Напрежение в Северна Гърция заради имоти, българи и пари. Законни сделки, незаконна омраза.

Краят на януари 2026 година поставя нов акцент върху социалното напрежение в Северна Гърция. Темата не е свързана с престъпление, институционален скандал или нарушение на закона. В центъра стоят имоти, свободен пазар и нарастващо обществено раздразнение в районите на Кавала и Александруполис, където български граждани все по-често купуват жилища напълно законно като граждани на Европейския съюз.Информацията за напрежението се появи първо в регионални публикации и беше цитирана от български медии, след което започна да циркулира активно в социалните мрежи. Става дума за реакции от страна на местни националистически среди, които твърдят, че българите изкупуват имоти и покачват цените за местното население. Твърденията обаче не са подкрепени с официални данни или институционални сигнали.

Проверката на Топ Преса показва, че всички сделки се осъществяват по стандартната гръцка процедура чрез нотариуси, с данъчни декларации и пълна проследимост на средствата. Няма облекчен режим за българи, няма изключения и няма правни вратички. Купуват се основно малки апартаменти, ваканционни жилища и стари къщи в периферни райони, често изоставени с години след финансовата криза.

По данни на гръцки брокери интересът от България расте устойчиво от 2022 година насам. Цените в Северна Гърция остават значително по-ниски от тези в Атина и в големите туристически зони. Средните стойности между 700 и 1 200 евро на квадратен метър правят региона привлекателен за семейства и хора с ограничен бюджет, а не за големи инвеститори или спекуланти.

Въпреки това социалното напрежение се засилва. Местни жители изразяват тревога от повишаването на цените и наемите. Млади гърци трудно намират достъпни жилища. Реалният икономически проблем обаче постепенно се пренасочва към външен образ на виновник. Чужденецът става удобна мишена, а българинът е най-близкият и най-видимият.

В локални форуми и социални групи се появяват коментари с остър тон и националистическа реторика. Използват се думи като изкупуване и нашествие, без нито един официален отчет или статистика. Реакциите идват основно от крайни политически кръгове, които използват темата емоционално в навечерието на местни политически процеси.

Гръцките институции към този момент не регистрират проблем. Няма сигнали за пране на пари, няма проверки срещу български граждани, няма образувани производства. Официалната позиция остава ясна. Свободното движение на хора и капитали е основен принцип на Европейския съюз и не подлежи на тълкуване по национален вкус.

Икономическата реалност е дори противоположна на обществените страхове. След дългата финансова криза хиляди имоти в Северна Гърция стоят празни. Именно интересът на чужденци, включително българи, съживява пазара, носи данъчни приходи и поддържа местния бизнес. Туризмът в Кавала и региона разчита сериозно на български клиенти, които всяко лято пълнят хотели, ресторанти и магазини.

Парадоксът е очевиден. Българинът е добре дошъл като турист и потребител, но присъствието му става проблем, когато премине от плажната кърпа към нотариалния акт.

Журналистическата проверка на Топ Преса показва, че напрежението няма икономически или правен корен. То е следствие от демографски срив, обезлюдяване и дългогодишна несигурност в региона. Населението намалява, младите хора напускат, а свободните жилища се увеличават. Това е истинската криза, но тя не може да бъде решена с лозунги.

Големите гръцки национални медии засега отразяват темата пестеливо. Информацията остава предимно в регионалния новинарски поток, което показва липса на институционално напрежение между държавите и нежелание икономически процес да бъде превръщан в политически конфликт.

В края на януари 2026 година Северна Гърция отново се оказва пример как свободният пазар сблъсква реалността със старите балкански страхове. Законни сделки се превръщат в повод за обществено недоволство, а фактите трудно пробиват през емоциите.

Топ Преса ще продължи да следи развитието, защото зад спора за имоти стои много повече от квадратни метри. Става дума за пари, демография, несигурност и за това доколко Балканите са готови да приемат, че Европа не свършва на границата.