„Целият дебит“ за една фирма: кой и как ще даде минералната вода от сондаж №14 край Зелен дол на максимален режим
-
- февруари 4, 2026
Казусът е край благоевградското село Зелен дол и е конкретен: минерална вода с температура около 63 градуса, добивана от сондаж №14, която от години се използва за отопление на оранжерии за производство на зеленчуци. Сега „Грийн Хаус Груп“ ЕООД е поискало да ползва не част, а целия наличен дебит на сондажа, като едновременно с това планира разширение на оранжерийния комплекс в местност „Крачаница“ с още 10 декара. По информацията, която е публично огласена, искането е съгласувано по линия на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ и РИОСВ, а в община Благоевград е обявено за предложения и възражения. Именно тук „Топ Преса“ вижда първия проблем: когато става дума за ограничен публичен ресурс като минералните води, „обявено“ не е същото като „разбрано“, а „съгласувано“ не е същото като „доказано пред обществото“.
Фактите по параметрите са показателни и дават мащаба на промяната. Действащото разрешително, цитирано публично, е за средноденонощен дебит 2 литра в секунда и период на черпене 212 дни годишно – от 1 октомври до 1 май, което съответства на годишен воден обем 36 633 куб. м. Новото искане е за пълния дебит на сондажа – 4,8 литра в секунда – и по-дълъг период на черпене от 273 дни годишно – от 1 септември до 31 май, с годишен воден обем 113 218 куб. м. Това не е „малка корекция“, а реално трикратно увеличение на годишното водовземане и удължаване на сезона. Когато един ползвател поиска да „стъпи“ на максималния дебит и да го прави по-дълго в годината, логичният обществен въпрос е дали така ресурсът на практика не се резервира за един частен проект и какво остава като възможност за други настоящи или бъдещи потребности, включително общински и обществени.
Самата фирма обвързва искането си с разширение на производството. Посочва се, че оранжериите първоначално са били 5 декара, после увеличени на 20 декара, а сега инвестиционното намерение е за още 10 декара. Управителят Генчо Митев е цитиран да казва, че проектът за новите оранжерии е готов и се чакат разрешителните, за да започне строителството, както и че в момента работят 25 души, а при разширението ще бъдат наети още 15. Това са твърдения, които звучат добре и са част от обществената картина, но не могат да заменят другата част от картината – какъв е ефектът от увеличеното водовземане, как се контролира то и какво се случва след като водата бъде използвана за отопление.
Сондажът не е просто „кран“, който се отваря според нуждите на бизнеса. Минералните води са специфичен ресурс, при който обществената защита не приключва с това да има разрешително, а започва от това разрешителното да почива на измервания, прогнози и контрол, които са ясни и проверими. „Топ Преса“ поставя въпроса каква е хидрогеоложката обосновка зад заявката за 4,8 л/сек в рамките на 273 дни годишно: на какви данни за нивата, дебита и качеството на водата стъпва тя, какви са тенденциите назад във времето и какви са механизмите, които ще „спрат“ или „намалят“ черпенето, ако се появят негативни промени. В подобни случаи решаващи са не само средните стойности на хартия, а и реалното измерване на място, периодичността на мониторинга, наличието на измервателни устройства и отчетността – кой, как и колко често проверява.
Има и една тема, която често се изпуска в публичния разговор, а при увеличен обем става ключова: какво се случва с отработената минерална вода. Оранжериите използват топлината, но след това остава значително количество вода, вече охладена или с изменени параметри. Къде се отвежда тя – в канализация, в дерета, в повърхностен воден обект, в попивни съоръжения? Има ли отделен режим или условия за заустване, и контрол върху температурата и химичния състав при отвеждане? Ако увеличението е от 36 633 куб. м до 113 218 куб. м годишно, „краят на тръбата“ вече не е техническа подробност, а потенциално въздействие върху почви и води, което изисква публична яснота. „Топ Преса“ ще търси отговор дали документите третират този въпрос изрично и какви мерки са заложени.
Другият съществен момент е как институциите гледат на проекта: като на отделни парчета или като на едно цяло. Разширението с още 10 декара не е само повече площ, а и повече инфраструктура, повече отопление, повече логистика и потенциално повече натоварване – включително чрез торове, препарати, отпадъци от производството и обслужващи дейности. Когато паралелно с разширение се иска и почти максимално водовземане, обществото има право да очаква, че оценката на въздействията е направена комплексно, а не на части, така че съвкупният ефект да не се „разтвори“ в отделни процедури.
Има и въпрос за самата публичност на процеса в община Благоевград. Казва се, че съобщението е огласено публично за предложения и възражения. „Топ Преса“ ще следи дали хората реално получават достъп до съществената информация, за да упражнят правото си на мнение, или виждат само кратък текст без приложените анализи, които всъщност са решаващи. Публичният дебат не се води с общи фрази, а с документи: заявлението и приложенията му, експертните становища, данните от мониторинг, условията за контрол и санкции, както и позицията на общината за това как се защитава общественият интерес при искане за „целия дебит“.
„Топ Преса“ не твърди нарушение само по това, че има заявка за повече вода и разширение. Скандалът, който този случай може да произведе, е друг: ако трикратно увеличение на годишния воден обем и удължаване на сезона минат по инерция и с минимална публична обосновка; ако липсват ясни и стриктни условия за мониторинг и ограничаване; ако въпросът с отработената вода остане недоизяснен; и ако местната общност остане с формално право на възражение, но без съдържателната информация, която прави възражението възможно.
Следващата стъпка в проверката на „Топ Преса“ е документална: да се види какво точно е поискано, какво точно е съгласувано, какви са мотивите и какви условия се поставят. Ако институциите разполагат с убедителни данни, те трябва да бъдат публични и разбираеми. Ако фирмата има изрядно технологично решение и прозрачен режим на управление на водата „от сондажа до отвеждането“, тя има интерес да го покаже. Защото когато една фирма поиска „целия дебит“ на минерален сондаж край Зелен дол, въпросът вече не е само за оранжерии и работни места, а за това как държавата и общината управляват общ ресурс така, че да не се окаже „заключен“ за останалите – днес и утре.
„Топ Преса“ извърши журналистическа проверка по случая с искането за пълния дебит на минерален сондаж край с. Зелен дол и на база публично достъпни данни формулира аргументиран сигнал, който беше изпратен до Министерство на околната среда и водите, Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, Регионална инспекция по околната среда и водите – Благоевград, кмета на община Благоевград, Общинския съвет – Благоевград, областния управител на област Благоевград, Омбудсман на Република България, с копие до Прокуратура на Република България, с цел да бъде извършена документална и експертна проверка за законосъобразност, публичност и защита на обществения интерес при управление на ограничен публичен ресурс.
Be the first to leave a review.
