Гръцкият сценарий се повтаря: Жалба блокира ключовия път от Гоцеделчевско до Драма и Егейско море
-
- март 20, 2026
Инвестиционният план на стойност близо 250 милиона евро удари на камък непосредствено преди финалната права. Внезапното замразяване на процедурата дойде след остра атака от страна на един от лидерите в строителния бранш – компанията ГЕК ТЕРНА, която официално обжалва процеса по избор на изпълнител. Моментът за този юридически ход е подбран стратегически – точно преди отварянето на финансовите оферти, когато се решава реалният победител в търга. Сега съдбата на трасето е в ръцете на контролния орган ЕАДИСИ, което означава сигурно спиране на часовника за неопределено време.
Проектът предвижда изграждането и модернизацията на близо 43 километра пътна мрежа, която трябва да изведе Драма от транспортната изолация и да осигури скоростна връзка с Южна Гърция. За жителите и бизнеса в Югозападна България това не е просто съседски проблем, а пряко препятствие пред по-бързия достъп до Егейското крайбрежие. Районът на Драма се намира на едва час път от българската граница и всяко забавяне на инфраструктурата там рефлектира върху туристопотока и логистичните разходи на родните компании.
Този развой на събитията за пореден път илюстрира познатия модел, при който големите играчи в сектора не се борят единствено за спечелване на поръчката, но и за активно блокиране на конкуренцията. Резултатът е предвидим – месеци наред административни преписки, риск от анулиране на търга и потенциално оскъпяване на строителството. Докато юристите спорят в залите, икономическото оживление на региона остава заложник на процедурни хватки, а въпросът кога пътят ще бъде завършен, остава без ясен отговор.
Анализът на „Топ Преса“ показва, че подобно блокиране на стратегически проекти не е изолиран административен инцидент, а добре смазан механизъм за икономическа война, който превръща обществения интерес в заложник на корпоративни амбиции. За региона на Гоце Делчев и целия Пирински край това „замразяване“ на трасето Драма – Амфиполи е тежък удар по надеждите за истинско отваряне към Бяло море, което минава през модерна и бърза инфраструктура, а не през тесните и амортизирани пътища от миналия век. Юридическата хватка на гръцките строителни гиганти в навечерието на финансовите оферти разкрива грозната страна на балканския бизнес модел, където целта не е изграждането на по-добри връзки, а изтощаването на конкурента до краен предел. Докато институциите в Атина прехвърлят папките с жалби, икономическият двигател на пограничните райони остава на празен ход, доказвайки за пореден път, че най-голямата бариера пред развитието на Балканите не е липсата на средства, а липсата на държавническа воля за пресичане на процедурния рекет.
Be the first to leave a review.
