университет в Стара Загора разказва, че търсят връзката с местния бизнес през кръг­ли маси, оптими­зиране на учебните програми и прак­тическо обучение във фир­ми и орга­низации. Медицин­ският уни­верситет в Пловдив набляга на добра­та реали­зация на пазара на труда през цен­тър за кариерно разви­тие, кой­то търси връзката с работодателите и информира студентите за възможностите им след завършването. Русенският университет „Ангел Кънчев“ отива още по-напред, като през 2015 г. инициира заедно с областните управители от региона Форум за регионал­но развитие, а година по-къс­но подписа споразумения за съвместна дейност в Ду­навския регион. В момента университетът работи и по проект за международен Ду­навски трансферен център, който да е свързващо звено между университети и бизнес в региона.

Металургията е направле­нието, в което влизат най-сла­бите ученици – със среден ус­пех от дипломата за средно образование 4.16. Това обаче не им пречи да излязат от университета със седмия най-висок среден доход измежду всич­ки висшисти – много по-на­пред от на­правления като право, социология или химически науки. Това е добавена стойност на висшето обра­зование, смята Боян Захариев от „Отворено общество“, който е направил анализ на съотношението между резултатите от дипло­мата за средно образование и дохода след завършване на висше. Сред специалностите с висок принос са и машинно­то инженерство, проучването и добива на полезни изкопае­ми и информатиката.

Има обаче и такива на­правления, в които студен­тите очевидно не намират смисъл да се дипломират. Рейтингът показва, че около 30% от студентите в после­ден курс не се дипломират навреме, като този дял е особено висок при учещи­те математика, филология, информатика и театрално и филмово изкуство. Ректори­те не са изненадани от тези резултати. „Част от студен­тите намират работа, преди да се дипломират, а реали­зацията е много важна за младите хора“, обяснява рек­торът на Нов български уни­верситет проф. Пламен Боч­ков. И допълва, че висшето училище търси начини да преодолее тази тенденция, например с алумни клуб, който да запази връзката между студентите и универ­ситета.

„За съжаление не всички млади хора са наясно относно професионал­ната си ориен­тация“, добавя друга причина ректорът на бур­гаския универ­ситет „Проф. д-р Асен Златаров“ доц. Магдалена Миткова. Спо­ред нея тези студенти изби­рат да се обуча­ват по специал­ност, която не ги удовлетворява, и бързо загуб­ват мотивация­та си. Боян За­хариев посочва, че има и студен­ти – особено в магистърските специалности, които са там, за да развият уменията си, след като вече са имали досег с пазара на тру­да, а не толкова за да получат диплома. А и в някои сфери работодателите гледат доколко служителите им се справят със задачите си, а не какви умения имат на хар­тия.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене